"Отвъд и по-нататък" е четиринадесетата книга на Емануел Икономов и първият му публикуван роман. Неговите произведения са преведени в Англия, Германия, Русия, Сърбия. прозаик, журналист, преводач, критик, съставител, издател, през 2000 г, той става лауреат на наградата "Еврокон" за принос в развитието на фантастиката. Основател на поредицата "Нова българска фантастика" и конкурса "Аргус - фантастика през 100 очи", както и на годишника за фантастично изкуство "Български фантастични ваяния". "След "Пътят на Икар" от Любен Дилов "Отвъд и по-нататък& ... |
|
|
"Ако изкрещя насред някоя метростанция, когато навън се изливат най-многолюдните тълпи, или пък по време на празнично събиране, с високоговорител в ръка - то виковете ми пак не биха стигнали до тъпанчетата на повече от няколко души в цялата многомилионна Световна държава, а и от тях биха отскочили обратно като празен шум. Аз съм винтче в машината. Същество, на което са отнели живота... И все пак: точно сега знам, че това не е вярно. Разбира се, калокаинът ми дава безразсъдна надежда - всичко става лесно, ясно и спокойно. Все пак съм жив - въпреки всичко, което са ми отнели - и сега знам, че това, което съм, ще поеме ... |
|
|
От авторката на "Нито капка вода". Роман антиутопия. ... След десет години на безгрижно детство Луси отново се сблъсква със смъртта. Малката общност, в която живее, едва е стъпила на краката си, но сега е връхлетяна от безмилостна болест. Твърдо решена да намери по-добър живот за момичето, което отдавна е приела за своя дъщеря, Лин решава двете да поемат на път към Западния бряг. Водени от вярата, че някъде ги чака по-добър живот, те преодоляват немислими изпитания в един немислим свят, изпълнен с ужаси и страдание. Лин и Луси ще трябва да се преборят със страха и да преоткрият приятелството и надеждата. ... |
|
|
Новият роман на Емилия Дворянова, носителка на наградата на Фонд "13 века България". "− Мо, трябва да разберем дали света го има, или вече не е - изрече Ут и млъкна веднага, за да остави Мо да мисли върху това толкова голямо нещо." Този роман започва като антиутопия - земята сякаш отново е безвидна и пуста, а свят, условно наречен така, понеже дори не се помни какво е, вече не е останал. Наличното изглежда ущърбно, нарушено, разпокъсано, но засега някак оцеляло. Така неусетно започваме да крачим с Мо, без отговори и без надежда да стигнем до надеждата. Трябва ли да повярваме, че това е ... |
|
|
"Универсалният критически обглед на "Обърната пирамида" предпоставя определението роман-антиутопия, но творбата всъщност е ре-антиутопия, защото е картина на съвременната наша действителност. Антиутопията говори за събития, които може би никога няма да се случат, но у нас утопията се е сбъднала. Пирамидата се е обърнала още в ранната есен на 1944 г. и до ден днешен стои обърната. Сбъднатата утопия за сегашните поколения е т. нар. преход, който колкото повече се сбъдва, толкова повече изнурява и подлудява номинално живеещите обикновени люде. Това печално време поетът-романист го рисува с бароковия размах на ... |
|
|
Първа част. Съборът. Второ преработено издание. ... На Вселенски събор в далечната 2054 г. се събират хиляди представители на най-големите християнски конфесии. Целта е да се преодолеят различията и да се стигне до обединение в Църквата. Възможно ли е обаче да се надмогнат дълголетни разногласия, разделяли отделните църковни течения в продължение на две хилядолетия? Жива ли е още вярата, или други интереси определят бъдещето на църквата? Може би е дошло време сляпата религиозност да бъде изместена от една нова духовност? Една книга, в центъра на която са извечните въпроси пред всеки от нас. И най-вече: какъв е смисълът ... |
|
|
"Новата книга на Джипи е чудо... Трудна за преглъщане, бурна, горчива, безпощадна и в същото време чудо. Историята ѝ е минималистична, първична и започва от края - от края на всички истории, защото героите са мъртви, мъртви са авторите, мъртво е самото писане... Ето затова трябва да се четат книги: за да те захвърлят във вихър от емоции, който добре да нашамароса целия ти свят, да го преобърне и да те остави на ново и сияйно място..." Corriere della Sera "Земя на синовете" е съвършено различен от предишните му романи, но и тяхно логично продължение: както в "С." или "Зле ... |
|
|
Комиксът на Джипи (Джани Пачиноти, 1963) "Еднаистория" е общото кратно на цял брой истории. Тази на известния писател, който преживява душевен срив в апогея на своята кариера; тази на семейството му, което центробежно се отдалечава от неговото нехайство; тази на редника през Първата световна война, който е обещал да се върне на всяка цена; тази на изобретателя, който се заема да направи оръжията по-бързи и ефикасни; тази, митичната, за човешкото лице като релеф, издълбан от сълзите... През 2014 г. "Еднаистория" става първата рисувана книга, попаднала сред дузината финалисти за най-старата и ... |
|
|
От автора на "Денят на трифидите" и "Чоки". ... "Какавидите" ни показва едно плашещо, но напълно възможно бъдеще, в което познатият свят е унищожен от ядрена война, а малкото оцелели хора живеят в постоянен страх от генетични мутации. Дейвид, главният герой в книгата, е роден в общност на религиозни фанатици, които ненавиждат всяко отклонение от "Божествения модел". Противоестествените растения и животни се унищожават под съпровода на химни, а мутиралите хора (които вече не се считат за човешки същества) са преследвани и убивани със същия релегиозен плам... освен ако не успеят да ... |
|
|
"Този сборник с фантастични разкази е посветен на трите ми житейски и професионални увлечения - книгите, библиотеките и фантастиката. Същевременно "Призраци в библиотеката" намира центробежната си сила в противоречията. Тук ще откриете дълги и къси разкази, весели и тъжни сюжети, произведения, които да те накарат да се замислиш и такива, които да ти помогнат да се отпуснеш. Тази противоречивост се засилва и от многообразието на наративите - научна фантастика, фентъзи, утопия, антиутопия, алтернативна история, пародия, като понякога тези жанрови форми са смесени дори в рамките на конкретен сюжет. Книгата ... |
|
|
Първият дисидент в руската литература Евгений Замятин (1884 - 1937) пише романа Ние през 1920 г. Книгата излиза най-напред в САЩ (1924), а после е преведена на основните европейски езици и оказва огромно влияние върху цялото последвало развитие на антиутопията и особено на класиците в този жанр - Олдъс Хъксли, Джордж Оруел и Рей Бредбъри. В Русия романът се появява едва през 1988 г. В Ние авторът изобразява един механизиран до краен предел свят, в който човешката личност е сведена до номер, а обществото е идеално функциониращ мравуняк, където властва диктатура, използваща достиженията на науката и технологиите за ... |
|
|
Изкуственият интелект (ИИ) е по-умен от човека. Той обработва информация със светкавична скорост и работи по определени задачи толкова целенасочено, колкото човекът не би могъл. ИИ вижда в бъдещето, предвижда резултати и прави изводи. Защо тогава толкова често прави грешки и защо тези грешки могат да са фатални за създателите му и за бъдещето на човешкия вид? Отговорът е: заради хората. Човек пише алгоритмите, които определят начина на работа на ИИ, и по тази причина тези алгоритми отразяват един несъвършен свят. Значи ли това, че сме обречени? В Страшно умен Мо Гаудат, автор на международния бестселър Solve for Happy ( ... |
