Най-важното нещо, което някога бях прочела, беше надраскано върху вратата на химическа тоалетна - издраскано в пластмасата на карнавал в покрайнините на Бостън. Похотта се задържа, любовта остава. Похотта е нетърпелива, любовта чака. Похотта изгаря, любовта стопля. Похотта разрушава, но любовта? Любовта убива. Може би винаги е било моя съдба да се влюбя в чудовище. Когато другите деца стояха будни, страхувайки се от острозъбия звяр в гардероба си, аз копнеех да видя своя. Исках да го нахраня, да го опитомя, да го разбера. Сам и аз имахме право да се обичаме само в тъмното. Когато нашата история започна да се разгръща и ... |
|
|
С предговор Народността на старите македонци от Ганчо Ценов."Приех в своя разказ като строго автентични всички твърдения, свързани с Александър и Филип, които са направени от Птолемей, син на Лаг, и от Аристобул, син на Аристобул, и които се съгласуват помежду си, а от тези твърдения, които се различават, избрах онова, което ми се струва по-достоверно и същевременно заслужава да бъде записано. Различните автори са давали различни сведения за живота на Александър и няма човек, за когото да са писали повече или писанията да са се разминавали повече помежду си, отколкото за Александър. Но според мен разказите на ... |
|
|
Илюстрации: Дамян Дамянов. ... "Тук си признавам: армейски генерал не съм бил. В казармената йерархия тръгнах като школник и се издигнах до "фазан". Във войнишката си раница изобщо не носех маршалски жезъл, а само чифт бельо за смяна. Също и голямата досада, че ми губят времето в една безсмислена, дълга и смешна (понякога страшна игра на войници. Бих нарекъл тази книга "В търсене на изгубеното време", ако нямаше вече такова заглавие от много по-голям писател. Изгубено време, защото против волята си бях принуден да профукам в униформа две години и три месеца от моя живот, който както изглежда, ще ... |
|
|
Книга от поредицата "Слово и образ" на издателство "Захарий Стоянов". ... "Когато бях малък - много, много отдавна, - прочетох една книжка. Тя се наричаше "Пинокио" или "Приключенията на дървената кукла". Аз често разказвах на своите другарчета, момичета и момчета, забавните приключения на Буратино. Но тъй като книжката се изгуби, аз разказвах всеки път различно, измислях такива случки, каквито в книгата нямаше. Сега, след много, много години, аз си спомних за моя стар приятел Буратино и намислих да ви разкажа, момиченца и момченца, необикновената история на това дървено ... |
|
|
Андрей Андреев е роден на 17 януари 1943 г. в село Раковица, Видинска област. Завършил е Литературния институт "Максим Горки" в Москва. работил е като библиотекар в родното си село, в Окръжен исторически музей - крепостта "Баба Вида" - Видин, секретар на КДК и Дружеството на писателите - Видин, зав. отдел "Литературно наследство" в списание "Факел" и зав. отдел "Литература" в сп. "Отечество". Бил е главен секретар на Съюза на българските писатели. Сега работи в издателство "Захарий Стоянов", редактор на списание "Везни". Автор на дванайсет ... |
|
|
"Ако човек жив все още помни, ако духът му в нашите огромни на битието и небитието усеща още полух от небето; ако последната любов е ден последен и от живота му, ако наведен над себе си, намери там утеха за онова, което му отнеха тирани, словоблудци, бури, време - събраното във шепите си семе той в слънчеви пространства ще разпръсне, за да изчезне.. Или да възкръсне." Из книгата "Новата книга на Андрей Андреев "В този край на света" е заредена с неприсъща сякаш за този поет енергия на бунта, съмнението, несъгласието, възражението. През годините сме свикнали да възприемаме Андрей Андреев ... |
|
|
Епистоларна връзка в 21 век? Надникнете в искрените писма на Райън и Миша в романтичния роман на Пенелъпи Дъглас "Пънк 57". Една учителска грешка ще ги събере още като деца. Те никога не са се виждали, а всичко, което знаят един за друг е записано в искрените им писма. Тя е Райън - самотно момиче без приятели, искащо да се впише в обстановката. Той е Миша - музикант и човек на изкуството, обича да пише текстовете за песните си, а тя се превръща в неговата муза. Какво ще се случи, когато двамата се видят за първи път? Потопете се в романтичната история, разказана от Пенелъпи Дъглас."Миша Когато бяхме ... |
|
|
"Този роман не беше като другите. Историята, която той разказваше, се беше родила в главата на един юноша, травматизиран от драмата, преживявана от неговата приятелка от детинство. Години по-късно, когато неговият автор на свой ред беше притиснат от собствените си демони, книгата беше изтласкала в действителния живот един от своите персонажи, за да му се притече на помощ – Били. Може би бях едва в средата на моя живот, но вече знаех, че никога повече нямаше да срещна момиче като Били, което само за няколко седмици ме беше накарало да повярвам в невероятното и ми беше позволило да напусна опасната страна, в която ... |
|
|
Разказите в "Мистерията живот" са въз основа на преживяванията ми с Клод. Писал съм ги, когато бяхме заедно и сега като ги препрочитам, в съзнанието ми изплуват ярки спомени, а сърцето ми болезнено се свива от носталгия по щастливите дни… Водех приятно и безметежно съществуване; отделях по четири часа за работа, седем дни седмично. Доставяше ми удоволствие и сега осъзнавам какъв късметлия съм бил, че всеки път, когато ми потрябваше нов сюжет, успявах да го намеря. Ежедневният четиричасов режим на работа, нито минута повече, ми осигуряваше доста време да се заигравам и с други неща. Заиграването ми много скоро ... |
|
|
Книгата съдържа коментари на психолога Мартин Стоянов."Една приказка живееше в мен много време. Когато бях малка, тя играеше заедно с мен. Скачаше, когато аз скачах, пееше, когато аз пеех. Пораснах, спрях да играя и на приказката ѝ стана скучно. Седеше до мен със скръстени ръце и намусено лице и дори не искаше да ми говори, толкова ми се сърдеше. Когато децата ми се родиха, приказката се усмихна и започна да си играе с тях. Това толкова ѝ харесваше, че тя поиска да играе и с всички други деца. Всяка нощ, когато моите деца заспиваха, тя ме караше да хвана химикалката и се изнизваше върху белия лист, за да ... |
|
|
Калин Терзийски е носител на Европейска награда за литература. ... Няколко думи от автора: "Читателю, бъдещ приятел,обръщам се към теб с молба! Предавам в ръцете ти десетгодишен свой труд. Десетгодишен свой син. Представи си нощите, в които не съм спал, замислен, уплашен или измъчен от съмнения или измъчен още повече от възторг, защото и възторгът понякога измъчва... Представи си вълненията, които съм изпитвал, представяйки си как всеки разказ от тези тук ще попадне при теб - и ще бъде оценяван. А ти си друг човек - тоест друг космос! И аз не знам болен ли си, здрав ли си, обичлив ли си или мразител, снизходителен ... |
|
|
С илюстрациите на Йордан Терзийски. ... Оскар Уайлд е майстор на изящния изказ и мъдрото послание. Това особено личи в неговите приказки, които могат да бъдат четени както от деца, така и от възрастни. В тях всеки ще открие нещо, което ще го развълнува и ще го накара да се замисли - да прозре кое е важното в живота му, да открие мисията да прави добро, да разбере, че същинската красота понякога е невидима и че ако обичаш истински, трябва да си готов на саможертва. Както Щастливия принц и лястовичето, както славеят, който пробожда сърцето си, за да изпее най-хубавата си песен и да разцъфне най-красивата роза... В душата ... |
