Старинни легенди, преразказани за млади читатели. ... Разгърнете тази книга, чуйте - легендите говорят. Разказват за безпаметна любов и за грозни предателства, за геройски битки, за изкусни стрелци, алхимици и храбри рицари, за приказни дворци и замъци, за страшни дракони и за вечната борба между доброто и злото. Не всички описани личности са действителни, някои са плод на фантазията на безименните автори, ала нали приказният елемент е характерен за старинните предания, послужили за основа на всички легенди? Обединява ги едно: те са неумиращи и се предават от поколение на поколение. Някои са прославили градовете и местата, ... |
|
|
Картография на правото в България около 1900 г. ... "Младите нации усвояват опита на старите чрез обучение, като домашно. Те трябва да научат живота на по-старите нации наизуст, да го преразказват, да го играят и изживеят повторно, докато един ден стане техен собствен. Ако изобщо стане. Защото съдбата може да им изиграе лоша шега и да превърне именно повторението и подражанието в техен живот и в тяхно проклятие. Те могат да останат вечно да повтарят и вместо истински живот да живеят един живот "second hand"." Яни Киров ... |
|
|
"И пак занизаха се чудни нощи с гласа ѝ леко дрезгав населявани..." Шахриар е писател, изгубил своето вдъхновение, чиито музи всяка сутрин си тръгват разочаровани от палата и разнасят славата му на убиец на жени и на илюзии. Разочарованието и за двете страни е огромно - музите си тръгват огорчени, а Шахриар всеки път посреща утрото отегчен и без творческо вдъхновение. Докато една вечер не се появява Шехеразада и приказките сякаш започват да се пишат сами. Шахриар е щастлив, а перото му лети по страниците като пламенна любов, в която има всичко - и щастие, и вдъхновение, и възторг. Но и болката от ... |
|
|
Книгата е част от колекцията "Съвременна българска проза" на издателство "Лексикон". ... "Звезделин Минков е отличен разказвач. И най-дребната случка (която друг я забележи, я не) или история (която друг бързо ще забрави) той превръща в изискан разказ. И населява този разказ с любимите си малки хора, които толкова добре познава и обича. От страниците на тази книга струи просто стъписваща добронамереност. И една спотаена тъга, която те кара да вдигнеш глава и да се усмихнеш на автора." Христо Карастоянов ... |
|
|
Мъдрост, от която да се учим и днес, съдържа тази книга, устояла на времето и повлияла на автори като Андерсен , Паулу Коелю и Хорхе Букай . Написана е от високопоставения испански благородник дон Хуан Мануел, който е имал бурна съдба. "Граф Луканор", създадена 18 години преди "Декамерон" на Бокачо , включва 51 новели, а също притчи и афоризми, оказали огромно влияние през вековете. Новела 32. е пресътворена от Х. К. Андерсен в приказката му "Новите дрехи на царя". Хорхе Луис Борхес включва новела 11. в своя антология. Граф Луканор обсъжда проблемите си със своя мъдър съветник Патронио, ... |
|
|
"Посвещавам тази книга на моя съпруг Илия, на най-добрия и любящ човек. Човекът, който винаги бе до мен, който винаги ме разбираше и утешаваше, ако имах нужда от това. Човекът, който винаги намираше сила да ми даде, за да не проявявам слабост. Човекът, който винаги ми прощаваше чрез мъдростта, която проявяваше. Това бе Илия, моят съпруг, моето второ аз, което всеки в земния си път мечтае да има, но невинаги успява да го открие. Сега, когато него го няма в нашия материален свят, но аз знам, че не съм го загубила, осъзнавам, че ние не сме човешки същества, които имат духовни въжделения, а сме повече Дух, който има ... |
|
|
Класическо викторианско философско фентъзи. Странен гарван с чудноват изказ подмамва младия Вейн в един отвъден полупустинен свят, където той не помни своето име; свят на чудовища, великани, магьосници и омагьосани деца. Още в началото се мяркат пръстенът с около в него, неугасващият огън сред мрака, думите, пазещи истории, хора, времена и места. Преди древните саги и приказките да привлекат вниманието на Толкин и Луис, Джордж Макдоналдс и по-младият У. Морис се потапят в света на митовете и започват да публикуват своите предания. Морис е воден от вярата си в едно бъдещо хармонично общество и се обръща към образите на ... |
|
|
Всички деца рано или късно порастват. Има само едно изключение - вечният дванадесетгодишен Питър Пан , въплъщение на най-съкровените фантазии на всички свои, съвсем не приказни връстници. Свободен от родителски надзор, той може да лети, живее на приказен остров, населен с феи, русалки, индианци и пирати, и почти непрекъснато преживява невероятни приключения. От време на време животът му е подложен на смъртна опасност, но всеки път Питър излиза с чест и от най-трудните изпитания. Но понякога той все пак посещава и нашия донякъде скучен реален свят – най-малкото за да послуша тайно приказките, които красивата Уенди ... |
|
|
Читателят получава книга, която произтича сякаш от вечните ледове на Антарктида. Защото дневникът на Христо Пимпирев е ледена глътка истина за един континент и един човек, с всичките болки, съмнения, тихи надежди и малки радости, с носталгията към дома и близките и неистовата упоритост да постигнеш невъзможното. "Това е изповед за една мечта като детска приказка и разказ за една постигната действителност, без която животът ти няма смисъл." Боян Биолчев ... |
|
|
С излизането на книгата през 1968 г. (тогава със заглавие "Преди да се родя. И след това.") Ивайло Петров изненада и читателите и критиците си. В нея той по особен начин парадира носталгичните настроения в "селската" белетристика от 60-те години и подлага на преоценка традиционните идеологеми - роден дом, семейно-родова общност и т.н. Безподобна книга за българската литература, единение между всеопрощаващ смях и спонтанен трагизъм, завършено повествование, но с отворен финал, защото "можеш ли да се изплезиш на смъртта"! Вечна игра - на думи, на картини, на хора. Една приказка, в която краят ... |
|
|
Романът Лятото на неудачниците е весело-тъжна история за прашните лета на детството и първите крачки на зрелостта, изживени в един изчезнал вече свят. Добронамерена метафорична приказка за непоправими неудачници, които говорят странно и обичат силно, които вършат обречени неща, но остават верни на себе си и на светлата си детска лудост, без която животът е безсмислен и скучен. Това е историята на интелектуалните битници, които навремето нямаха компютър, но всяка вечер четяха на фенерче книги от училищната библиотека, а шахматът и черно-бялата фотография за тях бяха това, което за съвременните хора е грешно разбраният ... |
|
|
Илюстрации: Матей Форман. ... Ако това беше възможно, най-много от всичко щях да пиша за деца... Вечната детска игра на "Какво ли щеше да стане, ако" от малък събужда у мен желанието не само да я играя и измислям, но и по някакъв начин да я записвам и така да я доразвивам. Когато пораснах и имах вече свои деца се стремях да я играя с тях и благодарение на нея се чувствах не само родител, но и като техен приятел. Точно на това залагах, когато им изпращах своите "Какво ли щеше да стане, ако" от затвора. Те наистина трудно понасяха насилствената ни раздяла. Изпращах на "моето слънчице" ... |
