Какво ще стане, ако се научим да приемаме помощ от другите? Дали ако се вгледаме в другите с добронамереност, ще открием значимостта на всеки от нас?"– Всеки от приятелите ми има своя дарба и всички ги ценят. А аз нямам никаква... - каза Помпон. – Разбира се, че имаш дарба - увери го баба му. – Просто още не си я открил. Всеки от вас има различни умения, с които се допълвате." Из книжката Книжката е част от поредицата за Зайчето Помпон от Оливие Клер. ... |
|
Дали, ако се вслушваме в другите добронамерено, ще се научим да се познаваме по-добре? Колко е важно да следваме сърцето си и да опознаваме света в съзвучие със себе си? Нашият нов герой - зайчето Помпон, открива, че да бъдеш какъвто си всъщност отваря нови хоризонти - както към самия теб, така и в общуването с околните. Поредицата за Помпон разкрива силата на емоциите и тяхното отражение върху нашето самочувствие и връзки с близките ни хора. Или както гласи едно от заглавията - Ти си градинарят на своето сърце. Оливие Клер е специалист по личностно развитие. Автор на двадесетина книги, сред които и световни ... |
|
Дали тайната на щастието не е в това да обработваш своята вътрешна градина? Поредицата за Помпон разкрива силата на емоциите и тяхното отражение върху нашето самочувствие и връзки с близките ни хора. Или както гласи заглавието - Ти си градинарят на своето сърце."– Моите приятели ми говорят небивалици и аз не искам да им вярвам повече - заяви Помпон. – Сърцето е като градина - увери го татко му. – Ти трябва да решиш дали ще оставиш в нея да растат семената на лъжата, които раждат страха, или тези на истината, от които покълват и растат знанията." Из книгата Оливие Клер е специалист по личностно развитие. Автор ... |
|
Какво ще стане, ако се научим да приемаме помощ от другите?"– Мога да се справя съвсем сам! Вече съм голям! - каза Помпон. – Значи, според теб да си голям означава да нямаш нужда от другите? - попита татко му. – Трябва да се научиш да разчиташ на нас и на всички онези, които те подкрепят, за да станеш по-силен, точно както го правят помежду си дърветата с техните корени и клони." Из книгата Дали, ако се вслушваме в другите добронамерено, ще се научим да се познаваме по-добре? Колко е важно да следваме сърцето си и да опознаваме света в съзвучие със себе си? Нашият нов герой - зайчето Помпон, открива, че да ... |
|
Третият том на антологията съдържа творби от Сен-Джон Перс до съвременната поезия."Уважаеми читателю, ти държиш в ръцете си ковчеже, пълно с отблясъци. Защото вътре са тежките късове самородно злато от Завещанията на Франсоа Вийон, много по-ценни от жълтиците, които той е обирал със своята банда; сияе филигранът на Ронсар и дю Беле, най-ярките звезди на Плеядата; искрят сълзите на Луиз Лабе, превърнати от раздялата в бисери; пламтят рубините от пролятата кръв в Трагедиите на Агрипа д'Обинье; понякога за миг ще те заслепи фалшивият - като нравите на епохата - блясък на някоя салонна епиграма; ще просветнат ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
Висок интелектуален потенциал, дислексия, Аспергер, свръхчувствителност. ... Да приемем и подкрепим различните деца. Деца аутисти, странни птици, свръхчувствителни, с дис разстройства, с висок потенциал, атипични или просто различни - тази реалност се определя с термина невроразнообразие и засяга 20% от населението. Как да отгледаш дете, което не се вписва в общоприетите рамки, а системата иска непременно да го вкара в тях? Как да изградиш личността си, когато те третират като проблем? Авторката на Неуправляеми или атипични? Клер Стрид е минала по този път като дете, а днес помага на семействата и възпитателите да се ... |
|
Провинциална Ирландия през 80 -те години на миналия век. Едно момиче е оставено да живее през лятото при роднини, докато майка му роди поредното дете. В дома на семейство Кинсела обаче всичко е различно: кладенецът не пресъхва, има вътрешна тоалетна и баня, както и един бял уред, на който казват фризер, в градината расте обилие от зеленчуци. Има място и време за мислене. Момичето усеща непозната досега загриженост и топлота. Госпожа Кинсела заявява, че у тях няма тайни. Но в къщата витае нещо неизречено. Момичето открива не само една тайна, а също, че болката може да се превърне в нежност. През детския глас на героинята ... |
|
В сборника си с разкази Клер Киган, финалистка за наградата Букър за 2022 г., навлиза дръзко в свят на обсебености, предателства и крехки връзки, където мечтите, спомените и странното съчетание на обстоятелствата имат неочаквани последици за всички засегнати. Клер Киган (р. 1968 г.) пише романи и разкази, отличени с множество награди и преведени на 30 езика, и преподава творческо писане. Израства във ферма в Ирландия. На 17-годишна възраст заминава за Ню Орлиънс, където изучава английски език и литература и политология в Университета Лойола. През 1992 г. се връща в Ирландия, а първият ѝ сборник с разкази ... |
|
Красиво написана книга за човек, който има добър живот, но в един момент се оказва, че има и съвест. Годината е 1985-а, а в ирландското градче Ню Рос декември е месец на врани. Редом с тях витае и една отдавнашна черна тайна. Малко преди Бъдни вечер Бил Фърлонг, търговец на дърва и въглища, трябва да понесе бремето на морална дилема: дали да си затвори очите за престъпленията, които години наред се извършват в близкия католически манастир, или да прояви доблест, за да спаси онеправдани човешки души. С пестелив и прецизен език Клер Киган ни потапя в млечната светлина на зимата, сякаш в хипнотичната атмосфера на друго, ... |
|
В красива гора с есенни цветове една мъжка катерица решава, че неговото дърво и неговите шишарки са единствено и само за него. Но как да ги предпази от другите горски обитатели, които не разбират, че те са негова частна собственост? Книжката говори за нещо, с което всички деца се сблъскват: трудността да споделят нещата си с другите. Изразителната катерица преминава през различни състояния на духа: задоволство, страх, бунт, решителност, мнителност, завист, ревност... Цялата палитра от емоции е пресъздадена чрез чудесните илюстрации на автора. Предоставя възможност за размисъл - какво означава да притежаваш, да ... |
|
Малко повече е втората книга на Оливие Талек с главен герой, познатата ни вече, катерица от Това е моето дърво. И тук катерицата прави всичко възможно, та да усложни собствения си живот. Главният герой постоянно ни напомня колко крехко е едно дърво и как трябва да се грижим за него, но в същото време е толкова лаком, че не може да спре да похапва - първо шишарките, после игличките, след това клоните, че дори и корените. Докато накрая от дървото не остава само дънер. Прекрасните и детайлни илюстрации в книгата, нарисувани от самия автор, съживяват историята и представят различните емоции на катерицата. По деликатен ... |
|
Борчето Борко се ражда не в планината, ами в разсадник край магистралата, където го учат да расте нависоко, с разперени клони, изпънат ствол и пригладени иглички. Борчето обаче не иска да се превърне в гардероб или пък в клечки за зъби, както останалите дървета. Най-голямото му желание всъщност е да бъде... коледно дърво - и затова взима отчаяно решение! Да избяга! История за силата на желанията. Най-силната страна на книгата обаче е в начина, по който авторът показва на малчуганите Коледа. Изпълнен с очакване и вълшебство, празникът бързо отминава - и борчето Борко се изправя пред ново предизвикателство. Защо Коледа ... |