В шестия том от избраните произведения на Исак Паси са включени "Философски литературни етюди", "Смешното", "Метафората". ... "В този шести, последен том на моите избрани произведения включвам първата си есеистична книга "Философски литературни етюди" (1968), която след това трикратно съм преиздавал в трите издания на сборника ми "Есета" (1981, 1987, 1993), както и двете ми монографии "Смешното" (1972) и "Метафората" (1983), които също са трикратно преиздавани ("Смешното" през 1979, 1993 и 2001, а Метафората през 1988, 1995 и 2001). ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
Винаги съм си давал сметка за рисковете, които поема всеки автор, когато говори само или предимно за себе си, а по дефиниция това е предметът на самия жанр спомен, мемоар. Такъв автор неминуемо се изправя пред Сфинкса: "А откъде знаеш, че онова, което е било интересно за теб, ще е интересно и за хората, които са до теб или ще бъдат след теб? Откъде знаеш, че онова духовно, което е било достойно и значимо за теб, ще бъде такова и за другите?" и тъкмо тогава на автора на спомени остава може би илюзорната, може би и малко суетната, но все пак обнадеждаващата утеха, че онова, което той е преживял, сега го преживяват ... |
|
Това са автори, които откриват нови пътища, непознати на дотогава вървелите, поради което приживе по правило остават неоценени, не получават необходимото признание или не го получават в дължимата степен... Но затова пък посмъртно идеите им получават такова разпространение, а имената им се обгръщат с такава слава, която те не са очаквали и в най-смелите си мечти. Разглежданите тук автори поставят отделния човек, индивида по-високо от колектива, масата, тълпата, обществото и на тази основа изпитват дълбоко отвращение към политиката... А искрената им омраза към политиката, която обикновено се прави и от тълпата, и за ... |
|
Артур Шопенхауер, Сьорен Киркегор, Фридрих Ницше, Томас Ман ... "В тази книга събирам (естествено, с дължимите при това промени в текста) три мои вече публикувани студии - Артур Шопенхауер (1998), Сьорен Киркегор (1998) и Фридрих Ницше (1996) - посветени на три от най-ярките философски индивидуалности, на трима от най-изтъкнатите философи през цял един и несъмнено философски век. Разбира се, нито темите, нито гледните точки, нито дори размерите на трите студии, които образуват корпуса на тази книга, тук не образуват проста механична смес, не са произволно насипани в реторта, в която трябва да се получи нещо като ... |
|
Исак Паси е много специално явление на българската култура и социална история. Няма подобен нему автор в нашата литература. Той стои в българското книжовно творчество самостоятелно и несравнено с един блестящ и съвсем оригинален талант, със своя само нему присъщ синтез на философията и изкуството. Авторката обаче не изследва творчеството му. Наела се е да опише, макар и фрагментарно, начина му на живот, защото наблюденията ù са се трупали в продължение на едно дълго приятелство. Начинът на живот на Исак Паси е самостоятелна тема за изучаване, защото той е явление не само като артист в науката, но и като човешка ... |
|
Сюзан Зонтаг пише Болестта като метафора през 1978 г., докато тя самата страда от рак на гърдата. В изследването си Зонтаг показва как метафорите и митовете, които обгръщат определени болести - особено рака, - допринасят значително за страданията на пациентите и често ги възпират да потърсят подходящо лечение. Чрез демистификация на фантазиите, свързани с рака, Зонтаг го показва такъв, какъвто е - болест, а не проклятие, не наказание, със сигурност не и повод за срам, а болест, която е до голяма степен лечима, ако се открие навреме и се третира адекватно. Почти десетилетие по-късно, с появата на нова стигматизирана ... |
|
"В тази книга Иван Гранитски се отправя по трудния път на сравнение между поетичната и пластичната метафора в българското изкуство от втората половина на ХХ век. Изкусителна и сложна задача. Няма съмнение, че нашата наука за изкуствата се нуждае от осмисляне и преоценка на този противоречив период. Това е време на формиране на нови оценки за идеалите, на разочарования и надежди, на освобождаване от догми, съпроводени с истински битки на поети, художници, артисти, музиканти с официалната идеология. Време на болка, но и на подем. Тази социално-психологическа атмосфера беше като кипящ котел, от който, като в мита, се ... |
|
В Квантовата механика това, което обърква очевидностите на здравия смисъл е, че елементарните частици, от които е изграден светът, са едновременно частици и вълни. Това, че са частици, означава, че те могат да влязат през вратата, а това, че са вълни, означава, че те могат да влязат и през вратата, и през прозореца едновременно. ... |
|
"Книгата с есета на Иван Гранитски е важна за развитието на новия тип критическа мисъл, защото тя е написана не от "художествен", а от литературен критик. Освен всичко друго и от активен играч на галерийната сцена, защото именно той организира изложбена зала в издателство "Захарий Стоянов", която води изключително напрегнат живот. Подборът на художниците, които представят свои изложби тук, се извършва от самия него. Това несъмнено е начин на влияние върху развитието на изкуството у нас, тъй като реално помага за поддържането на определени тенденции в него."Иван Маразов ... |
|
"Дал си ясна сметка, че цялото му следващо творчество е само вариации на тема "Светът като воля и представа", Шопенхауер озаглавява едно от по-късните си съчинения "Parerrga und Paralipomena" (1851), сиреч "странични и останали" произведения. В това отношение твърде показателен е издаденият през 1844 г. (четвърт век след първия ) втори том на "Светът като воля и представа". Разбира се, авторите на двутомни съчинения са безброй и тяхното изреждане би представлявало една скучна и безсмислена статистика. Но едва ли би се намерило друго така замислено и осъществено двутомно ... |
|
Силбия Ботева е преподавател в Катедрата по романистика в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Научните и проучвания в областта на общото, съпротивителното и френското езикознание са свързани главно с категориите тепоморалност, модалност и аспектуалност, както и с въпроси, разглеждани от когнитивната лингвистика. Книгата е посветена на един слабо разработен лингвистичен проблем - мястото на метафората при изграждане на връзката пространство - време. Концептуализирането на времето е в тясна зависимост от концептуализирането на пространството. Езиковото възпроизвеждане на тази връзка често се осъществява ... |
|
Ябълката на раздора. Гордиевият възел. Тази книга е адресирана към всички, които заинтересовано или наивно боравят с израза национален интерес. В тези случаи би трябвало да си задаваме фундаменталния въпрос, поставен през XIX век от Ернест Ренан: Какво е нацията? На нас, българите, ни е дадена една уникална възможност - да узнаем какво е нацията, като разберем как една част от българския народ е станала друг народ, група с друга национална идентичност. Уникалното в този случай е, че македонците съхраняват общата ни културна (православно-славянска) идентичност, която през последните години все повече българи или изрично ... |