Дневникът на Стефан Стамболов, който той си води в периода 1886 - 1887 г., е истинска историческа находка. Това четиво е интригуващо и непосредствено - бързи, делови записки, изобилстващи с всякакви съкращения, условни имена, цитирани телеграми и дори неправилно употребени думи. Всичко това е писано през кратките вечери на отмора и през малкото свободни от държавните тегоби почивни дни. Днес, както преди 120 години, Стефан Стамболов има две лица - за едни той е истински водач на нацията и политик, защитаващ българските интереси, а за други - егоцентрик, държал властта чрез терор. Личната оценка на мнозина от нас обаче е ... |
|
|
"Това, което съдържа тази книга, не са мемоари, писани години след събитията, за които става дума. В подобни мемоари имаш пълната възможност да измисляш, да се правиш на пророк, на храбър и мъдър със задна дата. Това не е и таен дневник, писан с трепереща от страх ръка в потайна доба, закопаван в делва под земята и изваден на бял свят сега. (А и честно казано, кой може да гарантира, че не е дописван по-сетне?) Всичко, което ще прочетеш в тази книга, скъпи мой читателю, дума по дума е било напечатано в някой вестник или списание в деня, месеца и годината, обозначени на всяка страница. (Изключение правят няколко писма ... |
|
|
Кулинарният дневник на Изи, който може да те разсмее и разплаче, но не и да те направи кулинар."Спомените ни имат вкус и с този кулинарен дневник те каня да откриеш магията на храната, приготвена с любов. Тук няма да откриеш префърцунени рецепти - това е дневник, пълен със спомени, много специални за мен хора и истински чувства и емоции. Няма значение дали си шеф готвач, или никога не си готвил - мисията на тази книга е да те вдъхнови да се забавляваш в кухнята, да научиш нещо ново и да си създадеш чисто нови спомени, докато четеш и изпълняваш рецептите! Очакват те 33 любими мои рецепти, сред които: сандвичи ... |
|
|
Спомени от двете страни на Сръбско-българската война. Когато капитаните победиха генералите събира за първи път в едно издание спомени на десетки участници от двете страни на Сръбско-българската война. Мемоарите, дневниците и разказите в сборника разкриват личните преживявания на офицери, войници и цивилни - както по време на сраженията, така и в затишията между тях. Голяма част от свидетелствата се превеждат и публикуват за първи път от сръбски на български език. В това издание читателят ще чуе гласа на българските капитани, които храбро повеждат войниците си в огъня при Сливница, и ще види позорната война през очите на ... |
|
|
В основата на книгата е документалното наследство от Ангел Обретенов - син на Баба Тонка Обретенова, част от неговата кореспонденция и личния му дневник. Ангел Обретенов е участник в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа и прекарва десет години от живота си в затвора на крепостта Акия, където го заварва Освобождението. ... |
|
|
Документални извори от Античността до Възраждането. ... Книгата е сборник от писмени източници, исторически извори за Пловдив от най-дълбока древност до края на Възраждането, една пълна антология на всичко писано за Пловдив до края на 19-ти век. Тази книга ще даде възможност на читателя, който се интересува от историческо четиво, от родната история, да се запознае сам и непосредствено с писаното от античните гръцки, латински, византийски хронисти и историци. От ориенталските, славянските и западноевропейските пътешественици, писатели, учени и дипломати с част от документалното книжно наследство на нашите дейци от ... |
|
|
"Когато написах първия том на Хрониките и се хвалех, че съм прочел повече от 40 000 страници - аз не знаех какво ме чака. Колкото повече се приближавах към нашето време - страниците се увеличаваха в геометрична прогресия. За да напиша този последен том - освен стотиците книги, трябваше да прочета и хиляди пожълтели и прашни страници из архивите. Но не това беше страшното. Времето, за което става дума в този том - времето на социализма, - е днешното време разделно: живи са още (част от) ония, които бяха на власт - живи са и (част от) онези, които са били под гнета на тяхната власт; живи са правоимащите - живи са и ... |
|
|
Здравето - хармония между тялото, ума и духа: Този дневник напомня именно това още от първите си страници. С топъл, но целенасочен тон, те повеждаме през поредица от теми, които постепенно разгръщат философията на балансирания начин на живот. Вместо строги диети и резки промени, тук се предлага подход, основан на разбиране, търпение и устойчивост, като деликатно те приканваме да се вгледаш в често несъзнаваните зависимости и поведение от ежедневието си, предлагайки ти алтернативи за справянето с тях. В сърцевината на дневника стои посланието, че всяка промяна започва със съзнателен избор: стъпка по стъпка, тъй като ... |
|
|
Брой 5 / 2022 г. на литературното списание Текстил. ... |
|
|
"През последните пет години пред погледа ми преминаха много ръкописи, нови книги и текстове - поезия и проза, които рецензирах, журирах, подбирах. Имах възможност да се докосна до различни творби на визуалното изкуство, изпълнени с различни техники, дигитални изображения, скулптура и фотография, включително гранични форми, в които вербалните и визуалните изразни средства се съчетават - както в класическите хайга и илюстрация, така и в много експериментални проекти, дело да един, двама или повече автори. Търсех и намирах доброто, ценното, оригиналното в творбите, които попадаха пред погледа ми и исках това тяхно ... |
|
|
Смутителят на реда и тоягата на властта. ... Стефан Стоянов е малкият син на Радой Ралин. Двамата със съпругата му Таня Стоянова преравят разсекретените архиви на комунистическите тайни служби, за да възстановят досието, заведено от ДС за следене на Радой Ралин и унищожено още в началото на 1990 г. Използвайки документи от личния му архив, дневника на Борис Делчев и достъпни други архиви, те успяват да възкресят ключови моменти от живота и творчеството на сатирика, съдбовно вплетени в най-новата история на България. ... |
|
|
В книгата са включени литературнокритически статии и отзиви на литературния критик и преводач Юлиан Жилиев, публикувани в периодиката и в научни сборници."В края на 80-те години предвижданият свършек на света, историята и литературата съвсем не смути българския автор, разумно допуснал, че подобно поетическо невъображаемо дори да е настъпило някъде на Запад, едва ли ще има особена причина да бърза към Балкана, още повече че Там не се знае какво (чудо) може да му се случи. Сам вестителят на печалния образ Александър Кьосев със своя Радикален манифест. Пред българската литература няма бъдеще търпеливо уседна в ... |
