"Без излишен възторг, с много вяра, с много нежност, но и с много достойнство в Разплакана пръст Ива Спиридонова се обяснява в любов на... самия живот. Понякога той се подвизава като любим, друг път като приятел, даже като Господ. Всъщност, така както е при повечето хора." Камелия Кондова "Ива Спиридонова е заплашително нежна и откровена с най-новата си стихосбирка Разплакана пръст. Още със самото заглавие дава ясно да се разбере, че е подготвена за пореден скок в поетичното пространство, независимо от последствията, сякаш поезията за нея е храна и въздух." Хайри Хамдан "Тази книга не ... |
|
|
"Тази книга е тайна. Тя е написана заради равновесието, което не винаги води до завръщане в себе си. В тази книга знам със сигурност, че любовта е края. Знам още, че да се обича е талант. Без граници. Както душата. Прочетете "Детайли", те са отпечатък на всяка наша мисъл, на всяка наша тишина, на това, което е многоточието в последния ред..." Симеон Аспарухов "Във втората книга на Ива Спиридонова не дяволът, а любовта се крие в детайлите, а сетивата не са пет, а десет, за да я живеят и се разтворят с двойна сила в нея. Авторката демонстрира впечатляващо творческо развитие и е все по-радикално ... |
|
|
"Ива Спиридонова има дълбоко уважение към думите, което я застрахова да ги употребява напразно. Разпознаваема е нейната поезия, което я прави автор с физиономия, с послания от сърцето, но от грамотното сърце, което първо се е научило да обича, а после да пише, че обича. "От мен до другото безсмъртие" е любовна книга. Но не само. Откровена книга. Но не само. Смела книга. Но не само. Това "още нещо", което я прави безспорен литературен факт, е точно този респект от думите - много близко до призванието, до неизбежната потребност да се разголиш до сричка и до... душа." Камелия Кондова, редактор ... |
|
|
"Социалната функция на изкуството е изчерпана в елитарните и консуматорски пози на креативния потребител, апотеозно честващ експертни статуси и високи морални позиции. Струва ни се, че съвременните автори, ако въобще има такива, изцяло са интернализирали дисциплиниращите дискурси на литературната, научната и политическата власт. Подобно на Фуко откриваме надежда в технологиите на себе си, фиксиращи обаче не дистанциите спрямо властовите центрове, но най-вече спрямо подмяната на екзистенциално-метафизичните търсения, на крайностите на човека, на граничните образи и езици с оправданията на техните тотални отсъствия в ... |
|
|
Зерин е история за едно дете, родено между мит и реалност, между циганския катун и българското село, между приемането и отхвърлянето. Повестта проследява съдбата на момиче със сиво-зелени очи - поглед, който не проси, а гледа. И променя. Това е разказ за паметта - лична и родова. За любовта, която ражда свобода. За насилието, което оставя следи. За мълчаливото съучастие на общността и за онези редки жестове на правда, които надживяват закона. Мариана Грънчарова изгражда свят, наситен с детайл - мирис на тютюн, прах от сарапа, диалектна реч, песен край огъня. Езикът ѝ е образен, сочен и жив, носещ ритъма на устната ... |
|
|
Без капка кръв e книга-пророчество, роман-предвиждане... плашещ до степен реалност и изключително увлекателен кинемотографичен текст, дебют за автора Пламен Ковачев."Четящите и пишещите човеци знаят, че думите имат силата да сътворяват реалности. Това важи с пълна сила за „Без капка кръв“. Написан преди повече от десет години, този роман сякаш разказва за световните събития тук и сега, в тази минута. Книгата ни представя напълно възможна реалност, сякаш очакваща своето случване, разказ за това как може да се овладее или ограби чужда държава само със способите на дипломацията и разузнаването. Или, иначе казано, само ... |
|
|
„Опит за съвършенство“ е книга, която не се чете бързо – тя се съзерцава. В нея Детелина Тихолова събира десетки хайку, разположени в ритъма на сезоните – от пролетното пробуждане до зимната тишина. Всеки текст е кратък, но отваря пространство – за поглед, за усещане, за присъствие. Това не е просто поезия. Това е състояние. Книгата е изградена като диалог между слово и изображение – тушови рисунки, вдъхновени от източните техники суми-е и суминагаши, които не илюстрират, а продължават текста. В тези страници ще срещнете: тишината преди птиците да се събудят; мириса на пролет, уловен в три реда; любовта, казана без ... |
|
|
Романът Ердория пренася читателите в един далечен свят, който е колкото абстрактен, толкова и конкретен и близък до нас. Авторката умело ни води в един фантастичен свят, представяйки ни динамична среда на политически борби, изживян катарзис и преоткриване на нов свят, в които ще доминира друг морал и ценностният компас ще е фундаментът за изграждане на бъдещото ново общество."Похвално е умението на Теодора Георгиева да разказва увлекателно, да създава поучителни истории и майсторски да борави с езика, рисувайки непознати картини. В книгата читателят ще се сблъска с уникални светове, имена, непредвидими случки и ... |
|
|
"Дарбата на Христина Панджаридис няма нужда от подправки, тя сама по себе си е достатъчно красноречиво изразена, и тъй като познавам авторката и стиховете ѝ отдавна, смятам, че с времето творбите ѝ стават не само по-зрели и искрени, но и по-смели в своята неприкрита честност. Тя не се бои да извади на показ и най-тъмните ъгълчета на душата си, а това го могат само онези пишещи, които наистина разбират поезията като служене - истинско и дълбоко." Валентина Радинска "В Отвън и отвътре или малките неща отново виждаме характерното сливане на поетичното и прозаичното; на делничния живот, ... |
|
|
Повече ще те няма е втората поетична книга на авторката Андреа Попдимитрова. Разпад Кожата ми още боли от лишенията на страстта ни. Роня се под допира на друг. Тялото ми е саркофаг на любовта ни. Андреа Попдимитрова "Андреа Попдимитрова умее да създава поезия от липсата, от болката, от разпадането на света, от нищото, което остава след любовта и живота. И това я прави истински поет. Но едновременно с това тя се вълнува и от болезнени социални теми, забелязва неумолимия ход на времето и знае кое е ценното, което не бива да губим. Повече ще те няма е не само дълбоко интимен вик с кратки, болезнени и провокативни ... |
|
|
"С книгата си Боряна Богданова ни напомня за деликатността на света, в който живеем, крехък като орехова черупка, но и точно толкова съвършен, с доброто и злото, тъмното и светлото в същността си. Разказва ни и за онези незаменими ръце, които го опазват цял и съвършен. Ръцете, с които оцеляваме. Тези, чиято мисия е да ни защитят, нас и чупливата ни орехова вселена. Женските ръце, които не умеят да държат оръжия, а най-добре знаят как да обичат, погалят или утешат. И предават магията си през пространствата и времената на другите след тях. Точно така се наследява свят. Така се и лети с думите - точно както пише ... |
|
|
"Духът на писането... Трудно е да удържиш юздите му, за да притихне и ти се подчини. Героите често са недоверчиви, подозрителни и изкушението да ги разтърсиш е неудържимо. И читателят цени това, че някой като Женя Димова търпеливо, с вниманието на познавач и талант да съпреживява е успял милостиво да укроти немирния Дух на мястото и да извади доброто, ангелското от хората там. Като принос към една бленувана, но недовършена карта на Земята - с овладени от красотата и описани вещо земни кътчета и човешки съдби." Стефан Бакърджиев "Силата да проявиш милост да приемеш човека точно такъв, какъвто е - тя е ... |
