Анти-некролози. Разкази против забрава. За хората в тази книга. В тези весели и смешни, тъжни и трогателни, но до една напълно истински истории, ще срещнем имената на писателите Вера Мутафчиева, Давид Овадия, Добромир Тонев, Дончо Цончев, Красимир Дамянов, Любен Дилов, Николай Хайтов, Рашко Сугарев, Янко Станоев, а също и на исторически личности като Илия Минев и Петър Дертлиев."Тази книга съдържа лични спомени и преживявания с всеки един от героите ми. Някои от тях са обикновени хора, други са изключителни личности, трети са вече класици в литературата. Много от тези разкази пресъздават събития, които са се ... |
|
Брой 1 за 2025 година на сп. Съвременник ще ви изненада с: романа Римски призраци от Луиджи Малерба (в превод на Огнян Стамболиев); проза от Реймънд Карвър, Стенли Елкин, Джейн Ал Филипс, Андре Дюбюс, Калин Терзийски, Антония Апостолова, Тодор Костадинов, Оля Стоянова и други; поезия от Едвин Сугарев, Александър Шурбанов, Иван Странджиев, Ян Вагнер и други; дневник от Йожен Юнеско (в превод на Огнян Стамболиев); критически хроники от Митко Новков и Патриция Николова. В рубриката Ателие гостуват Йордан Леков и Стефан Десподов - Деспо. Съвременник е най-авторитетното и елитно издание за българска и ... |
|
Съставители: Иван Димитров, Иван Христов. ... Това не е обикновена антология, плод на нечие измъчено издателско въображение (издателите винаги са леко измъчени). Тя се материализира в пространството първо във вид на фестивал. И се самосъстави във времето, което запечата по един уникален начин. Не казваме дали това е добро или лошо, а само че не може да бъде повторено и не може да бъде поправено със задна дата. Време-пространството на историческото свидетелство, което държите в ръцете си, включва: 1 фестивал, 13 издания за 18 години; 1 антология, 86 български поети и прозаици; 60 чуждестранни гости от 22 страни, от ... |
|
Силуети на близки и познайници. ... Героите на книгата са от няколко категории. На първо място са хора на перото, писатели: Симеон Радев (заради „Строителите на съвременна България“ аз го смятам и за писател, не само за историк, журналист, дипломат, мемоарист), Владимир Василев, Елисавета Багряна, Христо Радевски, Атанас Далчев, Емилиян Станев, Стефан Гечев, Александър Геров, Валери Петров, Лумир Чиврни (Чехия), моята съпруга Блага Димитрова, Радой Ралин, Булат Окуджава (Русия), Владимир Солоухин (Русия), Георги Марков, Йордан Радичков, Цветан Стоянов, Владимир Башев, Едвин Сугарев, Георги Рупчев. ... |
|
България през мандата на президента Петър Стоянов. ... Йордан Василев, роден на 26 септември 1935 г., е литератор и критик. Един от основателите на политическа партия СДС, депутат в 7. ВНС и 36. ОНС. Основател и първи главен редактор на вестник "Демокрация". "Дори днес Петър Стоянов се намира в незавидна ситуация: представителите на левицата имат всички основания да не го обичат, защото той никога не е криел антикомунистическите си произход и възгледи... и май единствен от изявените български политици не е бил член на БКП. Днешните "десни" пък, въпреки че се отнасят към него уж с респект, се ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
Настоящият учебник е съобразен с основните методични единици, залегнали в учебните програми на учебните планове за студентите от специалностите на Аграрния факултет при Тракийски Университет - Стара Загора. Той може да бъде ценно помагало и за всички, които работят в областта на микробиологията на млякото и млечните продукти, които искат да се запознаят с тази специфична материя. Изданието е част от системата Мляко и млечни продукти на Тракийски университет. ... |
|
На Едвин Но след поредната война Читалнята отново ще е пълна и хората, макар и слепи, ще ровят в книгите с наивната увереност, че ще открият в тях Причината. Борис Христов Едвин Стефанов Сугарев е роден на 27 декември 1953 г. в София. Завършва българска филология в СУ Св. Климент Охридски. До 2010 г. е научен сътрудник в Институт за литература при БАН. Бил е народен представител във 7-то ВНС, 36-то и 37-то НС, посланик на България в Монголия и Индия, генерален консул в Ниш, Сърбия. Редактор е на самиздателския алманах Мост (1989), един от основателите и дългогодишен главен редактор на седмичника Литературен ... |
|
Това е една мистична книга. Когато преминем през нея, ако сме били достатъчно внимателни по пътя, ще сме по-мъдри, дори и да не го разберем."Тези късове проза имат различи гласове. Но най-често звучат като поезия, като блус, като отекване на гонг в тибетски манастир, като тишина. Дълбокото познание на Изтока е цедка, през която се процежда западната ни реалност, за да остане същността във вид на проблясващи люспици. Но видимото в тази книга е само знак на скритото отдолу, което няма собствено име. Повече от всичко те - фрагментите в нея - улавят в рядката си мрежа реалността, настоящето. В тях има много реалност, ... |
|
99 стихотворения ... "Мрежата на Индра" е древноиндийски мит, често използван от Алън Уотс като метафора за тезата, че всичко се съдържа във всичко: триизмерна паяжина, покрита с капчици роса, в която всяка капчица отразява всички останали и бива отразена от всички тях - един космогоничен модел на света като взаимопроникваща цялост, в която всичко е мимолетно, но и вечно в своето постоянно чезнене и пораждане, в танца на преливащите си енергии. Това е мрежата на Индра - мрежата на вечното сега, съдържаща в себе си и миналото, и бъдещето. ... |
|
"Всяка следваща книга на Едвин Сугарев успокоява всемира все повече. Поезията в Блудни синове нежно притваря последните останали човешки рани и приспива мрака в сън, равен на временната материя. Спокоен пред бездните, непоклатим пред неизбежното, Едвин Сугарев ни показва, че ужасът съществува, само ако ние така изберем. И ако нищо не е останало от дома при завръщането на блудния син, това не е апокалипсис, а възможност за света, роден от себе си, да се уедини в общо пулсиращо тяло-дух. И ако на сърцето старец няма кой да отвори, когато почука, то е преодоляло смъртта, а ангелът, Буда и светулката, тревата, повеят и ... |
|
Текстовете, събрани в тази книга, са притчи за човешката обреченост и надежда, кратки антиутопии и иронични версии на прочути литературни творби - режисирани пантомими на самотата, размесени като песъчинките на дните ни в пясъчния часовник, който Неумолимата ръка обръща, преди завинаги да изтече. ... |
|
"За Рашко, мълчаливец и самотник, писаното слово беше такава необходимост, каквито са въздухът и храната. През мъчителната и мъчително дълго продължила агония то го крепеше, изпълваше дните му със смисъл. Трябва да кажа, за да бъда съвсем точен, че Рашко не се бореше със смъртта чрез словото - той живееше от него. Той го търкаляше по редовете както Сизиф търкаля камъка си - без илюзии, без надежда, наистина с трагичната самоотверженост на обречен, който нито може, нито иска да избяга от жребия си. Рашко успя да ни изненада и посмъртно. Запазените текстове в архива му показват, че той внимателно е следял обществено- ... |