"Аз все си мисля, че във всеки човек е скътано човешко щастие, което му е дадено от родители, от приятели, от учители, от любима, от деца, от народ. Дадено му е от хора, от човеци. И е предназначено за тях... Това просто, вълшебно, нещо, което е животът, човек трябва колкото може по-честно, по-умно, по-запълнено да изживее. И може би този живот няма да бъде това, за което е мечтал на младини; няма да е крилата мисъл, полет. А ще бъде може би само една клетка, която приема сока от земята и го предава нагоре... Предназначението ни е да върнем на хората това, което сме взели от тях." Апостол Карамитев Апостол ... |
|
|
"Яна Борисова е един от най-значителните съвременни български драматурзи. През последните двайсет години тя създаде театрални пиеси, които се играят по сцените на България, Европа и по целия свят. Талантът ѝ провокира нова вълна в българската драматургия. Успя да възпита и да отгледа различна театрална публика. Текстовете ѝ са дълбоки, лични, докосващи, изящни. Те разказват за всичко онова, което ни е неудобно да споделяме, но силно ни вълнува. Езикът ѝ не наранява, а лекува. Отговаря на сложни въпроси. Дава надежда, че не сме сами. Наричат Яна Борисова "световен автор" заради умението &# ... |
|
|
"С драматургичното си творчество Иван Вазов е създателят на българския театър. А с усилията си като писател, общественик и министър ратува да създаде, както е във всички европейски държави, български национален театър под управлението на държавата. Националният театър е немислим без национална драматургия. Това внушава и Иван Вазов в своите публицистични и критически статии, както и с политическата си дейност. Словото на българския драматург трябва да звучи от българската сцена. Драмите на Иван Вазов са сценични, написани в съотвествие със законите на театъра. В тях има действие, конфликти, важен за разрешаване ... |
|
|
7 пиеси. ... Рядко у нас се издава драматургия, но ето че издателство "Захарий Стоянов" пуска на книжния пазар книга със седем пиеси, наречена на една от тях - "Далечни светлини". Автор им е шуменецът Александър Гочев, член на СБП (драматургия), на българския ПЕН клуб и на американския ПЕН център. Той е завършил квантова химия в Софийския университет, работил е в Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика при БАН. Ал. Гочев се е занимавал и с бойни изкуства и е бил каскадьор. От 1985 г. работи в университети в Тексас и Индиана, а от 1989 г. е старши редактор и експерт по теоретична химия и ... |
|
|
Формирането ни като личности е наложено от природата като задача, която трябва да изпълним докато сме живи и през вековете хората винаги са се опитвали да открият път как да изпълнят този ангажимент към самите себе си. Обичането и постигането на хармония във връзката между мъжа и жената е част от това дълго пътуване. Разгледани като едно цяло, трите пиеси в тази книга се опитват да направят крачката от емоцията към чувството – една от многото стъпки, които човек трябва да измине към изграждането на своята личност. Георги Георгиев е роден в Добрич през 1985. Следва в Софийския университет и НАТФИЗ, където се дипломира ... |
|
|
"Баща ми наистина беше футболист, а след това работеше на ведомствена жп линия, баба палеше лампите на железопътните стрелки на гарата в Лиса на Лабе, а мама работеше в очното отделение, където превързваше нищожните ми рани от катеренето по скалите... Но истинските хора и истинските събития са доизмислени, за да се впишат в книгата, а много от тях са напълно измислени, защото не исках да съставям дневник, спираше ме и уважението към личното пространство на близките ми. Основната причина обаче беше, че исках да разкажа историите на персонажи, които търсят в живота най-ценното - неговия по-дълбок и проникновен смисъл. ... |
|
|
Книгата е от поредицата "Дунав - обединени в литературата". ... Книга за това как войната съсипва живота на цяло поколение наши съвременници, наши съседи. Чрез три паралелни линии, чрез три гласа на разказващи жени от различни по време перспективи авторката говори за аномалиите на войната в бивша Югославия, за прехода и последиците от него, за корупцията, ксенофобията, краха на държавността, липсата на перспектива, за мафията, за нещастната съдба на прогонените от родните места и изчезналите. Едната от героините е в постоянно алкохолно опиянение, копнее за любов, а е обкръжена от избиващи се мафиоти, другата ... |
|
|
Книгата включва пиесите: Лавина Задънена улица Кепе Хеликоптер Тунджер Джюдженоглу е роден през 1944 г. в Чорум. Завършва специалност Библиотекарство във Факултета по език, история и география на Анкарския университет. След като заема различни длъжности в държавния културно-просветен сектор, от 1983 г. се посвещава на свободна творческа практика. Дълги години е член на Драматургическия съвет към Генералната дирекция на Държавните театри на Република Турция, член на ПЕН, преподавател по драматургия в частна консерватория в Истанбул, колумнист в специализирани театрални издания. От 80-те години на миналия век името ... |
|
|
Иван Странджев е роден на 12.05.1953 г. в гр. Пловдив. Учи българска филология в СУ "Климент Охридски" до трети курс, след това записва и завършва театрална драматургия във ВИТИЗ "Кр. Сарафов". След завършване на висшето си образование се завръща в Пловдив. Член е на Съюза на българските писатели. Автор е на стихосбирките: "Думи за спасяване" (1981), "Докосване на светлината" (1984), "Врата в небето" (1990), "Чудо" (1990), "Сънища" (1993), "Всичко това" (2008), и на сборника "Три пиеси" (2005). Негови пиеси са играни в различни ... |
|
|
Централният персонаж в романа на Мартин Ришави "Врач", включващ всъщност две самостойни, но сходни като стилистика и литературна стойност повести, е бивш театрален режисьор, преминал през редица регионални и експериментални театри, който понастоящем работи като диспечер в московските комунални услуги. Пречистващият поток на речта, непрекъснатият трагикомичен монолог за абсурдността, която постоянно режисира човешките съдби на житейската сцена не само в Русия, а и по света, спонтанно се превръща в "постановката на живота му". Мартин Ришави (1967, Прага) завършва биология в Природонаучния факултет на ... |
|
|
В епохата на абсолютната власт във Франция с трагикомедията "Сид" (1637) и последвалите литературни спорове за произведението се прави исторически опит за художествена реализация на нормите и естетиката на класицизма, като е поставено началото на високата френска драматургия. Настоящото издание представя драмата в оригинал на френски език, в превод на български от Пенчо Симов, с варианти на отделни фрагменти в превод на Николай Лилиев и Живко Годен и задълбочена историческа и литературнокритическа интерпретация от Младен Влашки. Изданието е двуезично - на френски и български език. ... |
|
|
"Съществува един жанр в драматургията, който се нарича "комедия на ситуациите". При Теодора Димова имаме "мелодрама на ситуациите". Това е сблъсък на характери – има травестирани характери, които искат да бъдат едно, а в същото време са друго, а в някаква степен по отношение на другите хора се проявяват като нещо трето. И оттук идва един много важен момент – този сблъсък на характери, този сблъсък на ситуации и всичко останало се превръща в сблъсък на невъзможността за живеене. Може би от тази гледна точка Теодора Димова е онази в българската драматургия и проза изобщо, която от всекидневието ... |
