Настоящото изследване е обзорен и същевременно аналитичен преглед на централните понятия, използвани от Кант в "Критика на чистия разум". Въпреки тематичната му, а не азбучна подредба, то може да бъде ползвано и като речник. В структурен план е организирано около трите основни дяла от „Учението за елементите” на Критика на чистия разум (трансцендентални естетика, аналитика, диалектика), като същевременно в началото е обособен специфичен раздел понятия, условно наречени „метапонятия”, които са от такова естество, че пряко обслужват критико-философската методология на Кант. Въпросните метапонятия позволяват да ... |
|
Трето допълнено издание. ... "Критика на чистия разум" според самия Кант е трактат върху метода. Революцията в начина на мислене, която Кант извършва във философията със своя трансцендентален метод и която сам сравнява с революцията на прочутия метод на Коперник в астрономията, се състои в това, че той накара предметите да се съобразяват с нашето познание, а не познанието с предметите. В първата част на "Критиката", в трансценденталното учение за елементите, Кант се занимава с пространството и времето като принципи на сетивното познание, с чистите разсъдъчни понятия, или категориите като формални ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
Заглавието на тази книга се отнася изключително до нейната втората част. Първата част собствено има задачата да покаже, че има същностни и феноменологически релевантни аспекти на човешкото присъствие в света, които не могат да бъдат уловени от една локална или частна антропология. И че съответно не бива да се отказваме от проекта за една философска антропология. ... |
|
Въпросът за света е неотделим от въпроса за свободата: това е началното твърдение на тази книга. Светът е невъзможен другояче освен като свобода. Ако трансценденталната философия на Имануел Кант се превръща в необходим крайъгълен камък за една нова онтология - за една онтология на свободата, то това е именно защото утвърждаването на неотделимостта на свят и свобода е неин решаващ залог. Същевременно, ако Кантовият критически проект е революционен, то това е поради неговия иманентен характер: Кантовата критика на разума е критика, осъществена от самия разум. Връщайки философията към собственото ѝ условие, ... |
|
Съставител: Христо Карагьозов. ... "Представяме на вниманието на любознателния читател една малка, но доста основополагаща за развитието на естетиката книга. Теодор Липс (1851 - 1914 г.) е немски философ и психолог, чиято творческа дейност протича в Бон, Бресау (сегашен Вроцлав, Полша) и в Мюнхен, където основава Мюнхенския психологически институт. Липс е този, който прави връзката между психология и естетика, като създава теорията на емпатията (или вчувстването). Според нея субектът не е само възприемаща мисловна единица, рефлектираща обекта на художественото произведение, а се намира в сложни резонансни отношения ... |
|
"Книгата е първи превод на български език на студентски записки от Кантовите лекции по метафизика. Към днешна дата са налице дванайсет техни превода на седем (неславянски и несъседни) европейски и азиатски езика. Първият редактор на Кантовите лекции В. Дилтай посочва три основни причини за самостоятелното им издаване: улесняват разбирането на критическата философия в систематичния контекст на публикуваните Кантови съчинения; съществено обогатяват историята на интелектуалното развитие на Кант спрямо традицията; създават интуитивна представа за преподавателска дейност, педагогически подход и непосредственото ... |
|
Четвърто издание. ... Критиката на практическия разум е не само във формално отношение последната редакция на предварителното изследване на принципите на Метафизиката на нравите, която дойде по-късно, но и окончателната редакция на мисълта на това изследване. В предговора към изданието си на Критиката на практическия разум от 1929 г., излязло в Събраните съчинения на Кант под негова редакция, Форлендер отбелязва, че по съдържание тя наистина стои по-близо до Основи на метафизиката на нравите, но по значение е насочена повече към Метафизиката на нравите, че тя е едно от трите основни звена на моралната философия на Кант и ... |
|
От първата си лекция на 13 октомври 1755 г. до средата на летния семестър на 1795 - 96 г. Имануел Кант води 279 редовни курса, разпределени според дисциплините както следва: логика - 56 пъти; метафизика - 53; география - 49; морална философия - 28; антропология - 24; физика - 21; математика - 15; естествено право и право изобщо - 12; философска енциклопедия - 10; естествена теология - 4; педагогика - 4; механика - два пъти; минерология - веднъж. В повечето случаи това са публични лекции, които е задължен да предлага всеки понеделник, вторник, четвъртък и петък; някои от тях минават и като privatissima, частни занятия ... |
|
Със своя критически метод Кант изследва човешкия разум, от една страна, като теоретически разум, за да установи принципите на метафизическото познание на природата, а, от друга страна, като практически разум, за да определи основните положения на метафизическото познание на морала като ръководство на човешкото поведение. Критиката на практическия разум е предварително изследване, в което Кант дава строга научна разработка на принципите на етиката, от успешното завършване на което според него зависи и съдбата на етиката като наука. Важно! Изданието е на много години и наличните бройки не са в перфектния вид, в който ... |
|
Сбогом на традиционната естетика! Все по-очевидно става, че естетиката в досегашния си вид губи позиции и се разтваря в културологията и социологията на изкуството. Неконвеционализмът (крайният авангард, неоавангардът, трансавангардът, антиизкуството) доказва това по безспорен начин, след като отваря широко врати за деестетизацията и обезхудожествяването. Да сте чули за тези термини при традиционното (конвенционално) изкуство? На никой автор не би му хрумнало да говори за такива явления просто защото не ги и имало до към средата на миналия XX век. Но след като границата между изкуство и живот вече е отстранена ( ... |
|
Естетиката днес. Неестетически инфилтрати в изкуството от Валентин Ангелов на издателство УИ Св. св. Кирил и Методий. ... |
|
Книгата на преподавателя по естетика в НАТФИЗ "Кр. Сарафов"проф. д.ф.н. Иван Джаджев представлява историко-теоретически анализ на основното направление на естетическата мисъл през XVIII век Просвещението. Разгледани са неговите обществено-исторически, гносеологически и художествени корени. Просвещението е определено като антифеодално и идейно движение, като замяна на "неразумния" ред с "царството на разума". Подробно е анализирано творчеството на най-изтъкнатите представители на философската и естетическата мисъл в Англия, Франция и Германия. Настоящото издание е адресирано към широк кръг ... |