Петър Мутафчиев е един от най-значимите български историци от първата половина на XX век. Основните му изследователски интереси са в областта на медиевистиката и византологията. След участието си в Балканските и Първата световна война, за което е награден с няколко ордена за храброст и заслуги, преосмисля миналото на родината през един нов философски и културологичен поглед. Особено ценни и днес са неговите народопсихологични обобщения. Незавършената му История на българския народ е наречена един от шедьоврите на българската историография. Първият том е издаден през 1943 г., малко преди авторът да почине, а вторият - ... |
|
|
В третия том на "Неизвестно за известни български родове" са включени 25 нови очерка за прочути и не толкова познати фамилии. Те са плод на многобройните срещи с техни наследници, както и разкази на съвременици, проучватели и литератори. Това е основната нишка, която свързва досегашните два тома с настоящата книга – в нея думата имат онези, които най-добре са познавали онези тютюневи търговци, индустриалци, политици и архитекти, които са чертаели съдбините на България. Но които днес по различни причини са почти забравени. Дори и да мислим, че добре познаваме личния живот на Иван Вазов, Христо Ботев, Димитър ... |
|
|
Можем ли да си представим българската история без Иларион Макариополски, Тодор Каблешков, Марин Дринов, Христо Г. Данов; българската книжовност без Симеон Радев, Гео Милев, Константин Величков, Николай Лилиев, Димитър Талев, Ран Босилек; българското изкуство без Бенчо Обрешков, Иван Лазаров, Станислав Доспевски, Никола Танев, Златю Бояджиев, Петър Папакочев; българската наука без Асен Златаров, Иван Буреш, Кирил и Методи Попови? Специално внимание е отделено на българската промишленост - представени са 168 индустриалци (в приложените към книгата три списъка от 1929, 1937 и 1938 г.), наградени лично от цар Борис III с ... |
|
|
Дори бегъл поглед върху героите на тази книга е достатъчен: това са политици, писатели, художници, театрали, банкери, инженери, индустриалци, търговци, военни, които са определяли развитието на България през последните 130 години; без които България нямаше да е същата. Поне две са причините книгата да е уникална. Защото думата имат, от една страна, наследниците им, които разкриват неизвестни факти за живота на хора, които всички си мислим, че познаваме добре. В някои от случаите това е за първи път пред широка аудитория. От друга страна, свидетелстват местата от тяхното всекидневие - където са живели, работили, ... |
|
|
"Книга за българския народ" е най-яркият израз на чувството за ненавист и отвращение у съзиждащият човек на колективистичното общество. Тук е показан обратният образ на света, който Вазов изобрази в "Под игото". Образът е такъв не просто защото държавата е попаднала в мръсни ръце, а защото никой друг, освен порокът и злото, не могат да бъдат нейни господари и управници. Затова и старият везир така спокойно и с наслада предава богатия си опит в държавните дела на своя наследник. Няма други закони, по които да се урежда тази система. Противоречието между обществото на хармония и справедливост с ... |
|
|
Специална поредица най-доброто от високата българска класика ... Томът съдържа стихотворения, басни и епиграми, "Книга за българския народ", редове от биографията на Стоян Михайловски и статии от М. Куманов, д-р К. Кръстев, В. Пундев, М. Николов, М. Неделчев и П. Анчев. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. ... |
|
|
Темата за пороците на властта винаги е будила и ще продължава да буди обществения интерес. В своята сатирична поема "Книга за българския народ", Стоян Михайловски засяга особеностите на деспотичното управление, при което политическата поквареност е най-висша добродетел. Писателят избира за главен герой османския везир Абдулрахман паша, правейки препратка към времето, в което българите все още не са свободни. За да е успешен един управник, според везира той трябва да държи народа в състояние на невежество и подчинение, да властва чрез разврат и корупция, а когато е необходимо - да употребява насилие срещу ... |
|
|
В книгата За духът на българския народ, доц. д-р Иванка Кирова осветява историята на българския народ от духовна гледна точка."Българският народ е избран народ, със специална мисия, вдъхновяван и воден от Духът на народа. Направляван от Народностния Дух (Архангелът на нашия народ), той носи културните и духовни течения на прабългари, траки и славяни, като единен български народ. Българинът е силен, издръжлив, корав, жилав, не се предава. В своята многовековна история, от дълбоката древност до сега, българският народ е имал години на възход и падения. През близо петстотин години турско робство и сто и седемдесет ... |
|
|
"Тази книга е съпротива. Значенията ѝ са придобити през собствената еволюция на многоръкия Златанов - еволюция, която не се интересува от начало и край, от контекст и време. Самотното му основание са фигури като Лакан, Бадиу, Фуко, Жижек. Сърцевината му е отвращението от капитализма. Това есе е за онези, които отчаяно търсят или биха били предизвикани да търсят в тази посока. Блестящо, филигранно, информирано, не-българско, високомерно, философско, без да бъде нито за миг (не)поетично, есето те всмуква в дълбините на логиката си. И превръща Златанов в един самотен автентичен жив български модерен мислител, ... |
|
|
Априлското въстание през 1876 г. е органически свързано с цялостния възрожденски процес като кулминационна изява на българската национална революция. То увенчава финалната развръзка на националните освободителни стремления чрез радикални действия. Неговата подготовка започва още в зората на възрожденската епоха, за да премине през драматичните изпитания на множество заговори и регионални бунтове, с които националната революция натрупва боен и политически опит, усъвършенства организационните си форми и тактически похвати, избистря своите идейни позиции, изпробва рефлексите на противника за противодействие и създава ... |
|
|
Дълги години в нашата историческа наука шества тезата, че българите са малко номадско племе от тюркски произход. В края на VII век те пристигат на Балканския полуостров с неголяма войска, разбиват петдесет хилядна армия на византийския император Константин Погонат и създават държава. За около два века тюркоезичните българи се претопили, славянизирали езиково и расово, тъй като били с известен монголоиден примес и изчезнали от историческата сцена, оставяйки само названието България! Това сме учили в учебниците по история, това и днес се преподава в училищата и университетите - една теория за етногенезиса на българския ... |
|
|
Това е проект за литературна история, ползваща и изкази извън езика на/за литературните творби, или - литературна история, пресичаща полета на нелитературни дискурси. Генеалогията превръща миналото в пейзаж от множество лични истории, частни истини, възел от страсти. Истеричното е дори там, където мислим, „че няма история - в чувствата, любовта, съвестта, инстинктите". Точно тук, според Фуко, зейва различието между традиционната история и генеалогията, която не пренебрегва детайлите, държи на случайностите, оживява забравените неща, за да открие потеклото им, взира се в полумрака на времето, за да съзре проблясъка на ... |
