Предговори и рецензии. Представяне на книги на дванайсет лекари поети и писатели и на дванайсет поети и писатели от страната и чужбина, впечатлили автора с творбите си. Двайсет и шест критико-литературни текста за отзвука отвъд думите, който гали душата, драсва сърцето и кънти дълго в паметта. ... |
|
|
Съставител: Цвета Ленкова. Спомени за Григор Ленков. ... "...значи в достойнствата, които притежавам, е заложена моята гибел. Така причина за гибелта на прекрасното дърво стават понякога разкошните му плодове, заради които дърпат клоните му, докато го изпочупят и съсипят. Така опашката на пауна, която е неговата красота и чар, може да му донесе нещастие. Иска той да литне, за да се спаси от похитителите си, но опашката му пречи. И силния бързоног жребец го погубват силата и пъргавината му; на него препускат, изтощават го, разхищават неговите прекрасни качества и той загива. Така причина за гибелта на съвършения ... |
|
|
Съставители: Иван Димитров, Иван Христов. ... Това не е обикновена антология, плод на нечие измъчено издателско въображение (издателите винаги са леко измъчени). Тя се материализира в пространството първо във вид на фестивал. И се самосъстави във времето, което запечата по един уникален начин. Не казваме дали това е добро или лошо, а само че не може да бъде повторено и не може да бъде поправено със задна дата. Време-пространството на историческото свидетелство, което държите в ръцете си, включва: 1 фестивал, 13 издания за 18 години; 1 антология, 86 български поети и прозаици; 60 чуждестранни гости от 22 страни, от ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Поезия, която предефинира същността на битието. ... "Много е трудно да се отговори една поезия, която в безброй вариации заявява толкова много откази от банални определения, от ред традиционни идентичности на лирическия аз. В поезията от новата стихосбирка "Мълчания от Надежда" на Надежда Искрова намираме стремеж за постигане на същността на битието чрез оголването на различните обвивки на делничното и всекидневното. Да се каже, че тази поезия е мощно завладяна от културата на Изтока, не означава почти нищо. Защото това е не само очевидно: имаме не просто често срещаната "имитация" на будистки ... |
|
|
Юбилейно издание. Избрана поезия. ... "Аз познавам Драгомир Шопов от първите му кълнове, заедно сме орали на една нива, вярвали сме и сме се заблуждавали в едни и същи идоли, изстрадвали сме своите истини, затова вярвам на неговия поетически глас. Този глас никога не подвежда. При Шопов има поетически открития, които заслужават да се разглеждат на фона на цялата ни поезия. Те ще откроят новото, което е сътворил поетът и което го нарежда между няколко големи съвременни поети." Евтим Евтимов "Драгомир Шопов е от поколението творци, което растеше и се развиваше във времето, когато ценностната система не ... |
|
|
"В душата ми е празнота, времето надеждите прогони, пред мисълта ми няма борд, животът стена е въздигнал. Къде да търся моята съдба, в миналото неизживяно или в празнотата на душевността, искрица радост, в която не остана! Любовта отдавна отлетя, харесвана и толкова желана. С нея като птица над трудностите се лети, днес само споменът остана! Животът ни е изпитание безкрайно, когато любовта ни изостави, Тя отива си от нас безмълвно, когато хлад сърцето ни изпълни!" Георги Петков ... |
|
|
Поезия, която диша. Образи, които остават. Емоции, които се помнят. Време в стих е поетична книга, която не се чете - тя се преживява. Съзерцателен свят, изграден от нежност, светлина и дълбока човешка чувствителност, в който думите не крещят, а докосват. Стиховете на Светослав Найденов носят особена мекота - онази рядка хармония между мисъл и чувство, между страст и тишина. В тях любовта не е патетична, а истинска; болката не е тежка, а пречистваща; надеждата - ненатрапчива, но устойчива. Поезия, която остава след последния ред. Книгата съчетава лирика, философско вглеждане и визуална емоция. Всеки текст е като миг, ... |
|
|
Светлината е в пърхащата пеперуда, залутана в тъмното; в малката песъчинка, зъзнеща на студения бряг; в блясъка на невъзможно далечната звезда. "В поетичния свят на Дария Манева светлината е повече от основна тема. Тя е дъх, топлина, порив, усещане за живеене. Стъпка след стъпка, глътка по глътка поетесата я преоткрива в книгите: "Дали ще има" (2009), "Равновесие" (2012), "По следите на времето" (2014), "Пътеки" (2016), "Пулс" (2017), "Накъде" (2018), "Възможното" (2019), "На разсъмване" (2020). В стихосбирката на Дария Манева, " ... |
|
|
"Когато те заспят, някоя аз ще... Внимавайте с местоименията в тази книга, между тях има и безвъзвратни. Внимавайте от коя страна на заспиването ще се окажете. Пазете се от случайни - дълбоки - наранявания; и добрите читатели не са застраховани. От градските легенди на една въобразена ретро София "Площад Гарибалди" през новите тийнейдж бездни "Луиза излиза" до капаните на собственото тяло, от които упойките не спасяват "Безкрайно мое нещо ти", Надежда Радулова създава поезия, едновременно танцуваща и трагическа, припяваща и задавена, висока и напрегната, която може да се окаже еднакво ... |
|
|
Версия Тревога преминава през сърцата като пустинен суховей. И ето, оживели времената при теб ме връщат, Галилей....Пред оня страшен съд уж бил си казал, че все пак, тя си се върти. Едва ли! - Тази всеизвестна фраза не би сглупил да кажеш ти. Излишно е било! - Той, съдията е знаел сам, че се върти. Но много му е трябвала лъжата, та своя храм да защити. Така се е родил под небесата поредният човешки срам....Защото никоя лъжа пресвята не е спасила никой храм! Добри Жотев ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Съвременна българска поезия" на издателство "Захарий Стоянов". ... "Вяра, надежда, любов! Това е тържествен божествен зов към хора от българския род. Заложени дълбоко в нашите сърца, страданието губи стойността, дава път на духовна мечта България да грее като ярка звезда над европейската родна земя!" Надежда Каракънева ... |
|
|
"Не знае колко е всъщност човешко / да си изплачеш така сърцето" - ключов е този цитат от стихотворение на Надежда Радкова. Ключов е за цялата книга и за цялата читателска съвест. Защото, скъпи читателю, тази поезия потегля към теб и към твоето сърце. Кардиолозите ще апострофират, че е само мускул, но дори те - в спасителните минути на метафорите, ще се развълнуват от поетичните откровения на Надежда. Защото е наистина въпрос на съвест да осъмнеш със сърце. Е, тези стихове със сигурност ще учестят пулса, но развързаната свобода е задъхана - категорична, но и беззащитна. Каквато е самата поезия." Камелия ... |
