Книгата "100 срещи с мен" съдържа сто интервюта с проф. д.н. Любомир Стойков , публикувани в печатни и електронни издания в периода 1993 - 2018 г. Целта е да се представят компактно на читателите негови възгледи за културата, медиите, журналистиката, образованието, политиката, морала, нравите, чувствата, изкуството, красотата, стила, модата, лайфстайла, всекидневието и редица още теми - индивидуални и социални. Много от идеите и схващанията на известния журналист, учен и университетски преподавател са представяни в отделни негови публицистични и научни книги и монографии, но вестникарското интервю дава ... |
|
|
66 именити пловдивчани споделят ... "Познавам и меда, и жилото на журналистиката, но за всичките години работа моето голямо изкушение си остана интервюто – харесвам неговата почтеност. Интервюто е като моментна снимка, но и много повече. Чрез него можеш да се върнеш в миналото и да прекрачиш в бъдещето. В настоящата (трета по ред) книга са включени 66 интервюта с именити пловдивчани. Разочарован обаче ще остане този, който очаква интриги, клюки и нескопосано белетризиране. В тези записани събеседвания съм се старала да съхраня единствено част от личностите и тяхното време за осъществяване."Ваня Минчева ... |
|
|
66 знаменити пловдивчани споделят ... "Познавам и меда, и жилото на журналистиката, но за всичките години работа моето голямо изкушение си остана интервюто – харесвам неговата почтеност. Интервюто е като моментна снимка, но и много повече. Чрез него можеш да се върнеш в миналото и да прекрачиш в бъдещето. В настоящата (трета по ред) книга са включени 66 интервюта с именити пловдивчани. Разочарован обаче ще остане този, който очаква интриги, клюки и нескопосано белетризиране. В тези записани събеседвания съм се старала да съхраня единствено част от личностите и тяхното време за осъществяване."Ваня Минчева ... |
|
|
В книгата Свободна зона - Часът е 9 без 5 са събрани коментарите и анализите на журналиста и водещ Георги Коритаров, които той правеше в рамките на пет минути, преди началото на прочутото му предаване по Телевизия Европа - Свободна зона в периода от 4 януари до 5 април 2021 година. Това беше и последното му предаване. Георги Коритаров си отиде на 6-и април 2021 година."Георги Коритаров бе преди всичко интелект и ирония. Нищо друго, помоему, не го определяше по-добре. И двете - остри и тънки. Като ухо на елф. Беше алергичен към простотията и невежеството. Беше от расата на четящите хора. Сам казваше, че пътува чрез ... |
|
|
Началото на радиопредаването, което някога слушаха милиони. ... "Денят добиваше своето ускорение именно с това вече очаквано "12 + 3", получаваше своя забързан ритъм, търсеше своя социален смисъл. Боже, това беше прекрасно!" проф. Михаил Неделчев "През ефира на "12 + 3" течеше последното, най-щастливо десетилетие на ХХ век..." доц. Георги Лозанов "Обстановката в редакцията на "12 + 3", към която бе и "12 + Пляс!", бе творческа и уютна. Живеехме като едно голямо семейство и с ръка на сърцето мога да кажа, че тази атмосфера ми липсва... Разбира се, още сме ... |
|
|
Радиороман в 16 въпроса и 32 отговора. ... Еди Хрант Емирян, роден на 3 юли 1946 година в град София. Емирян е дългогодишен радио журналист и е един от пионерите на българската радио-журналистика. От 4 януари 1971 г. 1 -ва програма на Българското Радио носи името "Хоризонт". Новата програма е информационна и музикална и заимствана от формата на радио Франс Интер. Особени заслуги за създаването на новата програма имат проф. Веселин Димитров и Еди Емирян, които са и сред първите журналисти-водещи. ... |
|
|
Социалният свят в модерните общества се състои от полета: разделението на обществените дейности води до обособяването на социални подпространства, специализирани в извършването на определена социална дейност. Тези полета притежават относителна автономност спрямо обществото като цяло. Те са йерархизирани и тяхната динамика се дължи на борбите между социалните дейци, които се стремят да заемат в тях доминиращи позиции. Бурдийо подчертава изключителното значение на борбата и конфликта за функционирането на дадено общество, като конфликтите се разиграват преди всичко в различните социални полета, породени са от съответните ... |
|
|
В тази книга Иван Гарелов е събрал своите най-значими статии и коментари, публикувани в българския печат от 1989 г. до края на 2016 г. Материалите отразяват някои от най-важните събития от историята на българския преход и припомнят думите и делата на политици, които и днес са част от управлението на страната. В "Ще ни побъркат" Иван Гарелов пише по теми като новата Студена война, бежанците, кризата в Гърция, войните в Близкия изток, политическите игри в България през годините, възхода на популизма и национализма, терористичните атентати в Европа и в България, съдебната система, кризата в дясното и свободата на ... |
|
|
Включените в сборника текстове (поединично и в съвкупността си) предлагат картина (максимално близка до невъзможната обективност) на руското емигрантско присъствие в България през 20-те - 40-те години на ХХ век: представени са моменти от пребиваването на руската литературна емиграция в България и отношенията между емигранти, емигрантски организации и българското общество и власти; портретувани са отделни представители на емигрантската интелигенция; като самостоен изследователски обект са обхванати може би най-важните източници – емигрантските периодични издания. Осветляват се не само отделни аспекти от културата и ... |
|
|
Съставител: Райна Николова. ... Настоящият сборник публикува научни статии в следните основни направления: медиите и демокрацията; развитието на медиите в обществен и частен интерес; медийният бизнес - собственост, финансиране, концентрация, прозрачност; медийно съдържание в услуга или във вреда на потребителя; достъп до медийно съдържание и бариери пред неговото разпространение. Организираната от департамент "Право" на Нов български университет Национална научно-практическа конференция "Медиите в България: 25 години по-късно" (31.10.2014 г.) не само отбеляза една годишнина - четвърт век от ... |
|
|
Щрихи от неин очевидец. ... "Повествованието в книгата водя в първо лице. Защото съм съвременник на Студената война, от началото й до нейния край. А на най-важните й проявления – и неин непосредствен очевидец. От 1953 до 1990 г. се занимавах с журналистика – последователно в софийски ежедневник, в Българската телеграфна агенция и в Българската телевизия. Обстоятелството, че се бях посветил на международната проблематика, ми откри възможността да информирам за важни събития от фронта на Студената война, да стана свидетел на повечето от най-значимите битки между Изтока и Запада."Авторът ... |
|
|
И ето сега, след 22 години, вие отваряте очи, ощипвате се хубаво и виждате: да, българският език още е официален, макар българите да намаляват скоропостижно, но от разделението на властите и помен няма. Плюс това държавата прави бизнес и дори помага на частниците да се справят. Разбира се, не безкористно. Освен това крадат като за последно. Отделно от това премиерът си говори по телефона с Мишо Бирата, а когато дойде време да се яви в парламента (за вот на недоверие например), не му пука от същия този парламент, щото си е негов. Образованието си е национализирано, както и преди. Властта е скупчена в София, както и преди. ... |
