Издателство "Омофор" поднася изненада за почитателите на книгите на Г. К. Честъртън - ново издание на неговия емблематичен сборник с християнски есета "Ортодоксия". "Цялото християнство се съсредоточава върху човека на кръстопътя. Безсмислените, празнодумни философии говорят за епохи, еволюции, развитие... По този път ли ще поеме човекът, или по другия - за това си струва да се мисли..." Г. К. Честъртън "Гилбърт Кийт Честъртън написва "Ортодоксия" през 1905 г., още преди Христовата си възраст, скоро след обръщането си във вярата. Това става на границата между две столетия, ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
В шестия том от избраните произведения на Исак Паси са включени "Философски литературни етюди", "Смешното", "Метафората". ... "В този шести, последен том на моите избрани произведения включвам първата си есеистична книга "Философски литературни етюди" (1968), която след това трикратно съм преиздавал в трите издания на сборника ми "Есета" (1981, 1987, 1993), както и двете ми монографии "Смешното" (1972) и "Метафората" (1983), които също са трикратно преиздавани ("Смешното" през 1979, 1993 и 2001, а Метафората през 1988, 1995 и 2001). ... |
|
|
Артур Шопенхауер, Сьорен Киркегор, Фридрих Ницше, Томас Ман ... "В тази книга събирам (естествено, с дължимите при това промени в текста) три мои вече публикувани студии - Артур Шопенхауер (1998), Сьорен Киркегор (1998) и Фридрих Ницше (1996) - посветени на три от най-ярките философски индивидуалности, на трима от най-изтъкнатите философи през цял един и несъмнено философски век. Разбира се, нито темите, нито гледните точки, нито дори размерите на трите студии, които образуват корпуса на тази книга, тук не образуват проста механична смес, не са произволно насипани в реторта, в която трябва да се получи нещо като ... |
|
|
Първият от петте тома на събраните съчинения на Стефан Гечев е посветен на поезията. Тук са събрани стихотворенията – печатани приживе и непубликувани – на един от най-големите ни съвременни интелектуалци. Те са огледало на свободната му душа, на мъдростта, с която той представя пред нас скрития смисъл на нещата. В тома са поместени стихотворения на други автори, посветени на Стефан Гечев. Върху поетиката му разсъждават Ирен Иванчева, Вихрен Чернокожев, Георги Василев, Любомир Левчев. Предговорът е от Иван Гранитски. ... |
|
|
Пиеси ... "Театърът е на първо място Слово. Още през петдесетте и шейсетте години се запознах с творчеството на създателите на модерния театър след войната: Бекет, Йонеску, Пинтър и др. Те създаваха, с малки изключения, не само нов, но и дълбок, многопластов театър, основан на словото... Една театрална пиеса се създава, за да бъде въплътена от режисьора на артистите на сцената пред публика. Само така тя се изявява в цялата си пълнота. Но това не значи непременно, че не може да се чете печатният й текст от един потенциален зрител като литературен текст. При условие, разбира се, тя да е създадена като Слово, а не ... |
|
|
В тома са събрани само част от стиховете и поемите на един от най-лиричните автори в българската поезия - Иван Давидков. В цялото му богато творчество се открояват темите за човешкия труд като съзидание и послание към бъдещето, за природата като мъдро и действено присъствие в личностното самосъзнание и хармонизиране на битието и оценяването на трайни и преходни стойности. ... |
|
|
Прозата на Иван Давидков хармонизира в идейно-тематично, образно и изказно отношение с лириката. Автор на белетристичните книги "Балада за самотните мореплаватели", "Далечни бродове", "Лодката на Харон" и др. В този том са събрани изящни късове от есеистичната му проза, позната ни от книгите му "Полетът на стрелата" и "Нощно виолончело". ... |
|
|
Книгата от поредицата "Съчинения в 11 тома" включва книгите "Мисълта на Фройд - величие и ограничения", "Мисията на Зигмунд Фройд", "Кризата на психоанализата" ... Голямата заслуга на Ерих Фром като духовен ученик на Зигмунд Фройд е в това, че поставя въпроса за изопачаването на духа на психоанализата. Той не говори за вредата за пациентите, защото е наясно като своя учител, че е работа на самите пациенти, а не на лечителите да различат шарлатаните от истинските лечители. Става дума за нещо друго - един психоаналитик критикува психоанализата. Само силният духом извършва ... |
|
|
"Прозата на Димитър Талев носи тихия и нестихващ огън на една екзалтирана и фанатична душа. Тя е в мекото ренесансово сияние на Ния, в черния средновековен плам на баба Султана, в огненото вдъхновение на Райко Вардарски, в тъмния блясък от иконостасите на Рафе Клинче. Голямата и благородна амбиция на Талев е да бъде Вазов на македонските българи и тяхната историческа съдба. Той изпита силата на Вазовото пиянство от могъщия дух на пробуждането и възраждането. Той носеше гордо и благородно родово чувство, съзнание за съдбовна принадлежност към едно племе, съпричастие с цялата му история, копнеж по неговото топло и ... |
|
|
В поредицата си "Съчинения в шест тома" издателство "Захарий Стоянов" представя книгата на Аристотел - "Органон - част 2". ... На вниманието на читателя е първото българско многотомно издание на Аристотел. Шестте тома включват неговите основни логически, натурфилософски, метафизически, етически, политически и реторически съчинения. В съдържанието на последния са фрагментите и словник към цялото издание. Всички томове включват предговор, коментар, показалци и библиография. ... |
|
|
"Йовков съхрани някои нравствени добродетели: човеколюбието - то беше неговата стихия. Показа ни у българина - човека... Със своя слънчев талант, със своята очарователна поетическа замисленост той издигна нравствените добродетели на народа до общочовешки истини, посочи ни вечната неостаряваща духовна красота." Симеон Султанов ... |
|
|
Иво Андрич (1892-1975) е първият южнославянски и балкански Нобелов лауреат (1961). Като участник в националноосвободителното движение "Млада Босна" той е арестуван от австро-унгарската полиция още в началото на Първата световна война и прекарва военните години в затвор, интернация и болници. И още първата му книга, лирическата проза "Екс Понто", чрез чието заглавие се идентифицира с античния изгнаник Овидий, подсказва превръщането на образа на затворника и изгнаника в основен герой на неговото творчество. Още в ранната си проза Андрич създава и художествения образ на затворника Тома Галус като свой ... |
