Любими български автори за деца. ... "Домашна читанка" е сборник с произведения за деца от Златния фонд на българската литература. Той обединява знакови творби на български писатели от 19. век до наши дни, като се започне с Петко Славейков , Иван Вазов и Чичо Стоян, мине се през Михаил Кочев, Ран Босилек , Дора Габе и се стигне до Георги Мишев , Георги Константинов и Марко Ганчев . В книгата са публикувани незабравими детски стихотворения като "Малък Пенчо" (П.Р. Славейков), "Молитва" (Иван Вазов), "Зеленчуци, който не яде" (Михаил Кочев), "Зайченцето бяло" ( ... |
|
|
Стихосбирката "Кога мечтата боли" е четвъртата поетична книга на Цвета Михайлова. Пише стихове от ученичка. По професия е инженер-химик. Точната и аналитична професия се е отразила благоприятно на стиховете ѝ. Печели 3 награди от литературен конкурс "Недоизречено" (2013 г.), национален литературен конкурс "Рада Казалийска" (2014 г.) и национален поетичен конкурс "Община Димитровград" (2015 г.). Нейни творби са публикувани също така в литературни вестници и списания, както и в международния литературен алманах "Съдружество". Отвъд хоризонта В далечината, е-ей там е ... |
|
|
Книгата съдържа 55 стихотворения и една кратка поема. ... "Градината на тайните" е разделена на пет цикъла - "Човекът", "Мистикът", "Поетът", "Градината на тайните" и "Надпис върху камък", и е изключително цялостна като поетически текст и композиция. Художник на изданието е самият Роман Кисьов , който е и професионален художник. На предната корица е използвана репродукция на негова живописна картина "Тайнство" (маслени бои, платно), а в книгата са включени пет авторски рисунки към всеки отделен поетически цикъл - триптих "Тайна" и диптих & ... |
|
|
Поезия, която предефинира същността на битието. ... "Много е трудно да се отговори една поезия, която в безброй вариации заявява толкова много откази от банални определения, от ред традиционни идентичности на лирическия аз. В поезията от новата стихосбирка "Мълчания от Надежда" на Надежда Искрова намираме стремеж за постигане на същността на битието чрез оголването на различните обвивки на делничното и всекидневното. Да се каже, че тази поезия е мощно завладяна от културата на Изтока, не означава почти нищо. Защото това е не само очевидно: имаме не просто често срещаната "имитация" на будистки ... |
|
|
Емилия Скарлатова е завършила българска филология в СУ "Св. "Климент Охридски" и византийска - новогръцка култура в Атинския университет. Като студентка в Гърция превежда български поети на гръцки език. А като дългогодишен редактор в БНТ е автор на телевизионни филми, сред които: "Овидий", "Сафо", "Демостен" (награден през 1984 г. от СБП като най-добър филм по литературно произведение), "Безсмъртието на твореца", "Най-древният златен отблясък", "Богинята Майка-Земя", както и на телевизионното състезание "Знаете ли... български". От 12 ... |
|
|
"Къща на село" "Разпнати гоблени с езера, принцеси и елени; съхнат костите им на ръждиви кабари без възкръсване и без умиране. Тук сме само жълта фотография, свита на фунийка, през която гледа паякът във времето. Прецедено слънце през тензуха; с него баба шиеше пердета, после ги потапяше в белина, да синеят на прозорците, в които вятърът надува гайдата. Закачалката не пуска празната куртка на татко." За автора: Катя Стоилова завършва магистратура "Българска филология и история" и магистратура "Приложна психология" в ПУ "Паисий Хилендарски". Специализира "Приложна ... |
|
|
"Там, където не сме" - новата поетическа книга от Георги Господинов събира стихове, писани през последните десет години и неиздавани досега. Тя е пета по ред след вече класическите му стихосбирки от 90 -те "Лапидариум" и "Черешата на един народ", след "Писма до Гаустин" (2003) и общото им издание в антологията "Балади и разпади" (2007). Господинов често казва, че внася контрабандно поезия в своите романи. Но е вярно и обратното - можем да открием ненаписани романи, контрабандно внесени в стиховете му. В стихосбирката има нещо от личната и световна меланхолия на " ... |
|
|
Написана на четивен език, монографията представя двойката Язова - Балабанов като интересен и значим социокултурен феномен. През 1930 година, след пророчески сън, 18-годишната Люба Ганчева събира смелост и отива при професор Александър Балабанов, за да чуе мнението му за стихотворенията ѝ, събрани в пет тетрадки от по сто листа... Във времето, през което тя избира литературата за своя съдба, а той ролята си да я стимулира и напътства, се случва тяхната любов. Необичайна и нередна в очите на другите - тя е млада, красива, впечатляваща, той - възрастен, непривлекателен, семейно обвързан. Целта на настоящето ... |
|
|
Сред младите български поети Радослав Чичев се отличава с особен финес и деликатност. Кратките му стихотворения са проблясъци в сумрачното битие на човека. Те са съчетание на стряскащата бездна на философското прозрение за крехкостта на живота, на любовта, на света и едновременно с това - пропити с изначалната радост от съществуването. Един внимателно взрян поглед - външно летлив, лек, но вътрешно събран, центриран. С тази си книга Радослав Чичев заявява категорично присъствие в съвременната българска поезия. Пчеларят Заведе ме накрая на градината и каза от тук можеш да усетиш при хубаво време и вятър полъха от ... |
|
|
„Веднъж Веднъж се скитах по пътищата, самотният ми силует беше изсъхнало дърво в пустинята. Веднъж се взирах уплашен в мрака, виках за помощ, но гласът ми се разтопи в тежката нощ. Мъгла погълна звездите и луната. Леден вятър яхна дивата пустош. Веднъж чух как славей пее в нощта – сякаш пееха облаци. Песента се спусна към мене – езеро с разцъфнали лилии. Белите им цветове прогониха мрака. Веднъж те търсих в най-гъстата тъма и бях най-щастливият човек в света, когато се срещнахме през пролетната нощ.“ Жао Лихон , роден в Шанхай през 1952 г., е един от най-даровитите поети и учени на съвременен Китай. Завършил ... |
|
|
"Най-често думите играят ролята на суха плява. Имам предвид – в нашето време. Веят се по вятъра и замърсяват и бездруго прашната атмосфера. Думи, думи, думи... Хората са прекалено много и думите им са прекалено много, и това ги прави някак си незначителни и задушаващи – като прашинки. Но понякога се явява човек, носещ в себе си особен вид сечиво. Огниво. Запалка или някакъв друг вид искрометно приспособление. Душата си примерно. Някакъв особен вид душа. И този човек може с някакво незабележимо движение да запали целия тоя куп плява от думи. И да лумне най-величествен огън. Този, който може да подпали сухата плява с ... |
|
|
"Сътвореното от Людмила Балабанова е плод на мислене и чувствителност, доказващи съзидателното наличие на вкуса, на едно въображение, с което въплътява в запомнящи се образи видяното и преживяното. Досегът до реалното, до света на делничното, на привидно обикновеното съумява да одухотвори света, да го покаже откъм необичайната му страна, която често пъти остава незабелязана. Пределно лаконична в изказа си, Людмила Балабанова има безспорната дарба от съчетаването на само няколко думи да сътвори поезия. Да преобрази видяното в "снимка" на поетичното от битието в нас и около нас." Проф. Божидар Кунчев ... |
