"Следя поезията на Владимир Левчев от съвместното ни пребиваване в изд. "Народна култура". Още в крехкостта на онези негови години бях силно впечатлен от проявеното завидно майсторство в емблематичната му (според усещането ми) книга "Кой сънува моя живот". Впечатляваше ме деликатността и изтънчената чувствителност в атмосферно-импресионистичното звучене на поезията му, проникната от освободеността и широтата на личната му култура и споходилите го интереси към будизма и ранното християнство. Сам беше преводач на най-хубавата част от "Махабхарата", санскритската поема "Бхагавадгита& ... |
|
"София в края на осемдесетте години на миналия век прилича на септична яма. Ченгето Младен Демирев се опитва да установи истината за няколко убийства сред шпалир от проститутки, келнери, трафиканти на злато и партийни велможи. В своята най-известна „кримка” Възпитаните трупове пращат писма писателят Валентин Пламенов е по-тъжен и по-бляскав от всякога. „Умираме по малко, всеки ден, всеки час. Царе сме да умираме, отръки ни иде. А да живеем, виж, не винаги умеем. Не знаем как, не знаем защо, не знаем на каква цена.” Тези думи на Младен Демирев сякаш са произнесени от Филип Марлоу. Защото добрите ченгета си приличат. ... |
|
"Той е единственото послание за любещите. Възлюби го така, че той да се роди в теб. Когато Бог говори, той се отличава от това, че казва повече от думите. Има само едно послание - той е непостижим." Елеазар Хараш Книгата е част от поредицата "Из Словото на Учителя Петър Дънов" и втора книга от "Пътуване към сърцето на Бога". ... |
|
Книга от поредицата "Европейски разказвачи XX - XXI век" на издателство "Емас". ... Тъмна нощ. Затворен в малък параклис, шестнадесетгодишният Тюри от Кралството на Дахонаут трябва да издържи на последното изпитание, преди да стане рицар - нощното бдение. Но в тишината, нарушавана само от пращенето на свещите, някой похлопва на вратата и непознат глас моли за помощ. Тайно писмо трябва да бъде занесено до крал Юнаувен отвъд Големите планини, писмо, от което зависи съдбата на цяло кралство. И Тюри е призван да изпълни това поръчение и да спаси страната на Юнаувен. Макар че нарушаването на бдението може ... |
|
Съставител: Румяна Пенчева . ... Между европейското и родното."Знаем много за Мара Белчева - за поезията ѝ, за себеотдаването ѝ на Пенчо Славейков , за увлечението ѝ по учението на Петър Дънов ... И все още твърде малко познаваме живота ѝ, преди да се преплете с този на Пенчо Славейков. Още по-малко знаем за Христо Белчев - любимия съпруг, приятел, наставник... Все още сме длъжници на паметта на обещаващия поет, остроумния сатирик, на пламенния патриот, превъзходния финансист и невинния политик Христо Белчев. В тази книга представям на вниманието ви писмата, които Христо Белчев изпраща ... |
|
От страниците на тази книга ще изгрее пред вас най-древното Законодателство на патриарха Орфей, написано със Свещени Руни върху скрижали на библиотека (библия) от най-древни артефакти - същите знаци, с които по-късно са изписани Мойсеевите заповеди, а друидите законотворци са управлявали келтското общество. Чрез системата на руническите знаци на Рибеното Писмо от остров Самотраки ще проникнете в Мистериите на Орфическата школа. Ще научите за Тайните Слова от Книгата на Тот, които дават власт над "... небето горе и небето долу, и земята също..., ... да възвърнеш истинската си форма и да виждаш... божествените както ... |
|
Второ осъвременено и преработено издание. ... Книгата запълва една съществена празнота в богословската ни православна книжнина и отговаря на потребностите на желаещи да приемат духовен сан, и на вече приели го, и на студенти-богослови. С оглед да бъде запазен стила на автора, някои богословски текстове в нея са дадени свободно, а не дословно. "Вчера вечер, след свършване на вечернята, като си дойдох в стаята, седнах до прозореца и се вдълбочих в обичната си скръбна мисъл. Луната слабо осветяваше моята уединена стая. Камбаната, която известяваше непреходното и вечното, млъкна и тихата полунощ простря своята звездна ... |
|
"Това, което трябва да се спасява днес, е самата Мистерия на Голгота. И като подготовка за постигането на тази цел може да ни послужи само едно: Мистерията на Голгота отново да изгрее в светлината на човешките имагинации. Защото тя не може да изгрее в светлината на интелекта. Интелектът може само да я заличи. Интелектът, разчитайки на филологическата ловкост, може само да я прогони от света, или по силата на тираничния авторитет на йезуитизма да я консервира за онези, които копнеят не за истината, а за един удобен живот. Но за онези, които копнеят за истината, за тях е отворен пътят към имагинациите, т.е. пътят към ... |
|
Наричат го "Моцарт на шведската бохема", сравняват го с Анакреон, Хораций , Вийон, Хогарт, и дори с Шекспир . Но за шведите самото споменаване на името му извиква представата за твореца, освободил поезията от превзетата церемониалност на епохата, за да я изпълни с гласовете на обикновените хора, с пристанищната глъчка и грохот, с нерядко привидното веселие "на чашка" и да разкрие истината за живота зад параваните с орнаменти и позлата в стил рококо... Първият национален поет на Швеция, Карл Микаел Белман (1740 - 1795) създава традиция, продължена и обогатявана вече над два века не само от творци в ... |
|
Поздравителната картичка е изработена ръчно, при направата ѝ са използвани декоративен паус и различни картони. Тя е с размери 7 x 7 cm. ... |
|
"Писма от миналото" от авторката на драматични саги Ерика Джеймс е продължение на романа ѝ "Завръщане в Айлънд Хаус", макар че може да се чете и като самостоятелна книга. В "Писма от миналото" историята започва с идилията в селцето Мелстед Сейнт Мери, която се настанила след Втората световна война. Със своята криволичеща главна улица, с разположените сергии със зеленчуци, със знаковата поща, с пъба и църквата животът в селцето е сякаш идеален. Съседите се грижат един за друг и малко неща пречат на спокойствието на общността. Но когато жителите започват да получават анонимни писма, ... |
|
"Посвещавам тази книга на моя съпруг Илия, на най-добрия и любящ човек. Човекът, който винаги бе до мен, който винаги ме разбираше и утешаваше, ако имах нужда от това. Човекът, който винаги намираше сила да ми даде, за да не проявявам слабост. Човекът, който винаги ми прощаваше чрез мъдростта, която проявяваше. Това бе Илия, моят съпруг, моето второ аз, което всеки в земния си път мечтае да има, но невинаги успява да го открие. Сега, когато него го няма в нашия материален свят, но аз знам, че не съм го загубила, осъзнавам, че ние не сме човешки същества, които имат духовни въжделения, а сме повече Дух, който има ... |