Memento mori - "Помни, че си смъртен", е една от вековните мъдрости, завещани от древните римляни. Съставител: София Петрова. ... Човек живее и си отива, на този свят всички сме гости, всички сме временно тук, но спомен за нас може и да не остане, затова трябва да оставим знак, при това такъв, че да ни осигури безсмъртие. Ако не с делата си, то поне с безсмъртието на камъка, върху който издълбаваме последното си послание. Епитафията като литературен жанр съществува повече от двайсет и пет века. Тя е неразделна част от подготовката за отвъдното, от осъзнаването на смъртта и от праисторическото желание след нас ... |
|
|
"Memento mori" е сборник с проповеди от тримата забележителни майстори на християнското красноречие Босюе, Бурдалу и Масийон. Според Пол Валери никой от френските писатели не превъзхожда Босюе, Бурдалу със своята сурова мисъл и проникновен психологически анализ заема достойно място сред моралистите, а Масийон е настолният автор и учител по стил както на просветителите, така и на романтиците. ... |
|
|
Илюстрации от Петрана Чукачева. ... Книжка с илюстрации и стихотворения за лястовички, хвърчила, калинки и снежинки. Подходяща за всяко дете. ... |
|
|
Обещанията на равноденствието (1907-1937). Жътвата на слънцестоенето (1937-1960). ... "Мирча Елиаде (1907 - 1986), големият философ, историк на религиите, ориенталист и писател фантаст от румънски произход, е сред най-четените автори у нас през последните две десетилетия, след като отпадна забраната за публикуването му. Тази книга заема особено място в обемистото му и разностранно творчество. Тя е своеобразен гид из глъбините на неговата богата и сложна душевност и мистика на съдбата му. "Спомени" е всъщност житейската и философската автобиография на забележителния мислител, духовен учител на няколко ... |
|
|
Майката на народния поет Иван Вазов разказва..."Януарий 13. - Захващам да напиша нещо от живота си за възпоминание на чадата ми. През 1847 ме сгодиха и тогава брат ми Георги, който бе свършил в Пловдив по гръцки и френски много добре, позна, че желая да се науча да чета. Той захвана да ми приказва на букваря: абе, беаба, и тъй ази, като много желаех, лесно се научих да чета и скоро захванах да прочитам всяка книга българска. Тогава бях на 14 години. Ази нямах настика на прочитание. Ако плетях чорап - книгата при мене; ако шетах или държах детето на майка ми - книгата ми беше все в ръката. Често майка ми ме мъмреше, ... |
|
|
Майка ми, нашите спомени и едно пътешествие в Скалистите планини. Всичко за спомен e спомен за всичко, което ни е отдалечавало от майките ни. Докато всъщност ни е сближавало. Трепетна, поетична, колкото лична и автобиографична, толкова универсална история за даровете на пътешествието, което дъщеря и майка предприемат месеци след диагностицирането на майката с алцхаймер. Цял живот младата жена се е опитвала да се дистанцира от тази, която е обичала по подразбиране, но нито наистина е познавала, нито е приемала. По време на приключението им в Скалистите планини дъщерята наблюдава как се разпада вътрешният свят на майка &# ... |
|
|
Истории от махала Небесна. ... Оригинален поглед към мирогледа и обредността на старите българи от най-продаваната съвременна българска авторка. Във връзка с изпълнение на проект, свързан с фолклора, главната героиня на романа попада в малка махала в Балкана. Там среща баба Жива и отношенията им стават близки, като между баба и внучка. Баба Жива не е много "учена", но притежава неподправена мъдрост. Нейните възгледи, разкази и спомени за миналото разкриват един различен свят, в който хората тачат народните традиции и обичаи и пазят българския дух. Младата жена става част от местната компания: зевзекът гъдулар ... |
|
|
Добре дошли в приказния свят на големия илюстратор Владимир Сутеев! "Слънчице за спомен" е сборник с 39 приказки, написани от руския писател Михаил Пляцковски и илюстрирани от художника Владимир Сутеев. В тях ще срещнете носорози, щрауси, зебри и мечета... и магаренца, даже крокодил и кит! И въпреки че героите на тези произведения са животни, те се държат като хора: карат се и се сдобряват, учат се да бъдат приятели и си помагат в беда. Тези мили приказки ни учат как да бъдем смели и отзивчиви, да ценим грижата, добрината и уважението към другите.. Весели, остроумни и поучителни - приказките ще зарадват малки и ... |
|
|
Кратък, лиричен, фрагментарно структуриран роман за порастването и отношенията в семейството, разгърнати на фона на хърватската колективна история, който носи на хърватския автор с космополитен дух низ от литературни награди и широк отзвук сред читатели и критика. ... |
|
|
Нека тези, които са тук сега, не губят спомена за другите, които са били. В пазвите на Стара планина и до ден днешен се гушат забравени китни български селца. В едно от тях се ражда Йона - девойка наглед не по-различна от всяка друга, но орисана с чудна дарба. Именно на нея е отредено да цери раните на тялото и раните на душата. В един свят, изтъкан от прелестна природна красота, във времената, в които всичко е било едновременно нелеко и все пак щастливо, Йона приема своята съдба. Въпреки тегобите, въпреки мъката, тя смело се бори за щастие и красота. За себе си и за другите. Споменът за нея и всички ония, докоснати от ... |
|
|
Невиждан магазин! Няма да повярвате на очите си! Внимание! Стойте далеч от антикварни магазинчета, от чиито собственици ви побиват тръпки. Уви, никой не отправя това предупреждение към жителите на Касъл Рок – градчето, в което често се случват необясними и страшни събития. И в което човек на име Лийлънд Гонт отваря магазин „Неизживени спомени”. Гонт е съвършеният джентълмен, чийто поглед хипнотизира и чиито думи омайват. Никой не би предположил, че този човек е въплъщение на злото, дявол с човешки облик, убеден, че всичко на този свят се продава: любовта, надеждата, дори човешката душа. Какво са готови да платят за ... |
|
|
"Докато чукне 50, мъжът мисли, че има само един орган. После започват да се обаждат и останалите. Колкото и да младее, човек се връща към спомените. И колкото по-навреме, по-добре, че да не му е нужен езиков памперс. Предпочитам сам да си избера разказа за миналото, отколкото наивно да разчитам на наследниците или да пази Бог, на доброжелатели. Всъщност никой не се интересува от ближния искрено, но от прочетеното поне може да му остане едно приятно изживяване. Благодаря и на толкоз." Петър Стоянович В един мемоар винаги има пикантерия, никога жълто. Трябва да присъстват епоха, рисунък. Характери! Винаги има ... |
