Редакция и съставителство: Невена Дишлиева-Кръстева. ... Двайсет и две истории, посветени на миграцията, дома, корените и чувството за принадлежност. Двайсет и два разказа от първо лице, които дават различни, но допълващи се отговори на цял куп въпроси: Как се живее на място, където не си роден? На какъв език се карат децата ти? Къде се "връщаш" и къде се "прибираш"? Променя ли се смисълът на думата "емиграция"? Какво ти е струвало да тръгнеш и какво е щяло да ти струва да останеш? ... |
|
|
Не е лесно да си сестрата на Раф Качадорян.. ... Раф превърна нарушаването на училищни правила в спорт. Бележникът на Раф никога не е виждал шестица. Раф си създаде един милион неприятели в училище. И сега всички си мислят, че и аз, Джорджия Качадорян, съм като него. Решила съм да им докажа, че грешат. ... |
|
|
I could have been one too, except i needed a wee.... Winner of the Waterstones Children's Book Prize. ... Luke is a comic-mad eleven-year old who shares a treehouse with his geeky older brother, Zack. Luke' s only mistake is to go for a wee right at the wrong time. While he' s gone, an alien gives his undeserving, never-read-a-comic-in-his-life brother superpowers and then tells him to save the universe. Luke is massively annoyed about this, but when Zack is kidnapped by his arch-nemesis, Luke and his friends have only five days to find him and save the world... "You'll laugh until you fall out of ... |
|
|
This is a book that traces the boundaries of home. Twenty-two stories dedicated to the road. Twenty-two essays about life on the verge of languages and worlds. "My Brother's Suitcase" is an anthology of twenty-two stories about the evasive nature of the modern concept of ‘e/im/migration.’ A book about the language we feel at home with. About the suitcases that we carry around the world-suitcases full of memories, old photos, and dreams of home."The reflective, funny and bittersweet stories in My Brother's Suitcase made me rummage through my own baggage, accumulated over twenty years of expat life ... |
|
|
През 1999 година Брижит Жиро загубва съпруга си, който загива при фатален инцидент, докато кара свръхмощния си мотор Хонда 900. Двайсет години по-късно Жиро успява да се възстанови от преживяната трагедия и я пресътворява в роман. В едно напрегнато повествование, което въздейства като истинско обратно броене, тя си представя в двайсет и една глави какво би станало, ако не: Ако не бях пожелала да продадем онзи апартамент, Ако не се бях заинатила да посетим онази къща, Ако брат ми нямаше проблем с гаража, Ако дядо не се беше самоубил в момент, в който имахме нужда от пари... В тези глави Жиро разказва за своя Клод, ... |
|
|
И синът ми Андрей, и брат ми Митко бяха далеч от артистичната суета и показната популярност. Техните душевни страдания – емоционални и искрени, оставаха почти недоловими за публиката, зрителите и слушателите. Непрактични, мечтатели и бохеми, двамата ще бъдат винаги с мен, винаги с приятелите, на които щедро се раздаваха. Николай Константинов ... |
|
|
Забраненият плод е най-сладък, нали? Също както забранената любов... Откакто се помня, копнея по Джейс - най-добрия приятел на по-големия ми брат. Но той, разбира се, гледа на мен само като на по-малката сестричка на Нейтан. И така в продължение на години. Ала днес, десетилетие по-късно, правилата се променят. Джейс вече живее с нас, за да помогне на мен и брат ми Нейтан да се справим със загубата на родителите ни. Всички сме пораснали и Джейс вече определено не гледа на мен като на по-малка сестричка. Само дето се държи като абсолютен задник, разкъсван от лоялността към най-добрия си приятел и желанието да ме има. ... |
|
|
"...Вече отдавна не говоря. Всички са свикнали. Майка ми, брат ми. Татко е мъртъв, така че не знам той какво би казал. Може би че ми е по наследство. В нашия род много неща се предават по наследство. Няма измъкване. Поколение след поколение, по права линия. Може би винаги съм носела мълчанието вътре в себе си. Преди казвах неща, които не бяха верни. Казвах, че грее слънце, когато валеше дъжд. Че овесената каша е зелена като поляна и има вкус на пръст. Казвах, че училището е все едно всеки ден да пристъпваш в непрогледен мрак. Все едно цял ден да се държиш за парапета. Спрях да говоря, когато растежът вътре в мен ... |
|
|
За принцесите вътре в нас и за родените принцеси, които искат да са като нас. ... Да се родиш в кралско семейство, и то към края на двайсетия век, не е за завиждане. А и да се родиш момиче е цяло нещастие. Макар че като гледам малко по-големия ми брат и да се родиш момче е дори по-голямо нещастие. Кралицата-майка, която е нашата майка, не е майката, която бих пожелала на някого, а най-малко на нас двамата. Тя излъчва единствено достолепие и хлад. И е винаги заета с държавни дела, прекалено строга с мен и два пъти по-строга с брат ми, нали той е бъдещият престолонаследник. Една истинска, необикновена и завладяваща история ... |
|
|
Посвещава се на всички мъже, навлезли в 70-те си години. ... "Животът не е това, което си преживял, а това, което помниш и това как разказваш за него." Габриел Гарсия Маркес "Родил съм се в Перник на 30 март 1946 г. След три години, когато съм започнал да се ориентирам в околния свят, градът е преименуван на Димитрово - на името на Георги Димитров. Това име се запази до 1962 г., когато отново възстановиха старото вековно име Перник. Родителите ми, и двамата от село Витановци, се сгодили през юли 1945 г., правят сватба през август в селото и през ноември се местят в Перник - в кв. "Клепало", в ... |
|
|
Сборник от спомени, документи, размишления и други."Преди двайсет години на приятеля ми Томи му хрумна колко добре би било да хвърля ведър поглед към щафетата на времената, която шейсетте години предадоха на деветдесетте. Тогава и брат ми Иван ми разказа две свои притчи и Масата ви говори. Написах книгата за тях, за нас, за мен и за всички възможни, и... невъзможни читатели оттук нататък." Веселин Панайотов ... |
|
|
"Години изминаха. Ти си отиде, мамо, малко преди Коледа и това беше най-тъжната Коледа в живота ми. На този ден ходя в нашата църква и паля свещ, аз почувствах, че ние двете си говорим безмълвно. - Много ми е трудно, майко. - Няма лесно, дъще. Знаеш ли, че когато аз бях малка, моят баща замина на война и остави майка ми сама с шест деца. Заредиха се една след друга войни - Балканска, Междусъюзническа, Първа световна. Рядко идваха писма от фронта и много пъти ние не знаехме дали баща ни е жив. И така шест години. Баба ти трябваше да ни храни и отгледа сама. Няма да забрава една пролет, когато майка ми и брат ми Георги ... |
