"Там, където не сме" - новата поетическа книга от Георги Господинов събира стихове, писани през последните десет години и неиздавани досега. Тя е пета по ред след вече класическите му стихосбирки от 90 -те "Лапидариум" и "Черешата на един народ", след "Писма до Гаустин" (2003) и общото им издание в антологията "Балади и разпади" (2007). Господинов често казва, че внася контрабандно поезия в своите романи. Но е вярно и обратното - можем да открием ненаписани романи, контрабандно внесени в стиховете му. В стихосбирката има нещо от личната и световна меланхолия на " ... |
|
"Мрачно-хубава книга е написал Александър Байтошев. Поезия, оголена до самия кокал на живота, до въглена и въжето на болката, до черно-бялата ѝ графика. Смело и силно в страданието си писане." Георги Господинов ... |
|
"Силно и остро писане, което не се страхува да влиза рязко в личното, да работи с тъгата и меланхолията, като запазва своя нерв и тяга за излизане отвъд установеното. Писане, което познава добре големите образци и с таланта си успява да ги подчини на своя личен и разпознаваем почерк." Георги Господинов "Вярвам, че Виктор Пасков ще ни разбере, ще се съгласи с намеренията ни - да отворим вратата на поезията му към хората. Да направим личното всеобщо, каквато е задачата на добрата литература. А ако цар Виктор се захване да спори, както обича, си представям, че бих го контрирал с любим цитат: свещено, ... |
|
Под името Георги Господинов се появяват и изчезват три стихосбирки, естествен роман и други истории. След щастливи четения из места като Истанбул, Коимбра, Берлин, Нюкасъл, Лондон, Виена, София, Сфумато сега "Балади и разпади" събира за първи път трите поетически книги в едно. Как от каменната градина на "Лапидариума" израства "Черешата на един народ", а под нея някой пише "Писма до Гаустин" и нови стихотворения."За тази поезия езикът и литературата са сами по себе си обекти на желанието... За Господинов "езикът е екстази". Марк Робинсън "Георги Господинов - ... |
|
Книга с благотворителна кауза. ... Творби на 101 автори, от които почти 80 са български поети - както знакови за съвременната ни поезия като Георги Господинов, Борис Христов и Цочо Бояджиев, така и млади, но вече разпознаваеми, а също и такива, които тепърва изграждат своето име - са включени в антологията Поезия срещу войната. С участието си в нея поетите искат ясно да изразят своето желание за помощ и съпричастност, да покажат ужаса на войната. Книгата съдържа и произведения на класически и на съвременни украински писатели като Тарас Шевченко, Юрий Андрухович, Сергий Жадан, Любов Якимчук и други. Приходите от ... |
|
Тамбос е чувство при древните гърци. Чувство на вълнение и страх пред необяснимото. Чувство за божественото, което оставя този, който го изпитва, без думи. Чувство смесено и магнетично, което не подлежи на бързи и лесни описания. Чувство по своята природа дълбоко лирическо. Не е нужно да пътуваш до древна Гърция, за да изпиташ тамбос. Съвсем достатъчно е да оставиш вратата отворена. Това е тамбос - способност за изумление, дори когато, като в стих на Георги Рупчев, сме "уморени от чудото". Способност за благодарност, дори когато всичко е изгубено. Тамбос. Отзиви "Людмила Миндова пише на ръба на личното ... |
|
Телесно е дебютната стихосбирка на авторката Биляна Димова."Най-добрите от тези стихотворения влизат остро в премълчаното, в някакви уж незабележими реплики, които носиш цял живот. Писане, което се съсредоточава в онази болезнена точка на всекидневие и травма, на семейство и самота, на отчаяние и стоицизъм, крехко и директно едновременно." Георги Господинов "Поезия, която е прецизен и изчерпателен отговор на въпроса Как си?. Отговор, даден в момента, в който разумът е пронизан от невъзможност да се справи достатъчно добре и рационално с поредица от ситуации. Отговор, който е знак за сила и обич, за ... |
|
След множество рецензии и статии, посветени на творчеството на Георги Господинов, със студията на Албена Хранова "Разроявания" вече е налице и първото самостоятелно изследване, посветено на творчеството на най-видния съвременен български автор. Това е задълбочен интертекстуален прочит на различни възли от поезията и прозата на Господинов, които се разплитат на различни интерпретативни плоскости. Авторката е доктор по филология, доцент по българска литература, автор е на множество книги, сред които "Двете български литератури. Граници на лирическия контекст" (1992), "Литературният човек и ... |
|
Тази книга заявява значимостта на едно лирическо и критическо присъствие в българската култура през последните тридесет години чрез думите на други четирима значими критици и изследователи - Антоанета Алипиева, Антония Велкова-Гайдаржиева, Митко Новков, Михаил Неделчев. Именно тези избрани гласове четат през годините текстовете на Пламен Дойнов, тълкуват ги и в съвременен, и в литературноисторически контекст. Първият отзив тук е от 1997 г., а последният - от 2019 г. - достатъчно време, в което те постепенно проясняват същността на едно ярко творчество. Книгата съдържа и библиография на всички книги на Пламен Дойнов." ... |
|
"Има нещо естествено и директно, нещо осезаемо в най-добрите стихотворения тук. Като да усетиш семката от домата между зъбите си, сцепената вежда, вкуса на смъртта и детството. Личен репортаж за пътя и порастването - подир трабанта на миналото, бащата - градинар и гробар, пътешествията на майката през магнитите от чужди градове на хладилника, запушените с дъвка ключалки, през които все пак успяваш да зърнеш - смърт няма. Прямо и лично, намерило себе си писане." Георги Господинов "Все ми се струва, че поезията не е за разбирачите, а за повярвалите в нея. Може би, защото читателят и поетът свързват сърцата ... |
|
"Всяко мое стихотворение е любовно щом ти го прочетеш." Петър Чухов "Едно от най-хубавите неща в поезията на Петър Чухов е там, където играта с думи оголва мрака между думите. И в същото време там, където в мрака и абсурда на живота проблясва спасителна светлина - любовна, слънчева или от нощна лампа, все едно. Много зряла книга, превеждаща ни през смъртта и любовта хладнокръвно и топлокръвно едновременно." Георги Господинов Илюстрации: Капка Кънева. ... |
|
"Името „Бдин” се явява като заглавие на всяко едно от стихотворенията в тази стихосбирка на Иван Христов. То е особено, утопично място (не просто старото име на Видин), в което бродят поети от различни времена и езици, а сметището крие в утробата си сакати детски кончета и бюстове на Ленин и Сталин. Бдин е онова пространство, в което призракът на миналото е пълен с кръв и обречен на вечно завръщане. Мила мамо, аз умрях, но не отидох във Рая, а пристигнах във Бдин. Пощальонът на своята ръждива „Украйна” често минава, така че – противно на всички закони – ще имаш вести от мен... Строга и странна книга, която знае как ... |