Социалният свят в модерните общества се състои от полета: разделението на обществените дейности води до обособяването на социални подпространства, специализирани в извършването на определена социална дейност. Тези полета притежават относителна автономност спрямо обществото като цяло. Те са йерархизирани и тяхната динамика се дължи на борбите между социалните дейци, които се стремят да заемат в тях доминиращи позиции. Бурдийо подчертава изключителното значение на борбата и конфликта за функционирането на дадено общество, като конфликтите се разиграват преди всичко в различните социални полета, породени са от съответните ... |
|
|
Социалният свят в модерните общества се състои от полета: разделението на обществените дейности води до обособяването на социални подпространства, специализирани в извършването на определена социална дейност. Тези полета притежават относителна автономност спрямо обществото като цяло. Те са йерархизирани и тяхната динамика се дължи на борбите между социалните дейци, които се стремят да заемат в тях доминиращи позиции. Бурдийо подчертава изключителното значение на борбата и конфликта за функционирането на дадено общество, като конфликтите се разиграват преди всичко в различните социални полета, породени са от съответните ... |
|
|
Един от най-ярките и оригинални европейски интелектуалци от втората половина на ХХ век - Пиер Бурдийо (1930-2002) - през последните години от своя живот се намесва активно в политическия дискурс, за да се превърне във водещ критик на неолиберализма и изявен противник на глобализацията. Дотогава той вече си е извоювал авторитета на крупен социолог, достигнал върховете на френската интелектуална пирамида, а неговото име и трудове се оказват измежду най-често споменаваните и цитираните в академичния свят. ... |
|
|
Списание за критическа теория и нова хуманитаристика. Автори: Албена Стамболова, Андрей Райчев, Бруно Латур, Валентин Калинов, Георги Медаров, Дарин Тенев, Деница Ненчева, Десислав Георгиев, Деян Деянов, Деян Кюранов, Елица Димитрова, Жана Цонева, Кольо Коев, Кънчо Стойчев, Лоик Вакан, Мартина Минева, Милена Ташева, Нина Николова, Пиер Бурдийо, Пламен Кольовски, Светлана Събева, Стоян Ставру, Тодор Петков, Тодор Христов, Янис Варуфакис. ... |
|
|
Социалният капитал е важен феномен в живота на обществото поради простия факт, че хората, за да бъдат икономически и социални субекти, се нуждаят от други хора. Социалният капитал е важен и защото може да допринесе за: повишаване нивата на БВП и икономическия растеж, по-ефективно функциониращ трудов пазар, по-високи образователни постижения; по-ниско ниво на престъпност, по-добро здраве (лично и обществено), по-ефективни правителствени институции. Това са някои от причините, поради които в последно време лавинообразно нараства не само литературата върху проблемите за социалния капитал, но и позоваванията на основни статии, ... |
|
|
"Този мой живот си беше хубав" не е просто още един мемоар, а проекция на вътрешния дискурс на автора със своя свръх - аз, разигран в типичния за творчеството на Д'Ормесон стил - с малко тъга и меланхолия и непоколебима вяра в човешкото и доброто. В "Този мой живот си беше хубав" Жан Д'Ормесон е едновременно обвиняем в съда и прокурор на собствения си процес. В този сбит, налудничав и завладяващ диалог авторът проследява забележителните моменти от своя живот, започнал между края на Първата световна война и Голямата депресия. Притиснат от своя строг и милосърден, на моменти безпощадно ... |
|
|
Праксеологически обрат, граници, легитимация. Ядрото на тази книга е проблематиката на езиковите игри на легитимация. Тя е вдъхновена от анализите на проблеми от ключови работи на Лудвиг Витгенщайн, които се отнасят до случилия се през XX век обрат на философския интерес към обикновения език в практиката и свързаната с него логическа проблематика. Книгата представя Витенщайновото проблематизиране на философията и нейните граници главно в неговите произведения "Логико-философски трактат" и "Философски изследвания", но удържа и силен акцент върху въпроса: какви са шансовете да се мислят актуални ... |
|
|
Книгата "Фотографията като път(уване) към..." дълбае в сферата на историята и теорията на фотографията с изразен философски акцент. Също докосва чисто изкуствоведски проблеми, както и такива от сферата на визуалните изследвания, касаещи такъв полифоничен, полисемантичен проблем като фотографията, която бидейки тематична констелация, връзва и развързва цяло всепътие от посоки на развитие. Тя поставя маргинално и антропологични въпроси: как на фона на екстремно развиващите се технологии да съхраним собствено човешката си "природа" и не рискуваме ли да я загубим в непосилния бяг на времето? Вълнуващо и ... |
|
|
Конференция в чест на 80-годишнината на проф. Ивайло Знеполски. Съставител: Стоян Атанасов. ... "Този сборник съдържа 16 доклада, представени на конференцията, проведена по случай 80-годишнината на проф. Ивайло Знеполски. Участниците са утвърдени специалисти от България и Европа. Всички те изтъкват заслугите на проф. Ивайло Знеполски като автор на повече от 50 съчинения, заслужил деятел на културата и родното образование с решаващ принос в диалога между европейските и българските интелектуалци и изследователи. Участниците в конференцията третират въпроси от тяхна компетентност. Зад многообразния ѝ характер ... |
|
|
"Социалното, колективното, е човешкото, но вече дехуманизирано, квази-материализирано, оприродено. Затова, без да си даваме сметка, сме тласнати да определяме социалното и като "свят". Човекът е в обществото все едно във втора природа."Хосе Ортега-и-Гасет ... |
|
|
В Социология на литературата Сапиро се позовава на емпирични проучвания, разговори, наблюдения и текстуални анализи, за да анализира начина на функциониране на литературното поле, материалните условия за създаване на произведенията и представите, които те пренасят, особеностите на рецепцията и апроприацията им, възможните им употреби. Като се вписва в един интердисциплинарен диалог с историята на литературата и литературните изследвания, тази книга се вглежда във взаимните пресичания между социологията на литературата, от една страна, и дисциплини като социология на изкуството, на културата, на класовите отношения, на ... |
|
|
В цялата история на човечеството винаги са управлявали богати малцинства, наричани по различен начин в конкретни исторически епохи. В Древна Гърция това са олигарси и аристократи, в Средновековието - феодали и папи, в епохата на Ренесанса - богати и знатни патриции, сеньори, през различните стадии на капитализма - капиталистическа или управляваща класа, елити, влиятелни делови среди, финансови кръгове и пр. Днес в началото на XXI век се е оформила една глобална олигархия, обозначавана с фразата за 1% от световното население - мултимилиардери, влияещи върху съдбата на човечеството в условията на глобален неолиберален ... |
