С третия роман "Каменната жена" от четирилогията за историята на исляма Тарик Али за сетен път доказва майсторството си на разказвач. ... Всяко лято, когато жегата и скуката нападнат Истанбул, семейството на високопоставения служител и доверено лице на султана Искандер паша се премества в прекрасното си имение на брега на Мраморно море. Така започва и лятото на 1899 г., но този път лятната почивка е по-различна. Искандер паша получава инфаркт и това е поводът да се събере цялата фамилия. След няколко години в немилост, поради неравностойния си брак с обикновен училищен инспектор, при това грък, се завръща и ... |
|
След като един "повод за небе" (1993) "на 22" (2004), скрит в "апокриф за дъжд" (2004), прораства в "небе на 33" (2007), Азиз започва "околосветска обиколка на липсата" (2016), но междувременно установява, че земята е плоска и решава да я доведе до край поне на думи, които години наред, още преди да са видели бял свят, затиска между кориците на тази книга. Смазани под тежестта им, те я преброждат от кора до кора и като не откриват никакъв изход, се групират в стихотворения и започват да дебнат от страниците ѝ за читателски ръце и очи, по които да се изкатерят навън. ... |
|
"З а съжаление, в този изгубил всякакъв самоконтрол свят, в тази страна, отдавна изчерпала призванието си да бъде родина, аз няма с кого да споделя съкровените си тайни, освен с теб..." Така започва мъчителното признание на главния герой на романа до неговата любима - красивата еврейка Естер. В поредица от писма, написани в една хотелска стая, Шехсувар не само изповядва силните си незатихнали чувства към жената, в която е бил страстно влюбен като млад, но разказва своя живот на професионален революционер, който работи всеотдайно за каузата родината му да се промени към по-добро. Равносметката се оказва горчива. ... |
|
В Османските потайности. Харемът, Ибрахим Карахасан-Чънар не изневерява на увлекателния си стил, който ни кара да прочитаме книгите му на един дъх. Това, което се е превърнало в запазена марка на автора и което му е спечелило голяма читателска аудитория, е оригиналният му творчески подход - сплав от документален реализъм и изкусно изведен сюжет. Място на "полесражението" в книгата е предимно Истанбул, метрополията на могъщата Османска империя, градът с двойствен морал и стандарти, разпадащи се взаимоотношения и рухнали мечти. Какво всъщност знаем за харема като обществен институт. Истина ли е, че той е мрачна ... |
|
"Поезия. Навсякъде между пластовете разпръснати знаци... Писането му е наситена със смисли сдържаност. Без нищо излишно - изцяло чистота. Да, това е точната дума - чистота. Но днес това звучи като "бяла врана". Може би той наистина е бялата врана в съвременната поезия. Много ми е трудно да го определя. Усещам го толкова близък, че не мога да направя дистанцията, за да говоря. А "Покрив (и други основания)" е най-прекрасната му книга..." Екатерина Йосифова ... |
|
"Обикновено давам думата на двама герои. Този път са девет. Направих всичко възможно, за да проникна в бандата им, и успях. Деветимата герои на тази книга се познават само виртуално, но са верни приятели, отдали се на една обща цел: да се борят срещу злото. Те са извън закона, но са на страната на доброто. Те са гениите на дигиталния свят. Хакерски атаки, секретни материали, тайни, разобличение на тези, които искат да завладеят света, преследване по улиците на Осло, Париж, Мадрид, Тел Авив, Лондон и Истанбул - борбата може да им струва живота. Този път не ми се налага да се сбогувам с тях на последната страница. ... |
|
Стиховете в тази книга на пръв поглед могат и да ви смутят – няма пунктуация, няма главни букви. Привидно това е един от онези досадили ни вече ръкописи, които повече приличат на главоблъсканици и единственото им послание към света и хората в него е „Виж колко съм оригинален и умен!“ Но щом започнеш да четеш стиховете на Станислава, се оказва, че не искаш това пътуване да свършва, защото с нея, развълнуван, потегляш на път и ти. И тук е следващата уловка – многото географски названия биха те подвели да погледнеш на книгата като на поетичен бележник от посетени туристически дестинации... ако не знаеш какъв е поводът на ... |
|
Второ издание. ... Манастирът "Хòра" в Истанбул съхранява едни от най-добрите образци на византийските мозайки - все още, до днес. Сградата - изключителен паметник на средновековната византийска архитектура; вътрешната украса - забележителен артефакт от периода на Палеолозите. След падането на Константинопол той е превърнат в храм, посветен на исляма, затова днес е познат с името "Карие джами" (Kariye Camii). След Втората световна война сградата е реставрирана и оттогава функционира като музей. Съхранените стенописи и мозайки по стените и купола на католикона - изпълнени във високия стил на това ... |
|
"И полетя в разсъмването - щастлив завинаги под звъна на слънчевия часовник. Завинаги от върха на хълма. Историята от хилядолетия споява копнежа си по небето с кръвта на гълъби." Йордан Велчев В покрайнините на Истанбул и днес невидимо стои селцето Йешилкьой, някогашното Сан Стефано. Тук на 3 март 1878 г. - след като десетилетия по рано то се случило със създаването на държавите на гърците и сърбите - било прогласено освобождението и на българите. С това завършила една епоха, която в зората на балканските нации носела най-големите чудеса и чиито уроци следващото столетие скоро щяло да забрави. В летописа на ... |
|
"И полетя в разсъмването - щастлив завинаги под звъна на слънчевия часовник. Завинаги от върха на хълма. Историята от хилядолетия споява копнежа си по небето с кръвта на гълъби." Йордан Велчев В покрайнините на Истанбул и днес невидимо стой селцето Йешилкьой, някогашното Сан Стефано. Тук на 3 март 1878 г. - след като десетилетия по рано то се случило със създаването на държавите на гърците и сърбите - било прогласено освобождението и на българите. С това завършила една епоха, която в зората на балканските нации носела най-големите чудеса и чиито уроци следващото столетие скоро щяло да забрави. В летописа на ... |
|
"И полетя в разсъмването - щастлив завинаги под звъна на слънчевия часовник. Завинаги от върха на хълма. Историята от хилядолетия споява копнежа си по небето с кръвта на гълъби." Йордан Велчев В покрайнините на Истанбул и днес невидимо стои селцето Йешилкьой, някогашното Сан Стефано. Тук на 3 март 1878 г. - след като десетилетия по рано то се случило със създаването на държавите на гърците и сърбите - било прогласено освобождението и на българите. С това завършила една епоха, която в зората на балканските нации носела най-големите чудеса и чиито уроци следващото столетие скоро щяло да забрави. В летописа на ... |
|
"Коя съм аз в действителност?" - питаше се тя и гледаше забравената от него чанта със скъсана дръжка. "Коя съм аз?" - Родена сред руините на следвоенния Чанаккале, сега в Лондон с английски паспорт. Една самотница, един сирак, без семейство и Родина. Едно турско момиче, отгледано от англичани, според английските закони, свирещо на цигулка, пиещо чай в пет часа... Знаещо наизуст поемите на Омир ... Познаващо Вивалди по-добре от собствения си дядо... Обичащо музиката, каквато и да е тя... влюбено в звездите и техните красиви имена... После Аушвиц, глад, жажда, издевателства, мъки... Сега Лондон... Само ... |