Дали, ако се вслушваме в другите добронамерено, ще се научим да се познаваме по-добре? Колко е важно да следваме сърцето си и да опознаваме света в съзвучие със себе си? Нашият нов герой - зайчето Помпон, открива, че да бъдеш какъвто си всъщност отваря нови хоризонти - както към самия теб, така и в общуването с околните. Поредицата за Помпон разкрива силата на емоциите и тяхното отражение върху нашето самочувствие и връзки с близките ни хора. Или както гласи едно от заглавията - Ти си градинарят на своето сърце. Оливие Клер е специалист по личностно развитие. Автор на двадесетина книги, сред които и световни ... |
|
|
За да виждаш себе си такъв, какъвто те вижда Бог. ... Чувстваш ли се така, като че ли нещо липсва в твоя живот като християнин? Ако чувстваш, че нещо те възпира да бъдеш изцяло такъв, какъвто си в действителност, тогава тази книга може да ти помогне. Прочети долните твърдения и провери дали те описват твоите мисли и чувства: "Искам да бъда приеман и одобряван от другите, но страхът да не бъда отблъснат ме възпира да се сближавам с хората. Искам да бъда христов посланик, но страхът ме възпира да се противопоставя на действителността. Искам добре да оползотворя своите способности и таланти, но чувството ми за ... |
|
|
“Такава Вратата отваряш, сияеща, в избелялата фланелка, приглаждаш коси, нищо сложно. Гледаш само да бъдеш такава, каквато те вижда той.“ Из “Сега или сега “ ... |
|
|
Японският феномен за житейска промяна и истинско щастие. Могат ли хората да се променят? Достатъчно ли е просто да бъдеш такъв, какъвто си? Щастието въпрос на избор ли е? Това са само част от въпросите, с които объркан млад мъж се обръща към уважаван философ. Написана под формата на диалози, Смелостта да не те харесват дава категорични отговори на редица екзистенциални питания. В нея се разглеждат фундаментални концепции, свързани с човешката природа и личностната реализация, които почиват на теориите на Алфред Адлер - един от най-влиятелните психолози на XX век наред с Фройд и Юнг. В рамките на пет срещи философът ... |
|
|
Историите на Бимбалов са като да отвориш отдавна залостен прозорец след дълга зима - хем изненадващо свежи, хем сякаш ги помниш отнякъде. Не всички истории са разказани още. Разказите на Радослав Бимбалов го доказват. В свят на парадокси, сърдечност и страх, в абсурдната и изненадваща вселена на тези неочаквани истории може да ти се случи всичко - да видиш розово фламинго в автобуса, да обърнеш времето, да яхнеш Вятър или да ловиш мъмреци, да ти свършат думите. И всичко това ще е напълно нормално, защото си човек. Именно поизгубената, позабравена човещина е главната тема на Млък. Онова разнолико, противоречиво, но ... |
|
|
Защо човек се чувства различно, след като е прочел приказките на Едит Несбит? Защото вече разгръща книгата с особеното усещане, че от нея ще започнат да изкачат пеперуди, сини райски птици, дракони, мантикори, хипогрифи и разни други приказни същества. Ще гледа на север в горещ летен ден и ще си представя как тръгва на експедиция в търсене на Северното сияние, а там един леден дракон се е изтегнал в подножието на Северния полюс и е увил ледената си опашка около леден стълб. И накрая да не забравя - никога не разбърквайте чая си разсеяно, защото може да притиснете опашката на някое досадно драконче. Поне така твърди Едит ... |
|
|
На тридесет и две - сама, във влак от Плевен. Изпрати ли ме някой - случаен, всекидневен? Сред хора и багажи - сама, във влак претъпкан Стъклото гледа в упор - от нещо ли изтръпвам - през чужди очила? Сама във влак експресен. Здравей - и сбогом! Смях. Сълза. И - накъде сме? Не знам. И знам. А светлината се смалява. На тридесет и две запомних се такава. О, младостта си нося като изтъркана жилетка И наизуст я знам - омразна и проклета. На тридесет и две - вместо дете - със куче На тридесет и две - и нищо не научих. И нищо не прозрях. И нищо не запомних. Добро. И зло. И между тях огромни неясни съдбини. И бдения среднощни. ... |
|
|
Самоизмами и преждевременни претенции по пътя към просветлението ... Духовното развитие често се оприличава на изкачване на планина. Пътища много - целта е една, но какъвто и път да сме избрали (християнство, будизъм, суфизъм, даоизъм, йога и пр.), винаги изниква въпросът: "Как да разберем докъде сме стигнали?" Дали изобщо вървим в правилната посока? Дали като си мислим, че сме станали много духовни и извисени, всъщност не сме попаднали в плен на "духовния материализъм" и егото ни не се е надуло още повече? На тези и още много други въпроси отговаря Мариана Каплан в много искрената си, честно написана ... |
|
|
"Аз не завиждам на Калин Терзийски. Не мога да завиждам на никой, който праща писма от ада. Мога само да уважавам това, което прави, и да се надявам, че ще продължава да го прави, да слиза все по-дълбоко в мината и да вади парчета от най-полезното изкопаемо, за което мога да се сетя - собствената си душа. Прочетох "Алкохол" за няколко часа, изгълтах я. Погледът ми се движеше по страниците по-бързо от обикновено. Някои карат пияни, аз я четох пиян, без да съм пил нищо. Или почти. Когато стигнах до едни страници, се разплаках. В "Алкохол" има достатъчно страници, които да те накарат да се ... |
|
|
"Това е книга за живота. Такъв, какъвто ти се случва, ако си от "хората с дежурни сърца". Когато между доброволния избор да подреждаш малките парчета от един свят, подобен на "село, в което еднакви хора се молят за еднакви неща на различни богове" и необозримото пространство на душата ти има счупване. В тази фрактура, наречена депресия, можеш да се загубиш. Но можеш и да се взреш в тъмната ѝ бездна и там в процепа да откриеш светлина. Тази книга е тази светлина. Написана с откровеността на духа и силата на най-съвършения език. Преживяна до всяка буквичка. Споделена във всеки образ. Мъдра и ... |
|
|
Как психиката убеждава физиката, че няма невъзможни неща! Историята на едно момиче, което просто обичаше планината - и стъпка по стъпка нагоре постигна наглед невъзможното: първият българин, изкачил последователно Еверест и Лхотце; първата българка на К2; първата българка на Лхотце; първата българка, изкачила три осемхилядника. Но каква е цената на мечтата?"Браво, Силвия! Гордея се с теб! Ти постигна много. Но нали знаеш - винаги може повече! Спомняш ли си какво ти казах, когато изкачи Еверест? Да, ти стъпи на Покрива на света, но има още много да се учиш. Да, изкачи най-високия планински връх, но ти можеш ... |
|
|
Героите стоят на безсмислена стража над долината на Осранг и никой не знае, а и нехае, нито кой ги е поставил там, нито колко отдавна, нито защо. Под тях били погребани героите от старите времена, казват някои. Но сега времената са други, Северът има нов крал и нови порядки. Дау Черния, Защитника на Севера, човек, затрил повече народ от зимата и с репутация по-черна от тази на чумата, иска Героите на всяка цена. А той не е човек, склонен на отстъпки. Преди шест години, когато изкачи планини от трупове и преплува реки от кръв, за да седне на стола на Скарлинг, не би отстъпил и педя от Севера, няма да го направи и днес. За ... |
