С картите от комплекта на Клевър Бук, вашето дете ще научи над 100 думи за животните, плодовете, зеленчуците, храните, дрехите, цветовете и други. Той се състои от 15 карти, с които могат да се съставят 10 пъзела. Можете да започнете с 1 карта, после да добавите още една. Опростявайте или усложнявайте играта, в зависимост от нуждите на детето. ... |
|
|
Открийте образователните карти от Клевър Бук – практичен комплект за обогатяване на речника по теми като растения, животни, дрехи, храни и време през четирите сезона. Вътре има 15 твърди карти, от които се съставят 10 пъзела. Започнете с 1 карта и постепенно добавяйте още, за да опростявате или усложнявате играта според нуждите и възрастта на детето. Здравият картон е удобен за малки ръчички, а игровият формат насърчава активното учене, развитието на фината моторика, наблюдателността, паметта и логическото мислене. ... |
|
|
"Безпокои ме светлината. И мракът ме безпокои." Да се чете наум и на глас, шепнешком и с гороломен патос. "И пак се чува как земята зрее...". Да се чете в морен полумрак, в светлините на рампата, под пръските на борда, под одеяло с фенерче, на одеяло сред поляна, на опашка за нещо скучно, иззад рамо в метрото, в предлюбовна нега или следлюбовна меланхолия, в книжарница, в сладкарница, през входове и сводове, в кънтящи коридори. "Само се пусни от всичко. Отпусни се. Остави имената за наричане, името си забрави...". Да се чете на болен, на заспиващ, на внезапно събуден, на весела или тъжна ... |
|
|
"Ръждясват по въздуха чуждите писъци. Лепнат по устните кисели думи. Няма предателство! Само измислица - несъответствие помежду ни. Всеки е стръмна подводна материя - тънко небе, под водата прикрито. Просто илюзии. Смърти обсебващи сред тишината на празни събития. Вече е друго. Превърнато в никакво. Остра, неравна паничка - душата. Нямо е всичко и не достига глътката бог, който води нататък." Из книгата Росица Ангелова е родена в град Перник. Завършва Държавен библиотекарски институт - гр. София и ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий" - българска филология. Работи като главен библиотекар и завеждащ отдел & ... |
|
|
Сексът е утехата на човек, когато не му достига любов. ... Това заглавие също е извадено от романа, представен с хубавата обложка по-горе. То е реплика на главния герой, мъж на 90 години, 70 от които, по груби сметки според повествованието, е бил журналист и музикален критик в един от местните градски вестници и продължава да бъде такъв и в момента, който трябва да е някъде около 1960-а, плюс-минус някоя година. Ето и първото изречение от книгата: "В годината, в която ставах на деветдесет, ми се прииска да си подаря една нощ на луда любов с девствено момиче." Началото, погледнато буквално, е доста подвеждащо, ... |
|
|
"За първи път излиза книга за Лили Иванова, която съдържа записаното в нейния личен дневник." Валерия Велева В последните 15 години звездното име на българската поп сцена е водила записки с нейни мисли за Бог, за България, за публиката - мисли, които издават дълбоката, точна и вярна преценка за нещата в живота, в музиката и в отношенията между хората. Дневникът на Лили Иванова - това е вътрешният ѝ свят, където тя не допуска никого. Върху белите листове, изписани с красив почерк, сякаш е нарисувана душата ѝ. И когато ги разгръщаш, виждаш една силна и одухотворена личност, която знае какво иска, ... |
|
|
Във всяко дете живее и един възрастен човек, във всеки възрастен човек продължава да живее и едно дете. Ето защо Голямата странна градина е приказка и за деца, и за възрастни."Написах Голямата странна градина преди петдесет години, преди половин век, когато сякаш бях непознаваемо различен, живеех в друг човек и в нечий друг живот. Тогава бях прекрасно млад, безнадеждно безотговорен, силен и сломяващо красив, бях издал вече две книги. Четях Достоевски и философия, която не разбирах, обичах да разсъждавам и да пиша за смъртта, защото подсъзнателно бях убеден, че тя никога няма да ме сполети. Бях до болка изпълнен с ... |
|
|
"Колумбиецът, обичливо наричан от приятели (и не само от тях) Габо, доби световна прослава като върховен изявител на магическия реализъм. Ала не всичко, създадено от него, притежава белезите на чудното обновителство. Мнозина съгрешаващи с перото, преди да стигнат до разказа, повестта, романа, тръгват от журналистиката, гдето набират опит. Веднъж сторили го, сиреч придобили умение да боравят повече или по-малко сръчно в словесността, мнозина от мнозината мечтаят да напуснат списание, вестник, че да се отдадат изцяло на писателско трудене. По времето, когато започваше Маркес, не само нямаше помен, но и намек за онова, ... |
|
|
Емили Дикинсън (1830 - 1886) е най-известната и обичана американска поетеса. Напълно непозната приживе, поезията ѝ успява да спечели сърцата на читателите и признанието на критиката. Сбъдват се думите ѝ: "Ако славата ми принадлежи, няма да ѝ убягна". Причината за това се крие в умението ѝ да изрази по неподражаем начин драмата на битието, очарованието на природата, възторга на любовта, покрусата от смъртта и да развълнува дълбоко читателя. Настоящият сборник съдържа 230 стихотворения, повечето от които се издават за първи път на български език."Поезията ѝ е великолепна ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Тази книжка с твърди корици предоставя чудесно въведение в основни думи от заобикалящия свят на бебетата и малките деца. Богати илюстрации представят множество тематики- превозни средства, цветове, животни и много други думички на предмети от ежедневието, чрез които децата възприемат непосредственото си обкръжение. ... |
|
|
Димитър Вацов е преподавател по философия в Нов български университет. Главен редактор на сп. “Критика и хуманизъм”. Това е втората му книга след “Антология на утвърждаването”. Предлаганото тук изследване се разгръща паралелно в два основни плана. Единият план: това са съвременните контексти на социалната и политическата философия и теория, с ясен фокус върху проблема у признаването, който през последните петнадесет години става една от централните теми на международния дебат в хуманитаристиката. Доколкото днес дебатът за признаването като че неизменно има практико-политически измерения, то и аз се опитвам да ... |
|
|
Баща ми - моят любим българин - почина преди няколко месеца, изправен. По този начин той даде на синовете си последния и може би най-важен пример в живота си, но не това е, за което искам да говоря тук. Бай Митко Енев умря, докато се опитваше да изкачи стъпалата на края на които го очакваше линейката, обещаваща спасение или поне надежда срещу примката на инфаркта, която, както сигурно разбирате, вече беше го оплела съдбоносно. Той не успя да се изкачи, но преди това отказа помощта на санитарите и съседите, които настояваха да положат нелекото му тяло в носилка. Надявам се да ми простите горделивите думи, но аз виждам в ... |
