Още в началото на тази книга Мамет пише, че много от наблюденията и идеите в нея биха могли да бъдат сметнати за еретични. И наистина - в "Театърът" той поставя под съмнение смисъла от работата на режисьора и теоретичните трудове по актьорско майсторство - идеи, които са били основополагащи повече от век. Проблемните пиеси, политическата коректност, методът на Станиславски, режисьорските указания, които не могат да се изпълняват - всичко това попада под прицела на критическия поглед на Мамет. Отправяйки предизвикателство към традиционните възгледи за театъра, той предлага на актьорите по-скоро практически, ... |
|
Театърът на Шабат е комично творение с епични размери, а Мики Шабат е неговият колосален герой. На 64 години Шабат все още е предизвикателно враждебен и изключително похотлив. За него сексът е мания и принцип, инструмент за ежедневни безчинства. Но след смъртта на дългогодишната му любовница - създание със свободен дух, чийто вкус към непозволеното съвпада с неговия - Шабат се впуска в бурно пътешествие из миналото. Опустошен и скърбящ, измъчван от призраците на онези, които са го обичали и мразели, той замисля поредица от фарсови бедствия, които го отвеждат до ръба на лудостта. Рот разкрива сърцето на човешката тъмнина ... |
|
За радост на децата, барбароните правят увеселителен парк с виенско колело, въртележки, скоростни влакчета. След шеметния весел ден следва театрално представление, което спира дъха на всички. Пъстрото семейство на Татко Барба, Мама Барба и техните седем деца изживява различни приключения пълни с изненади, на които можете да се насладите във всяка една книжка от поредицата за Барбароните. ... |
|
Аплодисменти, светлини, завеса... и убийство. Лондонският театрален свят е в трескаво очакване на премиерата на музикалната комедия Тъжна музика. Салоните са пълни, критиците - нащрек, звездите - готови да блестят. Но още по време на второ действие сцената се превръща в място на ужас: звездата на представлението умира пред очите на публиката. Малко след това следва и втора смърт - всичко изглежда като убийство, последвано от самоубийство. Сред зрителите обаче се оказва и инспектор Уилсън от Скотланд Ярд - опитен детектив, който не вярва в случайности. С помощта на своя син Дерек, млад журналист с остър език и любопитен ... |
|
Бал с маски, убийство на сцената на театъра и един мъж, готов на всичко, за да разкрие истината... Барселона, 1909 г. По време на великолепен бал с маски в Големия театър Лисеу графиня Виктория де Кардона е намерена мъртва. Тялото ѝ е внимателно положено на сцената зад спуснатата завеса, а в ръката ѝ лежи огромен рубин - семейна ценност, смятана за отдавна изчезнала. Инспектор Игнаси Рекесенс оглавява разследването, но изглежда никой - благородници, хористи, бонвивани, сценични работници, любовници, медиуми - не е видял нищо. Разбира се, нищо не е такова, каквото изглежда, и въпреки мълчанието на замесените, ... |
|
Късното лято на 1933 година. Капитан Матю Брайънт и аматьорката детектив Кити Ъндърхей се изправят пред ново предизвикателство. Пърл Брайт - обещаващата млада актриса, е открита удушена с връзката на обувката на капитан Брайънт. Полицията арестува Матю, защото всички улики сочат, че именно той е извършил убийството. Кити започва разследване, за да изчисти името на своя партньор, което я отвежда до стар импресарио, свързан с театъра, опасни тайни и далеч по-сериозен заговор от скалъпеното обвинение срещу Матю. И така привлича вниманието на истинския убиец... Хелена Диксън отново ни потапя в Англия отпреди почти 100 ... |
|
Практическо ръководство за начално обучение и работа на театралния звукооператор ... "Идеята на този труд (оставяйки настрана познавателната му стойност, ако намерите в него такава за вас)е да получавате бързо конкретни отговори на възникнали конкретни въпроси от вашата конкретна професионална действителност. Е, на някои от тях няма да намерите такива, но затова сме хора...за да не сме съвършени. Създаденото от нас също не може да бъде такова. А пък и животът е безкрайно изобретателен, та не за всичко може да се сети човек. Всичко, казано по-горе, обяснява защо тази книга има подчертано утилитарен характер и ... |
|
В книгата се разглеждат формирането, теоретичните постулати и практическата реализация на натурализма, както и възникването и обособяването на режисурата като самостоятелна художествена институция. Натурализмът е, който обогатява театъра както със социални идеи, така и с нова структура, блестящо реализирана от Андре Антоан. В труда са представени литературната школа на натурализма и възгледите на Зола за театъра, които представляват своеобразен "манифест" на натуралистичния театър. Разгледана е драматургията на натурализма в литературен аспект, проследени са подробно тенденциите и развитието на самото ... |
|
Личността му винаги носи нещо неочаквано, той е необикновено съчетание от на пръв поглед несъчетаеми прояви. Той е цялостен, защото следва свои търсения, открива нови светове, неуморен е... Театърът на Леон Даниел е самият той, самата негова личност! Той създава школа и е забележителен педагог, без да преподава в театралната академия. Гонен и местен по театралната карта като неудобен, Даниел днес е една от най-безспорните фигури в театъра ни. Това са обратите на битието, в което Даниел следва себе си, таланта си, ценностите си. Мирослава Кортенска ... |
|
Петър Михайлович Ярцев (1930) е театрален критик, драматург и режисьор. Роден е през 1870 в Москва. Негови творби са публикувани в различни списания като "Театър и изкуство", "Златното руно", "Истина" и много други. Автор е на пиесите "Магьосникът", "Земя", "Брак" и др. През 1912 г. става и театрален редактор на вестник "Реч". От 1921 г. емигрира в България. От 1924 г. започва да преподава "История и теория на сценичните изкуства" в Народния театър в София. Непрекъснато публикува както в чуждестранната, така и в българската преса. Умира в ... |
|
Книгата разкрива творческия свят на големия театрален творец. Авторката е представила както творческия път на Стоян Камбарев, така и своя дневник от непосредствената му работа върху отделни постановки. Поместени са интервюта, био-библиографска справка, богат снимков материал. ... |
|
"Като единствено справедливо средство на творчество върху сцената Гьоте открива и прокламира само: способността на актьора да преобразява себе си; (а не да играе себе си). Това значи: актьорът, който иска да твори изкуство, трябва: не да влее себе си в ролята, а обратно - да влее ролята в себе си. Тогава той няма да играе себе си на сцената, а - ролята. Само тогава актьорът ще може, наистина, да обработи, да изработи художествено ролята си. Само тогава актьорът ще може да се откъсне от онази рутинарна натуралистическа примитивност на творчество, свойствена на стария театър, и да напъти своето творчество към един ... |