Сборник, посветен на проф. д.ф.н. Албена Георгиева. Сборникът съдържа разширени текстове на доклади, изнесени на научната конференция Разказващият човек и светът на фолклора, посветена на проф. д.ф.н. Албена Георгиева (1954 - 2024). Конференцията е проведена на 24 и 25 октомври 2024 г. по инициатива на секция Антропология на словесните традиции при Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей - Българска академия на науките. Текстовете са организирани около основни тематични полета, в повечето от които е работила Албена Георгиева - фолклорната словесност в миналото и днес, фолклор и религиозност, образи на ... |
|
|
Библейски митове. ... Българските фолклорни легенди са част от словесния фолклор. Думата фолклор (от английски folk - народи и lore - знание) се употребяват като синоним на народно творчество. Словесният фолклор е изкуство, което чрез словесни художествени образи представя материални и духовния живот на народа: неговата история, бит, труд, вярвания, стремежи. В този сборник са включени митични народни песни, които по обект на изображение и съдържание са по-близки до фолклорните легенди. Някои от тях присъстват образите на митични същества - самовили, самодиви, чрез които българите осмислят страшните и опасни природни ... |
|
|
Сборник в чест на Стефана Стойкова ... Този сборник е съставен по идея на секцията за словесен фолклор в Института за фолклор при БАН и е израз на дълбоко уважение и признателност към Стефана Стойкова - изтъкнат изследовател на българския фолклор и на народните ни традиции. Сборникът включва 30 статии и подробна библиография на трудовете на Стефана Стойкова. Той е твърде разнолик и по съдържание, и по приложените изследователски методи. Като се опитват в различна степен да влязат в диалог с идеи и разработки на юбилярката, авторите представят всъщност разнообразието в българската хуманитаристика, привлекателното съчетание ... |
|
|
Изданието Културна антропология -том 2: Слово, обред, обичай продължава разсъжденията, предложени в първия том, като основният фокус е поставен върху словесността и ритуалността за конструирането на общност. В отделните глави се обсъждат митологията, социалните взаимодействия и вътрешните взаимовръзки между ритуала, словото и производството, изграждащи принципите на колективната култура на българите. Фигурата на Другия и представите за своята общност са анализирани през най-значимите фолклорни текстове. Николай Папучиев e професор във Факултета по славянски филологии на СУ Св. Климент Охридски. Чете лекции по ... |
|
|
Културата в широкия семиотичен смисъл на думата се разбира като система от установявани между човека и света отношения. Фолклорът е народното творчество онова, което няма ясен автор и точен времеви маркер на създаването си. ... |
|
|
След кратък увод, съдържащ спомени на автора за село Батулци, за дядовата му къща и за дядо му Анчо, в четири глави последователно са представени: публикации, материали от Интернет и ръкописи за село Батулци, Тетевенско; биографични бележки и писмени сведения за Анчо Иванов Анчев; дядо Анчо, къщата му и село Батулци, претворени в поезията на Анатол Анчев; впечатления и оценки за дядо Анчо като носител и изпълнител на фолклор; информация защо, кога и как фолклористът Анатол Анчев е записал песните от репертоара на дядо си Анчо; сведения кога и къде народният певец е научил своя песенен репертоар, какви са песните по ... |
|
|
Вълшебната призма е книга за приказката като феномен на словесното изкуство. Тя е книга за детската литература, за отношението фолклор - литература, за фантазията, за творчеството и изграждането на личността на детето. Тя е низ от споделени мисли и опит - мозайка, вплитаща теория и практика в подхода към етичното и естетичното в литературния поток и литературното творчество за деца. Книгата е опит за вникване в една деликатна материя от друг ъгъл, през който авторката търси истините за изкуството и изграждането на личността на детето от XXI век. Вълшебната призма е адресирана към широката аудитория от педагози, ... |
|
|
В монографията се изследват и анализират балканските черти в българските текстове, посветени на родилния обред, като се обръща особено внимание на терминологията, обредността и фолклорните материали. Раждането се разглежда като важна част от модела на света, тясно свързана с други негови сфери (календар, народна медицина, демонология и пр.). Фактите от езика и културата се интерпретират като неделимо цяло. Лексиката и фразеологията на раждането, антропонимиконът и именуването, етнографията на речевото поведение демонстрират типичната за Балканите пъстрота на "своето" и "чуждото". Представите за ... |
|
|
"Тази книга събира на едно място словата на Елена Пеева и картините на Ангел Василев. Докато я четях, бях особено омаян от прелестта на словесната ѝ шевица, извезана с поетичната пъстрота на възхищението, предизвикано от магнетичните платна на отплавалия с небесния си платноход пловдивски художник. Ангелският отглас на рисунъка му тихо трепти в сказа на всеки един от тези разкази, посветени на живописния му дух, на болката му, която с Божията помощ, Ангел превръща в изящество. Както отбелязва и авторката "в картините му живееше вечния празник, но в душата му - Бог да я помилва, понякога празникът плачеше. ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
И тази книга на Анатол Анчев от Етнографския институт с музей при БАН цели да подчертае големите възможности, които аналитичната психология предоставя при изучаване на българския фолклор. Докато в "Юнгиански подход към българския фолклор" ( Леге Артис, 2007) се разглеждат фолклорните жанрове пословици, гатанки, песни, приказки, анекдоти, вицове, то в настоящата монография вниманието на автора е насочено към вампирите - едни от основните демонологични същества в българския фолклор и към свързаните с тях по-общи въпроси за народната и юнгианската представа за душата, за смъртта, за прераждането, за демоните, за ... |
|
|
Монографията изследва религиозната култура в района на Бачково, Асеновград и Горни Воден през призмата на разказната традиция с акцент върху една специфична и слабо проучена до момента наративна форма - разказите за чудеса. През периода 1996-1999 г. авторката документира на терен обширен корпус от текстове, които според своето разпространение и функции могат да се разделят на две групи - локални и лични. Локалните разкази за чудеса са представени и анализирани според сакралните топоси, към които се отнасят: Бачковският манастир "Успение Богородично" и църквите "Света Богородица Благовещение Рибната" в ... |
|
|
"Юнгиански подход към българския фолклор" е първата по рода си книга, която цялостно разглежда с методите на аналитичната психология редица основни жанрове от българския фолклор. Изследва се лудостта като тема и като проблем в пословиците, поговорките, гатанките, песните, приказките, анекдотите, вицовете, проектирани на фона на цялата българска традиционна култура. С помощта на юнгианската анализа се разкрива експлицитното и имплицитното присъствие на лудостта в конкретни творби от разглежданите жанрове. Книгата е развитие в дълбочина на обемната монография на автора и дисертация за научната степен доктор на ... |
