Жалното хоро На прашен, остарял мегдан, извива се хоро човешко - мъниста сякаш от гердан; с ръце на пояса, горещи, забиват тътнещо нозе в земя, от мъки наранена, душата в миг да избере за сбогом думичка свещена. Разплакано едно дайре отмерва ритъм крадешком, тъй скръбно гайдата реве - сбогуват се със своя дом. Сълзи по бузи обгорели се стичат от лицата всъде; в земята погледи запрели, че село няма да го бъде... Извива се хорото тежко, протяжно като зла агония и хиляди съдби човешки, разбити в жалка кататония, оставят родната си стряха, а мъката им не прегаря... Прозорците в миг ослепяха и тъжни тръгват към България! ... |
|
В приказната си поема "Фермата на Мето" талантливата млада авторка пресъздава образно и лирично живота на стопаните на фермата - Мето, жена му Бистра, дъщеря им Божи и атрактивните ѝ обитатели - кучето Рони, малките пиленца, пуйките, игривите козлета, палавите зайци... Всеки ден кипи труд, случват се забавни приключения, има много смях и любопитни игри. Във фермата никога не е скучно, всеки изпълнява задълженията си, помага на приятелите си, прощава им и ги учи да бъдат добри. Сюжетът на поетичната приказка е интересен, изпълнен с впечатляващи картини от живота на село, завладяващ с чудесните си багри, ... |
|
Камбана Намерих в тревата език от камбана. Нагоре погледнах - камбана видях. Едва се полюшваше - зеленясала, няма. Пепел от нея се ръсеше. Прах Обложен със туфички мъх бе металът, години в тревата зелена лежал. Поръбено с капки роса наметало паяк над бездна от бронз бе развял. Звуци да екнат в небето. Съзвучия. Капчуци да текнат. Да млати кълвач. Камбани - кокичета под капчуците - от южняка люляни - да бият до здрач. Звъни и ликуй, весели се, камбано. Желязото кално в небето забих. Съешете се, звуци, звуци, кал изначална, ечи и ехти, намълчал се език! Любомир Николов ... |
|
"Животът на Арсениев" е написан в чужбина и е завръщане към най-съкровеното - родината и любовта, победата на любовта над забравата. Малцина са успявали да достигнат такава изобразителна сила в усилията да изследват отминалото време, впечатленията и чувствата, от които всъщност сме съставени всички."Случвало се е понякога в чужда къща да взема в ръце стар албум. Лицата на тези, които гледаха от неговите излинели снимки, предизвикваха странни и сложни чувства... Това са все хора, живели някога и някъде, всеки по своему, с разни съдби и в различни епохи, където всичко е било от тяхното време: одежди, обичаи, ... |
|
"Тя е от онези жени, които Господ е дарил с всичко. И още - сякаш ѝ е вдъхнал онова светличе на духа, което невидимо играе в нея, излиза от нея и броди някъде край нея като ореол от очарование и свобода..." Орисана да бъде свръхземна, свръхестествена и нереална, орисана да бъде светлина, да носи радост и изцеление, тя е заплаха за ограничените духовно хора от "затънтеното из джендема село", които са лишени от вътрешни сили, за да надскочат "вехтите повели", които ги "дърпат и спират, и натискат". Лошотията на хората, породена от "дивота и простотия селска", от ... |
|
Емигрантите Емигрантите нямат си родина, те са чужди навсякъде. През каквато и държава да преминат, те навсякъде са ничии. Често в нощите болка ги налегне - спомен по пристанище едно. И тогава търсят своя град крайбрежен със очи от скръб нежалени. Вечер в кръчми в чаши със червено вино пеят песни забравени. В тях прелива мъката им по Родина и за близки там оставени... А на утрото във градовете чужди, тръгват да спечелят с тежък труд. Тъй лекуват раните незаздравели, емигранти - несретници. Мария Стоянова В допълнение към стиховете от книгата "Добро утро, живот. Поезия" ще откриете и песните на ... |
|
Една книга, в която преминаването през "реката на своя страх" се оказва сродяване със света."В тази книга, в която сходствата очертават релефа на различията, но не за да го превърнат в непреодолим склон, а за да потърсят мярата на неговото смирение. Чрез думи, които "пускат корени между сърцето и ребрата" в свят в който "Целият имагинерен баланс на човечеството / се разлюлява под топлия тласък на дъха, / шепнещ в ушната ти мида, / "какво ако". Вече знаете защо тази книга трябва да бъде прочетена и обичана, нали?" Валентин Дишев Зорница Иванова е родена през 1996 г. в град ... |
|
"Както пламък облизва на дървото гордостта, тъй животът се изнизва. И то не едва, едва. А със крачки ускорени галопира всеки ден. Той, животът, няма време. Още стой така до мен." Тодор Билчев ... |
|
Песни за секс, любов, смърт и всичко останало. Тайните желания, големите страхове, тъмните мисли и кътчета в душата, за които рядко говорим. Изисква се храброст и невероятно майсторство да ги превърнеш в завладяваща поезия, която звучи като красива музика. Толкова смели, директни и истински са стиховете на Иво Беров , победител в IV Национален конкурс Вие пишете, ние четем, Любовта не е метафора, поезия, 2022 г. Той ни изправя пред онези въпроси, които нерядко избягваме. Ако (безкрайна песен) Ако ти подари поне една от уморите си, ако те приюти между колената и гърдите си, ако ти проговори така, че да чуеш само дъха ... |
|
"От Танхойзер до Шумахер" предлага двадесет размишления върху певците на любовта, приказката като щастие, човека и неговата сянка, безделниците и мечтателите, изтичащото време, монолозите срещу света, цветовете на надеждата, живота под принуда, гнева и младостта, модерната пустош, играта като съдба. Тези есета, събрани в юбилейната 75 -та година на автора, са възникнали в продължителното му общуване с творбите на значими немски писатели от минали времена до наши дни. Венцеслав Константинов е именит писател, преводач на художествена литература и афорист. Като гост на Берлинската артистична програма на ... |
|
Сантиментални, романтични и лирични трогателни истории от творчеството на трима велики руски писатели: нобелиста Иван Бунин, Антон Чехов и Александър Куприн. Разкази и новели със задължително място в нашия живот, за да ни напомнят за съществуването на любов, мъка, състрадание и душевна красота. Иван Алексеевич Бунин е руски писател, поет и преводач. Той е първият руски автор, получил Нобеловата награда за литература през 1933. Първоначално пише публицистика и поезия, по-късно проза, най-вече къси разкази. Емигрира от Русия през 1919 и се установява във Франция. Най-значимите му творби са повестите "Село" ( ... |
|
Сали Камати, който няма щастието да се радва на собствени деца, отмъщава вместо племенниците си заради пролятата кръв на брат му. Убийството на Чело Мезани е началото на промяната, която ще настъпи в живота на Сали. Той знае, че идва и неговият ред в тази кървава вендета. Омайващата с красотата си Туша, 14-годишната племенница на съпругата на Камати, идва на гости у леля си. От този момент животът на господаря на къщата тръгва в различна посока. Девойката преобръща всичко в сърцето на Сали. Той връща всички сватове, които идват да я искат. Чест ли е да убиеш и срам ли е да се влюбиш в такава млада девойка? Или това ще ... |