Съставител Цочо В. Билярски. Книгата е част от поредицата "Библиотека Сите българи заедно" на издателство "Анико". ... "Лорд Милн отговорил: "Аз дойдох с удоволствие да ги посрещна и чувствувам голямо уважение към българските войни, тъй като те, както и англичаните, бяха не само храбри, но и джентълмени." Там бяха още генерал сър Ян Хамилтън, командващ английските войски при Галиполи, сър Едуард Бойл, председател на Балканския комитет, и други някои. На 12 май (1936 г.) след пладне се събрахме в хотел "Euston" (до самата гара със същото име) за запознаване между делегатите от ... |
|
Повест за последните пет дни от Дойранската епопея. ... През 1936 г. българският генерал Владимир Вазов е поканен в Англия да присъства на конгрес на организацията "Британски легион", който чества победата на имперската армия през Първата световна война. Генерал Вазов е посрещнат от кмета на Лондон. Настанен е в замъка на лорд Харболи, където е отсядал Наполеон. Посрещат го с големи почести. Специално за него е построен почетен легион със знамена. Генерал Хамилтън (83-годишен), който го придружава, командва: "За почест, мирно!"На парада участват 3 хиляди военнослужещи и 200 бойни знамена. Когато се ... |
|
Тази книга представя личните преживявания на български войници и офицери, участвали в кръвопролитните боеве при Дойранското езеро по време на Първата световна война. Дойранската епопея често се възприема като една от най-славните страници в българската военна история, но настоящият сборник измества фокуса от триумфалните разкази за победи към човешката страна на конфликта. Ехо от Дойранските окопи. Спомени на участници 1916 - 1918 е уникална сбирка от дневници, мемоари, разкази и писма на общо 28 души, някои от които се публикуват за първи път. Включени са разнообразни спомени на писатели, поети, военни кореспонденти, ... |
|
България дължи наистина много на фамилия Вазови. Произведенията на Патриарха на българската литература са добре познати на поколенията, но не по-малка заслуга за развитието на обществото ни имат Владимир и Георги Вазови. Братята генерали разказват е книга, която трябва да прочетете. Нейните страници ни разкриват вътрешния свят на тези две бележити личности, посветили живота си в служба на България. Читателят ще се запознае както с мемоарите на Владимир Вазов, обхващащи три десетилетия военна служба - от 1887 до 1917 година, така и със спомените на Георги Вазов, описващи атмосферата на Балканските войни през 1913 година. ... |
|
Вазовият род е много богат като имена, като наследници, като съдби - а приносът му в историята и в културата на съвременна България е тема необятна, но благодатна, за да се откроят фигурите на този толкова скромен и толкова велик български род. Той има свои представители във всички области: на духа, на военното дело, на военното изкуство, на медицината, журналистиката и дипломацията. ... |
|
Книгата представлява пътешествие през историята на България от националноосвободителните борби до най-близкото минало на българските въоръжения сили. Богато илюстрованото издание разкрива пластовете на колективната памет чрез съхранените реликви - част от фонда на Националния военноисторически музей. В него е нареден пъзелът между войната и мира чрез материалното наследство, завещано ни от българските държавни глави, личности от висшето военно командване, политици и обикновени хора, оставили диря в нашето минало. Книгата Между войната и мира се предлага и на английски език (Between war and peace). В нея има включени ... |
|
В тази книга ще се срещнете с личността и делата на българския генерал Владимир Вазов, който през 1918 година разбива британския корпус и разнася славата на българското оръжие и войнство далеч зад пределите на България. Ще прочетете как при появата на българската представителна част на юбилейния парад на ветераните в Лондон прозвучава команда: "Свалете знамената! Минава генерал Вазов - героят от Дойран." Книгата е част от поредицата Дълг и чест на Захарий Стоянов. ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
Свобода или смърт! Книгата е пантеон на безсмъртните. ... "Бъдете българи, синове на своя народ, чувствайте и пишете по български. Черпете вдъхновение не от чуждите души, а от българската, от богатата и здрава българска душа." Иван Вазов "Ако има книга, която трябва да се чете всякога, която буди най-благородни пориви в съзнанието на младежи и възрастни, която завладява със своите живи поетични образи, това безспорно е "Епопея на забравените". Мария Бейнова "Това е една от най-хубавите книги на Вазов, защото тя ни връща към най-светлите страници на нашето минало - към една мъчителна, ... |
|
"И днес йощ Балканът, щом буря зафаща, спомня тоз ден бурен, шуми и препраща славата му дивна като някой ек от урва на урва и от век на век!" Иван Вазов Епопея на забравените е поетичен цикъл състоящ се от 12 оди, които говорят за делата на знайните ни герои и дейци като Левски, Бенковски, Каблешков, Раковски, Панайот Волов, Стефан Караджа, Паисий и други, както и незнайните от Априлското въстание и боевете при Шипка. Книгата е част от поредицата Златна класика на Фама+. ... |
|
Иван Вазов пише "Епопея на забравените" в периода 1881 - 1884 г. в Пловдив. В този поетичен цикъл той включва 12 оди, с които възпява избрани личности от българската история. Чрез подвизите на Левски, Бенковски, Паисий Хилендарски, Раковски и други Патриарха на българската литература призовава към събуждане на колективната памет, защото тъкмо тя е върховен гарант за историческото ни съществуване. "Девет годин той скита се бездомен, без сън, без покой, под вънкашност чужда и под име ново и с сърце порасло и за кръст готово, и носи съзнанье, крепост, светлина на робите слепи в робската страна. Думите му ... |
|
"Епопея на забравените" напомня гигантските фрески на Микеланджеловия "Страшен съд". Перото на поета оживява батални сцени - геройството и подвига, краткотрайното опияняване от свободата, ужаса на насилието, отчаянието и покрусата, саможертвата и почти есхатологичната вяра във върховния смисъл на тази жертва пред усещането за бъдещия слънчев лъч на Освобождението. С "Епопея на забравените" Вазов не само разискря пламъка на националното ни самочувствие и гордост, но и галванизира вярата ни в историческото бъдеще на нацията, тласка духа в други, по-високи орбити. ... |
|
Настоящата книга е искрен и изстрадан разказ за страдания, надежди, тежки житейски уроци, написана увлекателно, без излишни претенции. Спомените на д-р Влахкинов са ярки, живи, емоционално пресъздадени, оставят усещането за приказни, невероятни приключения в чужди земи, но с горчивия привкус на познатата ни пошлост и невежеството на овластени некадърни чиновници и "дипломати". И най-важното - това не е книга, написана с омраза и високомерие към България. По-скоро е изповед на човек, който иска да представи своята истина, да "снеме" от плещите си вината на незавърналия се блуден син, защото по-високо от ... |