"Не трябва да унивате, да се отчайвате пред трудностите в живота ви, защото Аз, Бог Иисус Христос, съм Победител. Дойдох да обичам, да прощавам и да изцелявам. За Мен няма нищо невъзможно, Аз върша чудеса. Радвайте се, вярвайте в Мен! Повтаряйте си всеки Божи ден: Иисусе, обичам те! - щом искате помощ и ръководство в живота си от Мен. Когато четете от "Книгите, които лекуват", Любовта ми ще напоява телата ви и ще струи от вас. Ще защитава, омиротворява и усъвършенства вас и близките ви. Ще облагородява и света ви дори. А болните да престанат да се тревожат непрестанно за здравето си - иначе вярата им в Мен, ... |
|
|
Стихове. ... "После нощта ще губи достоверността си, сърцето ще се пълни със звезди, и музиката им ще ме избистря... Как да изчезне самотата? Просто я наречи свобода." Из "Употреба на свободата", Валентина Радинска ... |
|
|
Магдалена Абаджиева е родена в гр. Русе. През 2002 г. завършва българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Работи в Института по български език към БАН."Излекувана Забрава" е нейна дебютна стихосбирка. "Любовта идва само веднъж, ала с дрехи различни облечена. Пие топъл чай с нас посред дъжд, замъглява стъклата ни вечерни. Днес я срещаме в някой познат, непознатият кара сърцето ни да се впуска напред като влак, да се пръска на малки парчета. Тя е моят единствен другар, вечно с мен, но и вечно я няма. Пропиляна, когато е дар, невъзможна, но силно желана. На очакване парещо дълго е оставила в ... |
|
|
"миглите ми пожълтяха появиха се летни лунички и нова гънка около усмивката забравих няколко неща: пътя до офиса кредитната си карта затворените обувки и теб съседката ми каза че приличам на дъщеря ѝ преди да полети от осмия етаж изглеждала безгрижна" Ева Гочева Ева Гочева е родена в град Бургас. Завършва руска филология в СУ Св. Климент Охридски . Освен поезия пише и проза. Нейни произведения са публикувани в Литературен вестник, Словото днес и десетки онлайн издания за литература и изкуство. Съвсем друга история е дебютната ѝ стихосбирка. ... |
|
|
"Тези стихотворения са ми особено скъпи. Това са моите ученически и студентски стихове. Бил съм 15, а после 21 годишен. Влюбен. Наивен. Непорочен. Качвах се на велосипеда след училище и отивах в морската градина. Сядах на пейката до паметника на Пушкин . Имах една тетрадка "широки редове" и пишех с молив. Химикалката още не беше открита. Бях луд по Лермонтов, Верхарн и Димитър Бояджиев. Току що бях открил Лилиев и Багряна , най-старите антикварни издания. И разбира се - прокълнатите поети: Франсоа Вийон, Артур Рембо... Съвременна българска поезия не четях, пък и тогава още не бяха се появили новите млади ... |
|
|
"Развявай байрак ти, Мануш войводо, развявай байрак из Струмишко поле. Твоите сестри все бело перат, все бело перат, а пак черно носят... А пак черно носят, нази жалеят..." Народна песен "Тази книга разказва за македонската участ на българската съдба. Автентичната история на едно струмишко село от 1878 до 1944 година ни дава представа за цялата картина на отродяването и терора и засяда като кост в гърлото. Защото такива села е имало със стотици. Живият, напрегнат и рядко красив език на автора превръща книгата в роман. А поменика на жертвите - в реквием. Един документ за миналото ни със силата на бомба.& ... |
|
|
За хората, които никога няма да забравим. Тези, които са изпратени на земята, за да ни покажат, че доброто съществува:"Сега ще продължаваш да живееш у всеки - вляла капка доброта, тъй както само ти умееш - като комета, прелетяла край света."За любовта, която срещаш веднъж в живота, и за смелостта да я изживееш - голямата, силната, бурната, спокойната, вечната:"Приказна обич във фина позлата. Хиляди пъти теб - моя любов."За спомените, които нахлуват нощем и те карат да вкусиш от онези несравними мигове на щастие, по детски изживяно. И за тези, с които си ги споделил:"Знаеш ли какво е да си ми ... |
|
|
Дамян Дамянов (18.01.1935 - 06.06.1999 г.) е един от най-нежните български лирици. Роден е в Сливен и пише стихове още от ученическите си години, като най-ранните му публикации датират от 1949 г. Първата му стихосбирка Ако нямаше огън излиза през 1958 г., а три години по-късно той завършва българска филология в Софийския университет. Работи като литературен консултант към вестник Народна младеж и като редактор в отдел Поезия на списание Пламък. Носител е на редица отличия, сред които званието Народен деятел на културата, Димитровска награда, наградата Иван Вазов за цялостно литературно творчество и т.н. На името му е ... |
|
|
"Когато във теб руините на спомена се сгромолясат, и пепел, и дим се извият към студеното нощно небе, когато си опустошена и пътят ти е буренясал - спри, послушай - и чуй! - как дуата расте... Когато нагарчат ти думите и мълчанието те причаква, а твоето минало просто е разплакано малко дете, и да откъртиш от себе си любовта се опитваш във мрака, но си изгубила всичко... А душата расте. Свита в ъгъла на самотата - възпяваш свободата си жалка... А дъждът - в тишината на болката пак въжета плете. И сърцето умира... умира по малко... Но душата - расте..." Валентина Радинска ... |
|
|
Сборник с класически разкази от Ф. Скот Фицджералд ."– Всичко е като някакъв сън - въздъхна Кисмин, загледана в звездите. – Колко е странно, че съм тук с една-единствена дреха на гърба и със своя беден годеник! Под звездите - добави тя. – Преди не ги забелязвах. Смятах ги за големи диаманти, които принадлежат някому. А сега те ме плашат. Карат ме да чувствам, че всичко е било един сън - цялата ми младост. – И наистина е било сън - рече спокойно Джон. – Младостта е сън, един вид лудост, предизвикана от бурните химически процеси в организма. – Колко е приятно в такъв случай да си луд! – Така казват - мрачно отвърна ... |
|
|
Иван Матанов е роден на 20 май 1952 г. в София. Издал е 12 поетични книги, една публицистична и една преводна със стихове на австрийския поет Ерих Фрид. Негови книги са преведени на сръбски и руски език. Работил е като редактор в редица литературни издания и всекидневници. Член е на Съюза на българските журналисти и Българския ПЕН-център. Носител е на многобройни отличия за литература, поезия и журналистика. Вчера На Валя Беше вчера, а не помня, ти ли първо ме погледна, аз ли първо те погледнах. Беше вчера, а не помня, ти ли първо ме докосна, аз ли първо те докоснах. Беше вчера, а не помня, ти ли първо каза нещо, ... |
|
|
За първи път автентичните спомени на феномена. ... Защо копахме, какво (не) намерихме и какво открихме в недрата на Царичина. Случаят "Царичина": От "оная дупка" до "съдбовен контакт". Преди повече от четвърт век в забутаното селце Царичина край София внезапно пристига колона от военни камиони. Униформените отцепват центъра на селото и водени от трима екстрасенси, слагат началото на секретна операция, смятана за най-голямата мистерия в най-новата история на България. Бързо става ясно, че единственият човек с паранормални способности, способен да получава и да предава надеждна информация ... |
