Български етимологичен речник има за задача да обясни произхода на словесното богатство на българския език. Тук са включени всички думи на нашия език, които са събрани до днес. Някои думи са възстановени въз основа на собствени имена. От чуждите книжовни думи се вземат главно онези, които имат по- широка употреба; твърде специални научни и технически термини по начало не се включват. Те остават за специални терминологични речници и за речника на чуждите думи. От чуждиците в народните говори не се вземат онези, които се срещат в езика на двуезично българско население и имат съвсем ограничена употреба.. Според целите на ... |
|
|
Слово - Терясвам. ... Български етимологичен речник има за задача да обясни произхода на словесното богатство на българския език. Тук са включени всички думи на нашия език, които са събрани до днес. Някои думи са възстановени въз основа на собствени имена. От чуждите книжовни думи се вземат главно онези, които имат по- широка употреба; твърде специални научни и технически термини по начало не се включват. Те остават за специални терминологични речници и за речника на чуждите думи. От чуждиците в народните говори не се вземат онези, които се срещат в езика на двуезично българско население и имат съвсем ограничена употреба. ... |
|
|
Падеж - пуска ... Издаването на V том на „Български етимологичен речник” се наложи поради изчерпването му и засиления читателски интерес към „Български етимологичен речник” и неговите високи научни качества. Пагинацията и разполагането на езиковия материал са като в първото издание. ... |
|
|
Минго - Падам ... Том IV на „Българския етимологичен речник” е изработен според принципите, изложени в предговора към първия том, с незначителни отклонения. За да добие текстът на отделните статии по-стегнат вид, не се посочва значението на общобългарските думи, при диалектните думи обаче значението навсякъде е посочено. ... |
|
|
Второ издание ... Български етимологичен речник има за задача да обясни произхода на словесното богатство на българския език. Тук са включени всички думи на нашия език, които са събрани до днес. Някои думи са възстановени въз основа на собствени имена. От чуждите книжовни думи се вземат главно онези, които имат по- широка употреба; твърде специални научни и технически термини по начало не се включват. Те остават за специални терминологични речници и за речника на чуждите думи. От чуждиците в народните говори не се вземат онези, които се срещат в езика на двуезично българско население и имат съвсем ограничена употреба. ... |
|
|
Трето издание. ... Български етимологичен речник има за задача да обясни произхода на словесното богатство на българския език. Тук са включени всички думи на нашия език, които са събрани до днес. Някои думи са възстановени въз основа на собствени имена. От чуждите книжовни думи се вземат главно онези, които имат по- широка употреба; твърде специални научни и технически термини по начало не се включват. Те остават за специални терминологични речници и за речника на чуждите думи. От чуждиците в народните говори не се вземат онези, които се срещат в езика на двуезично българско население и имат съвсем ограничена употреба.. ... |
|
|
Това е второто издание на 6 том на академичния "Български етимологичен речник" (София, 2002). Второто издание на тома се наложи поради изчерпването му, засилващия се читателски интерес към "Български етимологичен речник" и неговите високи научни качества. Пагинацията и разполагането на езиковия материал са като в първото издание. ... |
|
|
Във втория на "Български етимологичен речник" том по-широко се представя диалектната лексика, която съхранява много старинни праславянски думи и изобилства със заемки от съседните балкански езици. Значително се разширяват етимологичната част и библиографският апарат на речниковите статии. ... |
|
|
Учебен полилексикон. ... Проф. д-р Борис Парашкевов е български езиковед, професор по историческа граматика и история на немския език в СУ "Св. Климент Охридски" и преводач на художествена, научна, научно-популярна и езотерична литература. Основател на катедрата по скандинавистика на СУ. Автор е на около 180 публикации (монографии, студии, статии, езикови бележки, рецензии) в България и чужбина по въпроси на немската и българската граматика, етимология, лексикология, словообразуване, съпоставително езикознание, езикова култура и езикови контакти, в частност заемки от немски и други езици в български. Член на ... |
|
|
В представения труд авторът изследва реализациите на фонемите, които изпълняват словообразувателни и формообразувателни функции в семитските езици, и изказва хипотези за тяхното първоначално значение. Виктор Тодоров завършва арабистика в СУ Св. Климент Охридски. Доктор по филология (арабско езикознание) и доцент по езикознание в катедра Арабистика и семитология на Софийския университет. Преподава теоретичните дисциплини Морфология на арабския език и Увод в семитохамитското езикознание. Автор е на редица публикации в областта на сравнителната семитология. През 2007 г. излиза от печат монографията му Словоизменението в ... |
|
|
Настоящият лексикон представя компактно значителна част от засвидетелстваните в различни подсистеми на българския език преки или косвени заемки и части от заемки, характеризиращи се с немско (респ. германско) потекло, или водещи началото си от други езици, но изпитали по време на своята миграция установими формални и/или семантични промени в немския език. Рестриктивното означение "значителна част" се налага поне от обстоятелството, че в академичния речник на чуждите думи в българския език (РЧД 1982) ремарката нем. фигурира при над 4760 от лематизираните думи, а вече се отбеляза съзнателното елиминиране на ... |
|
|
Четвърто издание. Препис: Д-р Николай Иванов Колев. ... "Драги читателю, В ръцете си държиш книгата на Г. С. Раковски - Ключ на българския език. Идеята за тази книга му идва през 1857 г. в Нови Сад, тогава в Австро-Унгария. Работата над нея Раковски започва в Одеса през 1858 г. Книгата е издадена след смъртта му от неговия племенник Киро Стоянов в Букурещ през 1885 г. в изпълнение на завещанието на автора да я пази като очите си и да я направи достояние на своя любим български народ. Удивителното при Раковски е, че ние го познаваме като енергичен основоположник на организираната подготовка на народа ни за ... |
