"Оттук нататък, читателю мой, трябва да внимаваме - навлизаме в опасна зона. Древната ни история е обвита в мъглата на митовете - може да ги доизмисляш, може да ги доукрасяваш; възрожденците ни са обрамчени с ореоли - може да ги лъскаш възторжено или да ги човъркаш дребнаво; оттук нататък няма митове, няма ореоли, личностите са почти живи, ей ги нà - само на крачка пред нас, само век е минал… Рискованото ми начинание - да напиша сам цялата история на България - стана съвсем рисковано, защото ако древната ни и възрожденска история е била пренаписвана и нагаждана всеки път към интересите на властващата ... |
|
|
Това издание е окончателна редакция на "Български хроники". Баш историците мислят човешкия живот преди всичко във факти. Стефан Цанев го превръща и в състояния и рефлексии. Целта е тези, които идват след нас, да не бъдат отегчени, уморени, дори мисловно умъртвени от Историята. Авторът на Хрониките демонстрира потенциалната естественост на случилото се. Неговите исторически страници са като трохите на Хензел и Гретел - подобно на тяхното завръщане, нашата историческа вгледаност винаги ще си остава по-скоро възможност, а не даденост. В този ред на мисли подходящ анонс към историческите хроники на Стефан Цанев е: & ... |
|
|
"Един народ не може да бъде изследван без пиетет, той не е куче. Но няма по-голяма грешка от това пиететът да бъде основа. От тоя момент ние влизаме в една сантиментална поредица, която не е народопсихология, а идеализация. Аз имам предупреждението на Джовани Джентиле: че изобщо разглеждането на субекта обективно е една илюзия. Затова е много важно в какъв исторически момент се извършва изследването на поведението на един народ, защото в определен исторически момент се изявяват определени склонности. Ние никога не можем да видим отново българския народ през очите на Вазов. Хубава си татковино, Език свещен на моите ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
В периода 1891 - 1907 г. Андре Жид създава няколко произведения, които условно нарича Трактати, макар те да включват елементи от различни литературни жанрове. В тях излага схващанията си за изкуството в духа на постсимволистичната естетика (Трактат за Нарцис. Теория на символа), размишлява за преходността на желанието (Любовният опит, или трактат за напразното желание), предлага ни разказ за изгубената вяра в думите, които, лишени от истинност, превръщат онзи, който ги изрича, в измамник (Ел-Хадж, или трактат за мнимия пророк), говори за трите вида морал: на добродетелта и жертвоготовността; на зачитането на върховния ... |
|
|
Преводът е направен от старогръцки език по изданието Loeb Classical Library: Hippocrates, Volume I (Loeb Classical Library, No. 147); Hippocrates, Volume II (Loeb Classical Library, No. 148); Hippocrates, Volume IV (Loeb Classical Library, No. 150); "Любознателният читател у нас получава изключителен дар. За пръв път излизат на български трудовете на Хипократ, при това преведени направо от старогръцки, езика на Бащата на медицината. Друго достойнство на изданието са уводът и коментарите към всеки от трактатите, улесняващи възприемането им. Разбира се, от съвременна гледна точка много от тогавашните обяснения ... |
|
|
Изданието включва коментара върху Платоновия диалог "Пир" и няколко кратки трактата на Марсилио Фичино (1433-1499) - един от най-ярките мислители от епохата на италианския Ренесанс. Подбраните текстове представят съдържателното ядро на неговото всеобхватно дело и същината на един мащабен интелектуален проект, чийто замисъл може да бъде определен като възраждане на Платоновата философия. Те разкриват стилистичното разнообразие на Фичиновото философстване, разгръщащо се между строгата трактатна форма, пластичността на диалога и съкровеността на епистоларния жанр, както и съвършенството на една изказна форма, ... |
|
|
В настоящия сборник са включени трактати от Сайчьо, Кукай и Доген. Сайчьо, основател на школата Тандай, е представен с трактата 'Гаммон" ("Отправяне на желания към Буда") - първото негово съчинение. В този трактат Сайчьо набелязва основните принципи, които развива в следващите години като ръководител на Тендайшю и идеолог на неговия хейански будизъм, тясно свързан с императорския двор в Хейан. Кукай, родоначалник на школата Шингон, е представен с трактатите: "Сокувни дзебуцуги" ("Значение на постигането на Буда в истинско тяло") - основният трактат на Кукай. Основната мисъл е ... |
|
|
След трите части на "Сума на теологията" (над 6000 страници) можете да се запознаете и с философските трактати на великия теолог Тома от Аквино. Тома от Акино в онзи мислител, който осъществява най-всеобхватното и цялостно грандиозния синтез между езическото философско наследство и християнската вяра. Воден от дълбокото си убеждение, че между вярата и разума. между теологията и философията не може да има принципно противопоставяне, той реализира световно-историческата задача за "дисциплиниране" на проникващите в католическа Европа нови философски идеи и за тяхното безконфликтно включване в сградата ... |
|
|
Теолого-политическият трактат на Спиноза излиза анонимно през 1670 г. и веднага запалва яростни дебати с идеята си, че тъкмо ограничаването на свободата на философстване води до нарушаване на мира и до ерозия на гражданските добродетели в държавата. За едни - манифест на свободата на словото и бляскава защита на единството между договорната теория за обществото и демократичната форма на неговата организация. За други - книга, "изкована в ада". Бенедикт де Спиноза (1632 - 1677) е виден холандски философ. Еврейското му име, дадено след раждането му, е Барух Спиноза (Baruch Spinoza), християнско-португалското име, ... |
|
|
Какъв трябва да е добрият лекар? Как истинският лечител се различава от самоизтъкващия се суетен учил-недоучил печалбар? Как лекарят да общува с болния и неговите близки? Как да се създаде доверие между тях и същевременно да не се стига до наивно предоверяване или до самоуспокояване на лекаря? Трактатите в том 3 са сред най-известните в Хипократовия корпус. Те са показателни за античната гръцка медицина от V - IV в.пр.Хр., която следва теоретичните разбирания за произхода на болестите и природата на човека. Доброто познаване на развитието на заболяването, навиците на болния и всички храни, напитки и лечебни средства са ... |
|
|
"Човешкото тяло, което се радва на умиротворение, е по-скъпо от най-рядката скъпоценност. Пази тялото си, то е твое само този път. Човешкият облик се постига много трудно, а се губи толкова лесно. Всички земни неща са краткотрайни като небесните светкавици. Разбери: този живот е като малка дъждовна капчица. Той е нещо прекрасно, което изчезва веднага щом се появява. Затова определи свойта цел и върви към нея денонощно!" Дзе Дзонкапа ... |
|
|
Какъв трябва да е добрият лекар? Как истинският лечител се различава от самоизтъкващия се суетен учил-недоучил печалбар? Как лекарят да общува с болния и неговите близки? Как да се създаде доверие между тях и същевременно да не се стига до наивно предоверяване или до самоуспокояване на лекаря?"Вторият том включва текстове от Хипократовия корпус, който съдържа над шейсет съчинения в духа и парадигмата на Хипократовата медицина. Хипократ преживява и упражнява лечителството като наука и изкуство, като теория и практика, като емпирия и интуиция, като априоризъм и апостериорни опитни масиви от наблюдения и изводи. ... |
