"В първо лице: "Една любов, един брак, две обичани същества - децата ми. И роли - много, различни, а аз съм все същата... Без детска мечта за принцеса - толкова шекспирови кралици и само един Чехов. И до тях - български селянки, Юджин О'Нийл, Дарио Фо, но и двете Яворови пиеси. Най-сладко и трудно - българският характер. Леко ли, тежко ли, живея живота си и го харесвам. Без театър и кино не си го представям. Без любимия и децата - съвсем... Сега, когато го няма Иван, сега, когато окончателно загърбих театъра и киното, остават ми децата и паметта. Всички племена са следвали пътя на слънцето. Аз тръгнах ... |
|
|
Документална пиеса по писмата на Яворов, Лора и Мина. ... Бойко Илиев е театрален и филмов режисьор. Роден е на 29 юли 1955 г. в София. Завършил е НАТФИЗ - актьорско майсторство и театрална режисура, и НБУ - филмова и телевизионна режисура. Поставял е театрални спектакли в повечето регионални театри, както и в Театър "София", Младежки театър "Н. Бинев", Театър "Възраждане", Театър "199", Сатиричен театър "Ал. Константинов", Малък градски театър "Зад канала", Музикален театър "Ст. Македонски", Национална опера и балет, Народен театър "Ив. Вазов& ... |
|
|
Поезия, проза, пиеси, писма, статии. Пейо Яворов (псевдоним на Пейо Тотев Крачолов) е роден в Чирпан на 1.01.1878 година. Поет, прозаик, публицист, талантлив преводач и интелектуалец, заедно с редакторите на списание Мисъл (1893 - 1907), той ратува за културното и естетическо израстване на българската литература. Участва в македонското националноосвободителното движение от 1902 до 1903 година. Член на задграничното представителство на ВМРО. Заместник-поддиректор на Народна библиотека през 1905 година, драматург на Народния театър, София от август 1908 до 1913 година. Настоящият том включва цялото Яворово литературно ... |
|
|
Документите, снимките и рисунките, събрани в този том, са безценни свидетелства за бурния страдалчески живот на Пейо Яворов - от раждането му до трагичната октомврийска нощ на 1913 г. С огромна стойност са документите, свързани с участието му в македоно-одринското революционно движение. Читателят ще научи от документални извори как са се родили неговите стихосбирки, биографията на Гоце, както и двете пиеси и ще узнае повече за вдъхновителките на безсмъртната му поезия. Книгата е част от поредицата Съчинения в 7 тома. ... |
|
|
Змейова сватба е драма написана от Петко Тодоров през 1910 г. Действието се развива в Темно Загоре и представя мотива от народните песни за любена от змей в лицето на момата Цена и Змей Горянин. Премиерата на драмата е на 23 април 1911 г. на сцената на Народния театър. Произведението е посветено на Минка, сестрата на автора, като отношенията в пиесата пресъздават донякъде и отношенията между Мина Тодорова и Пейо Яворов. Драмата е претворена в десетки театрални спектакли и няколко телевизионни формата със същото име."Разправя ми как гората заспивала. Ката сутрин се къпел в зора... Цели кервани със звезди се виждали ... |
|
|
Настоящата книга събира всички съхранени стихове на Иван Пейчев, както и двете му най-известни пиеси."Той самият беше въплъщение на поезията." Тончо Жечев "Иван Пейчев - с истинска осанка на месия, ненадминат волнодумец, мълчаливец маг: величествено присъствие." Любен Петков "Иван Пейчев е този, в чието лице поезията се чества ежедневно, самото му присъствие (...) инициира празник на поезията." Михаил Неделчев "Иван Пейчев е гигантски поет, неповторим, автентичен, един от най-фините и деликатните лирици редом с Яворов, Дебелянов, Христо Фотев, Борис Христов, Константин ... |
|
|
Възможно е почитателите и познавачите на творчеството на Симеон Радев да бъдат изненадани от четвъртия том от поредицата "Неиздаван ръкопис", защото в него рядко се говори за история и политика. "Силуети и портрети из литературата и изкуството" е своеобразен преглед на българския културен живот от първата половина на XX век и неговите най-бележити представители, с голяма част от които авторът е бил близък приятел: писателите Елин Пелин, Кирил Христов, Александър Балабанов, д-р Кръстю Кръстев, Пейо Яворов, Г. П. Стаматов, П. П. Славейков, Данаил Крапчев, Димо Кьорчев, Трифон Кунев, Димитър Бояджиев, ... |
|
|
"Тази книга не е историческа, не е история на българската драматургия на XX в. В нея няма прегледно представена периодизация на тенденциите, нито подробно поетическо описание на жанровете и идейните масиви. Не включва и всички значими автори на века, но пък включва някои периферни имена, чиито текстове ми се сториха любопитни за театралното мислене във времето на написването им. Тази книга представлява подстъп към история на българската драма - ако се възползваме от една метафора на Атанас Натев, изразяваща научния жанр на търсене на опорни точки за обобщения. Доколкото и до момента няма написана цялостна история на ... |
|
|
Съставител: Иван Теофилов. ... "Тази антология няма строги, наизустени рамки. Нито учебникарски претенции. Тя е вътрешен празник. Отношение на поет към поети. Свободен колаж от творби на 24 автори. Всеки от тях е приемал символизма - цветния въздух и духовния аромат на времето! - индивидуално: като лично убеждение или само като изразна система. Затова съжителството от имена на причисляващи и непричисляващи се пряко към течението поети намирам за съвсем естествено. Още повече че българският вариант на символизма е съществувал твърде либерално - даже някои поети, обвързани с идейните програми на списание Хиперион, са ... |
|
|
Българската драматургия е първата история на нашата драма, която едва сега става достояние на читателската ни публика в превод на български език. В текста са застъпени изчерпателно основните периоди от развитието на сценичния дискурс у нас, започвайки с школските диалози и завършвайки с двайсетте години на XX век. Ценна е не само систематизацията на произведенията, но и оценката, обективирана от научния външен поглед на чешкия професор. ... |
|
|
Проф. Пламен Антов изследва прочутата Алекова творба по начин, по който никой досега не го е правил, в книгата До Чикаго и назад - отвъд пътепис. Към генеалогията на Бай Ганю. Само пътепис ли е До Чикаго и назад? Отивайки на Световното изложение в Чикаго през 1893 г., не се ли озовава Алеко на един друг, съвършено нов материк - но не в пространството, а във времето: в антиутопичния нов свят на бъдещия ХХ век, светът на една нова, постхуманна технологична реалност? От друга страна, случайно ли образът на Бай Ганю се ражда тъкмо там, в Америка, на световния панаир? И не по-малко - в един строго литературен, жанров аспект ... |
|
|
Анна Карима е писателка, общественичка и едно от най-видните лица в борбата за равноправие на половете в България. Тя е сред основателите на Женското образователно дружество "Съзнание", което се бори за допускането на жени студенти в Софийския университет. Учредява Българския женски съюз, редактор е на редица списания и вестници, основава съюза "Равноправие", открива първото в София Девическо търговско практическо училище и основава дружество "Инвалид" - дом и училище за деца с физически и психически проблеми. Пише и публикува през целия си живот. Три нейни пиеси са поставяни в Народния ... |
