Божидар Богданов е роден на 30 януари 1963 г. в с. Деков, обл. Плевен. Завършил е българска филология във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". Печата предимно в "Литературен вестник" и "Литературен форум", но също и в сп. "Пламък", сп. "Летописи", сп. "Море", алм. "Света гора" и др. Издал е 13 книги с поезия, по-важните от които са: "Българско народностно тяло", "Дим над библиотеката", "Хекзаметри", "Интериори", "Демиургически упражнения", "Метафизика на движенията" и & ... |
|
|
В едно книжно тяло са събрани шест части на Юлияда. ... "Този опит за портрет на Юлия Огнянова бе породен от идеята да се събере материал за историята на Бургаския театър 1957 - 1961 г. - онзи период, оплодил българския театър за години напред. Идеята за това бе на Вили Цанков, който, за голямо съжаление, не дочака финала на начинанието. Книгата може и да се казва и По пътеките на Юлия, защото аз отидох там, където тя е работила - Бургас, Смолян, Ловеч, Ямбол, Хасково, Пловдив, София... Навсякъде срещах нейни съмишленици - ученици, актьори, режисьори, художници. Те до един бяха "летели" и искаха този ... |
|
|
"Когато във теб руините на спомена се сгромолясат, и пепел, и дим се извият към студеното нощно небе, когато си опустошена и пътят ти е буренясал - спри, послушай - и чуй! - как дуата расте... Когато нагарчат ти думите и мълчанието те причаква, а твоето минало просто е разплакано малко дете, и да откъртиш от себе си любовта се опитваш във мрака, но си изгубила всичко... А душата расте. Свита в ъгъла на самотата - възпяваш свободата си жалка... А дъждът - в тишината на болката пак въжета плете. И сърцето умира... умира по малко... Но душата - расте..." Валентина Радинска ... |
|
|
Книгата Нека помним. Истории от историята на автора Росен Петров е: книга за фактите, които трябва да знаем; книга за местата, които трябва да преоткрием; книга за героите, които трябва да помним; книга за нещата, които ни правят българи; книга, която ни показва какви сме били, за да знаем какви можем да бъдем; едно пътешествие в миналото, което може да ни отведе в бъдещето... "Знаете ли, че Европа е била част от провинция Тракия? Че в Мала Азия има Българска планина? Че българката Христина Хранова е първата жена морски спасител в света? Че подпоручик Стратия Мазгалов и войниците му изгарят живи, за да не се ... |
|
|
Книгата съдържа 10 цикъла, които до голяма степен отразяват творческия път на автора, като се започва още от юношеските му творби - своеобразна проекция на поетическите тенденции от 80 -те години на миналия век до днес. Съчетанието между лирически описания и лирическа философия води читателя от моментни снимки, през изненадващи провокации с библейски постулати, до реплики към известни поети, интимни чудатости, патриотични настроения. Усет Човек е дума, писана в началото и в края с точни букви. Останалите, дори да са разбъркани, подсказват смисъла. Веселин Делчев През 1983 година Веселин Делчев, предявил публикациите ... |
|
|
Забравеното антично знание за свещеното единство между Небето и Земята. В тази книга е изложена напълно непозната астрологична концепция или реконструкция на едно забравено мистично знание зародило се по време на последната Златна епоха. То било достъпно за малцина просветени майстори на окултните науки, притежаващи тайното знание за свещеното единството между Небето и Земята. В първата част от книгата авторът разглежда в дълбочина основните понятия в античната астрология, както и причините поради, които тази наука функционира, базирайки се на оригинални астрологични трактати от най-изтъкнатите астролози на античността, ... |
|
|
"Реката тук е ламя. Първо се спуска от Вежен черна и бяла - Черни Вит и Бели Вит. Черната е от земята, бялата е от небето. Черното е от усойните долове, бялото - от снежните хребети. С бялото на бързеите, зеленото на вировете и червеното на чукарите. Сила! И красота. И ако човек има воля да остави от него да се оттече омерзението на ежедневието и седне на върбовия бряг да погледа със сърцето си как струи животът, ще я види. Ламята. Очите и светят с мрачния блясък на предвечните вулкани, лапите ѝ дълбаят каньони и пещери, въртопи и подмоли, мускулите ѝ набъбват от дъждове и порои... Ту е бяла от облаци, ... |
|
|
"Вятърът - тоя нехранимайко - заради него обедняхме и ходехме боси и гладни. Защото искахме да го хванем, да го яхнем, да се вдигнем с него над земята. Да летим свободни, млади и да галим върховете на планините с петите си. Вятърът. Заради него остаряхме така неусетно. Той нахвърля сняг върху косите ни. Вятърът. Заради него изгубихме силите си, той ги взе и ги отнесе на небето, да ги даде на звездите, за да светят още по-ярко, а ние да мечтаем още по-силно да ги стигнем." Из книгата "Разказах тези спомени на дъщеря си - Мария, за да не забравим. Да не забравим всички онези, които направиха живота ни такъв, ... |
|
|
Съставител: Нели Стефанова. ... В тази книга са събрани 150 български народни приказки - вълшебни, битови, за животните. В края на сборника ще намерите речник на непознатите думи. Някои от тях са илюстрирани на корицата. Във вълшебните приказки се говори за нереални, фантастични, вълшебни неща. Героите в тях са вещици, великани, златни ябълки, вълшебни предмети. Героите често използват вълшебни думи и заклинания. В битовите приказки се разказва за живота на хората, за отношенията между тях. В тях се разсъждава за смисъла на човешкия живот, за злото и доброто, за щастието, любовта и трудолюбието. Много битови приказки ... |
|
|
Две непознати семейства се оказват откъснати от външния свят, докато там се случва нещо необяснимо. Принудени са да останат заедно в продължение на два дни, след които може би ще им се наложи да забравят за света. Аманда и Клей се отправят към отдалечено кътче на Лонг Айлънд с надеждата за тиха семейна почивка в луксозния дом, нает за седмица. Магията обаче е развалена от появата на по-възрастна чернокожа двойка. Паникьосаните Рут и Дж. Х. са собствениците на къщата. Станало е нещо. Но на това уединено място на всички е трудно да решат в какво да вярват. Какво се случва в Ню Йорк? Дали ваканционният дом, изолиран от ... |
|
|
Магически пътеписи, родени по бреговете под южното небе. ... "Години наред мечтаех да зърна Южния кръст, а когато това се случи, забравих да вдигна глава към небето. Нима мечтата губи сила, когато я постигнеш? Не знам, но съм сигурен, че тя може да се роди тук, под родното небе, и да те дърпа към далечни страни, за да срещнеш себе си при срещата с непознатото. Мина много време оттогава, но и днес, когато затворя очи, с лекота изплуват спомените за необичайния животински свят на Австралия, за суровата природа и за вълнуващите срещи със сънародници там. Виждам маори със страховито татуирани лица, чувам дълбоките им ... |
|
|
"Читателите, които се интересуват от поезия, знаят името на Стефка Петкова. Сигурна съм, че търсят стиховете ѝ в социалната мрежа и ще се радват да прочетат и втората ѝ поетична книга. Очакванията им ще бъдат възнаградени. Стефка Петкова умее да привлича вниманието със самобитната си поезия, познавайки добре законите на поетическия изказ. Тя владее не само класическата форма, при това я владее безотказно, но и така модерният бял стих при нея свети, подчинен на умението ѝ да подрежда думите така, че да се обичат една друга и да завладеят сърцето, не само очите. Авторката знае наизуст правата на ... |
