Страхът е в нас, дори да не го усещаме съзнателно, готов с единствената си благородна мисия да ни защити в оцеляването. Точно тук, обаче, дяволът е скрит в детайлите. Често ние осигуряваме условия, в които той, вместо да закриля в името на живота, ни пази от самия живот. Тогава страдаме от различни безименни болести, които не са съдба, а последица от болестта в обществото. Можем ли обаче да се научим на доверие в едно общество, което ни желае доброто, а спира растежа на личността, сливайки я с масата? Или пък в друго, където хората са толкова загрижени за вечния си живот, че дори не забелязват как земният минава ... |
|
"Така ми се лети далеч, далеч, при пъстри, при сияещи звезди..." ... "Преди няколко години едно младо момиче дойде на стаж в издателство "Слънце". Всички бяхме впечатлени от деликатната ѝ интелигентност и работоспособност. Трябваше да ѝ напомняме да спира да работи и да почива. Усмихваше се учудено, защо прекъсваме така приятните ѝ занимания. Бе затворена в себе си, разговаряше малко. И ние, хората в офиса, пришпорвани от железния график на книгите, като че ли не се помъчихме достатъчно да я опознаем, да достигнем по някакъв начин до сърцето ѝ. След това се премести да ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
Момичето с панделките е книга - изповед. Разтърсващо откровен биографичен разказ за това как травмите от комунистическите репресии пречупват и предопределят личните съдби, за последствията от преживяното през тоталитарния режим, за лутането на авторката в опита да намери своето призвание, а и голямата любов. Книгата се състои от няколко истории и всички те са предадени болезнено убедително, защото действително са се случили в живота на писателката - изселването на семейството, лагерите, в които е бил заточен бащата, лутането по чуждите къщи, омразата на хората. Наравно с това, обаче, Милка Русева ни разказва и за ... |
|
Дългоочакваната стихосбирка на една от най-обичаните съвременни български авторки Елка Стоянова, за която Мартин Бодаков казва: "В тези стихове има ласкава стихия...". Елка Стоянова е родена на 01.10.1975 в гр. Бургас. Живее и работи в гр. Бургас. Юрист. Има две дъщери. Член на дружество "Български писател" Бургас. Автор е на книгите: "И крещя", "Anamnesis morbi", "Петъчни истории". Бране на праскови Цяла нощ вървях сред прасковените дървета и избирах най-светлите и твърди праскови - млечносиви малки луни; плодните дървета бяха едноцветни, сребърни ручеи трептяха сред ... |
|
Десислава Динчева е родена в гр. София на 16.07.2000 г. Основното си образование завършва в 125 СУ "Боян Пенев", а понастоящем е ученичка в 12. клас в 164 ГПИЕ "Мигел де Сервантес". През 2012 г. печели трето място в Националния конкурс "Ние сме във времето и времето е в нас. То нас обръща и ние него". В 8. клас става трета в България на Националната олимпиада по испански език. В продължение на две години в Гимназията е била главен редактор на "Малък училищен вестник". Владее четири чужди езика. Участва активно в литературни конкурси и езикови олимпиади. Част е от основния състав на ... |
|
Алекс Армстронг е неузнаваема - променила е не само името, но и външния вид и миналото си. Тя вече няма нищо общо с изплашеното до смърт седемнадесетгодишно момиче, което телевизионните зрители познават от репортажите, отразяващи бруталното убийство на родителите и брат му. Алекс е обвинена за извършването на жестокото престъпление, а медиите я наричат Момичето с празния поглед. Въпреки че е изправена пред съда, оправдана, а по-късно самата тя завежда дело за клевета срещу щата Вирджиния, в очите на повечето хора тя продължава да е виновна. Десет години по-късно Алекс все още търси отговорите за нощта, в която ... |
|
Имало едно време в един красив град, известен с шоколада си и закрилян от дракони, едно момиче, толкова безстрашно, че посмяло да разкаже най-великата история от всички: истината. Силке винаги е била добра в разказването на истории и извъртането на истината. Толкова добра, че години след като пристига в града като сираче и без пукната пара, тя успява да си намери работа в най-великолепната шоколадова къща (о, и става най-добра приятелка с дракон). Сега дарбата ѝ да борави умело с думите привлича вниманието на влиятелната принцеса, която иска да я използва като шпионин, когато мистериозното и опасно кралско ... |
|
През XVII в. в Холандия цари строг ред: богати и бедни, католици и протестанти, господари и слуги. Когато Грийт става прислужница в дома на художника Йоханес Вермеер, тя знае ролята си - пране, чистене и грижа за шестте деца на господаря. Освен това смята, че ще се справи с пресметливата му тъща, с неспокойната му, вечно бременна жена и със завистливата им готвачка. Никой не очаква, че сдържаното ѝ поведение, схватливият ѝ ум и артистичният ѝ усет ще я въвлекат невъзвратимо в света на големия художник. Растящата им близост кара околните да шушукат, а когато той я рисува тайно с перлените обици на жена си, ... |
|
Бет е самотна майка, която се бори с непрестанно глождещото я усещане, че прекрасното ѝ осемгодишно момиченце, което обича червения цвят и забавните истории, един ден ще изчезне. И ето че това се случва: В един мъглив неделен ден двете отиват на местен фестивал на разказвачите, изгубват се в навалицата и малката Кармел изчезва. Измъчвана от чувство за вина, Бет се посвещава на самотната мисия да открие дъщеря си. Полицията също прави всичко възможно да намери момиченцето. А Кармел се отправя сам-самичка на странно и мъчително пътешествие. Озовава се на непознато място, където е принудена да разчита на острия си ум ... |
|
Адуни е една от милионите девойки в Нигерия, обречени на бедност, невежество и безгласно съществуване. Принудена да напусне училище и да навлезе рязко в света на възрастните, тя се озовава в началото на най-важния път в живота си, път, по който да открие и заяви себе си и да осъществи мечтите си. Въпреки привидно непреодолимите препятствия Адуни никога не губи поглед от своята цел - да избяга от съдбата, с която е родена, и да съгради бъдеще по свой избор, като помогне и на други момичета като нея самата да постигнат същото. Възможно ли е само чрез силата на духа да се пребориш, за да намериш своя глас и не просто глас, ... |
|
"Не исках да се връщам нито в социализма, нито в началото на демокрацията, но времето, изглежда, е такова нещо, че не позволява да захлопнеш врата след себе си. Историите стояха на прага, чакаха от години, ставаха по-плътни и тежки и затова, колкото и да ги отлагах, не-битието не успя да ги отнесе и разпилее. Случват се в определени отрязъци от времето с техните особености, а те все още са твърде наблизо, все още дишат във вратовете ни, толкова са великолепно абсурдни - как днешното момиче ще повярва, че заради връзка с човек от капитализма ще я заплашва изключване от университета и от комсомола, че заради това ще се ... |
|
Светлана Тодорова е родена на 20 януари 1966 в гр. Свищов. Автор е на 11 стихосбирки - ("Утаени шепоти", "Лунни арфи", "Ухае на пролет", "Слънчеви тайни", "Времето се топи", "Истините остават", "Екзотична морска фруктиера" и други); 9 романа - ("Маестрото", "Близнаците", "Забранената наука", "Минерва господарката на Нове" и други); 3 сборника с разкази - ("Гравирани въздишки", "Снежни вълшебства", "Търсене на щастието"); 7 детски книжки ("Нямата принцеса", "Омагьосаното ... |