Д-р Хироми Шиния бе лекар визионер и изобретател на превърналата се в стандарт техника на слабоинвазивната колоноскопска полипектомия. През своята десетилетна лекарска практика той е бил професор по хирургия в Медицинския колеж Алберт Айнщайн, ръководител на ендоскопското отделение в болницата Бет Израел в Ню Йорк, както и съветник за болницата Маеда и гастроентерологичната клиника Хандзомон в Япония. Здравният метод на Шиния е пълен с тайни за постигане на здрави черва, здрава кръв и бликащи от енергия клетки. Ще научите защо, от гледна точка на червата, някои широко разпространени съвети за хранене всъщност са вредни ... |
|
|
Чрез жестока кастрация е убит видният управител Мори, близък на шогуна, а до тялото му е намерена красива бременна жена с окървавен кинжал. Привидно убийството е разкрито, но всичко щеше да е така, ако жената не бе Рейко – съпруга на новия дворцов управител и бивш сосакан сама Сано Ичиро. Сано поема трудното разследване, като бялата хризантема, оцветена с кръв, намерена на местопрестъплението, е най-солидната улика, която може да използва. ... |
|
|
"Славянинът е такъв - заради парче земя може на брат си врата да откъсне, но ако друг нападне брат му отива да си дава живота заради него... По синорите леем братска кръв, но когато друг се появи, проливаме неговата... В други митологии боговете прибират мъртвите, в нашето митологизиране мъртвите прибират боговете. И поради липса на богове ние обожествяваме мъртвите. После се караме и бием кой от мъртъвците ни е по-мъртъв и ако стигнем до консенсус, издигаме паметник на най-мъртвия. Но като виждам и скрапа на багажника отзад разбирам, защо циганите са прескочили робовладелския строй. Ами циганин метал не задържа, ... |
|
|
"Евтим Евтимов (1933 - 2016) беше и си остава големият поет на България. Голям го направи не критиката, която често го пренебрегваше, голям е от обичта на поколения българи, които и днес се обясняват в любов с неговите стихове. Подобно на баща му, който откраднал майка му от родителите ѝ, и на Евтим, както разказваше самият той, било съдено да открадне големите си любови - но не от родния им дом, а от съпрузите им. Когато през 1964 г. среща поетесата Петя Йорданова, и двамата имат семейства, но любовта им е толкова силна, че ги кара да загърбят предразсъдъците на времето си. Тази непозволена и скандална любов, ... |
|
|
В кабаре в Хонконг, опръскано с кръв, изплува име, което светът иска да забрави... Джейсън Борн. Вицепремиерът на Китай е екзекутиран брутално от легендарния убиец. Държавни глави, тайпани, босовете на най-безмилостните групировки в престъпния свят - всички си задават едни и същи ужасни въпроси: Защо се е завърнал Борн? Кой му плаща? Коя е следващата глава, която ще се търкулне от черния му списък? Тайните служби в САЩ знаят отговора. Джейсън Борн не съществува и никога не е съществувал. Той е просто легенда на агент, която те са се опитали да заровят. Но сега някой друг е съживил името и ако не бъде спрян, светът ще ... |
|
|
Лили е малко вълче с много братчета, сестрички и братовчеди. Тя се чуди кое е по-добре - да имаш голямо семейство или да живееш самичка. Но кой ще те защити от по-големите, ако не брат ти? И кой ще отговаря търпеливо на безбройните ти въпроси, ако не любимият дядо? Книжката разказва на децата колко е важно семейството."Това е семейство Вълчанови. То е твърде многобройно според Лили. Тя има баща, майка, голям брат, малка сестра, чичо и леля. А също баба, дядо и братовчеди. На масата всички говорят едновременно и Лили не може да разкаже как е преминал денят ѝ. Тя смята, че никой не ѝ обръща внимание и си ... |
|
|
Обединяващо начало в седемте сюжета са обредите, по-точно стародавните обичаи, характерни за словенската култура. Те, с изключение на едноименния разказ, дал заглавие на целия сборник, са положени в съвременен контекст, където придобиват нова роля и функция. На преден план е изведена темата за семейството, било то неосъществено (Ябълкоядка), било събрано и по-късно разделено поради житейски превратности (Червеният петел), или пък формално, каквото при други обстоятелства би станало истинско (Пчелно семейство). С виртуозен език авторката ни въвлича в свят, който не познаваме, макар да живеем в него. Заедно с ... |
|
|
|
|
|
Историята за любовта на Ерос и Психея такава, каквато не сте очаквали да прочетете. Той бе най-красивият мъж на земята. И, ако не внимавам, ще бъде гибелта ми. В ултра модерния Олимп винаги си плащаш цената за славата. Психея е наясно, че рано или късно ще трябва да се изправи пред гнева на Афродита, но не очаква тя буквално да поиска сърцето ѝ... или че великолепният син на Господарката на любовта ще е този, който ще трябва да изпълни смъртното наказание. Ерос никога не е имал проблем с проливането на кръв. Но, когато се изправя пред последната си жертва, просто не може да натисне спусъка. Объркан от реакциите ... |
|
|
Пет сценария за игрални филми, два от които са заснети. Тъй като са писани в различно време, някои са представени в широко възприетата сега сценарна форма, други са литературни, както се пишеха киносценарии преди години, но това не променя драматургичния заряд на съответната история."Светата книга започва с В началото бе Словото... - четири думи, отразяващи основен всемирен принцип, принципа на сътворението. И бидейки творение, в основата на всеки филм е Словото. То е началото и края, тъканта на филма, неговите кръв и клетки, неговата същност. Без Словото филмът не може да съществува, визията, ефектите и всичко друго ... |
|
|
Героинята в романа на Исабел Алиенде , "Виолета" (2022), е първото момиче от шестте деца на известна и заможна фамилия. Идва на бял свят през 1920 г., когато ехото от Първата световна война още не е отзвучало, а испанският грип стига до бреговете на нейната родина в Южна Америка. Прозорливият баща на семейството успява да преодолее тази криза, за да се сблъска с Голямата депресия, която разклаща необратимо устоите на безметежната буржоазна изисканост. Семейството на Виолета губи всичко и е принудено да се оттегли в отдалечен и див район на страната. Сто години по-късно, в писмо до любим човек, в последните си ... |
|
|
"Забравих да умра" е покъртителна - и поучителна - история на човек, "невидял нищо друго освен крайности в живота". Най-ценното в нея е, че е написана не от теоретизиращ, всезнаещ психиатър или психолог, а лично от страдалеца - с неговия патос, с неговите сълзи и с неговата кръв. Ритъмът е забързан и накъсан, повествованието - задъхано, нетърпеливо, езикът - цветен, непочтителен в падините, но и вдъхновен във висините на едно "красиво изцеление". Днес Халил Рафати е преборил демоните си и от наркодилър се е превърнал в учител по здравословен начин на живот. И по надежда. Учител по надежда. ... |
