Най-важната творба на Барух Спиноза е "Етика - доказана по геометричен начин". Върху "Етика"-та, в която е изложено ядрото на философските му възгледи, Спиноза е работил повече от 12 години. Тя е публикувана след смъртта на мислителя от негови приятели. Под етика философите разбират учението как трябва да живеем, за да водим добър живот, както е например при Сократ или Аристотел. За Спиноза етиката означавала морал или изкуството да се живее. Геометричният начин в произведението се отнася до езика или формата на изложението - така, както например Декарт искал да приложи метафизическия метод към ... |
|
|
Теолого-политическият трактат на Спиноза излиза анонимно през 1670 г. и веднага запалва яростни дебати с идеята си, че тъкмо ограничаването на свободата на философстване води до нарушаване на мира и до ерозия на гражданските добродетели в държавата. За едни - манифест на свободата на словото и бляскава защита на единството между договорната теория за обществото и демократичната форма на неговата организация. За други - книга, "изкована в ада". Бенедикт де Спиноза (1632 - 1677) е виден холандски философ. Еврейското му име, дадено след раждането му, е Барух Спиноза (Baruch Spinoza), християнско-португалското име, ... |
|
|
"Има книги портрети, книги приключения, книги откровения, книги пътувания... За евреите и други демони е книга, побрала всичко това. И книга отвъд него. Необяснима книга, непобираща се в определения. Изумителен с честността и ефирността си разказ, който те повежда през мащабната картина на странстващия и страдащ еврейски народ, за да те приюти накрая в осиротялото сърце на едно пораснало момиче, загубило баща си." Мария Касимова-Моасе "Отчасти историческо изследване, отчасти философско разсъждение, отчасти лична история: За евреите и други демони трудно се побира в познатите ни жанрови рамки. Това е ... |
|
|
"Тропическо животно" е третата книга на Педро Хуан Гутиерес, която излиза на български език, след "Мръсна хаванска трилогия" (2006, превод Еми Барух и Елианна Лилова) и "Кралят на Хавана" (2007, превод Еми Барух). Трите книги са част от цикъла "Сентро Хавана", в който влизат още "Месо от куче" и "Ненаситният човек-паяк". Кубинският поет и писател Педро Хуан Гутиерес ("Мръсна хаванска трилогия", 2002) изпробва перото си в нова, тропическа версия на стария роман за човека-пенис. Получил на младини прозвището "мъжът със златния член", на 50 ... |
|
|
Съставител: Еми Барух. ... В тази книга са събрани есета, които разглеждат протеста и неговите състояния, социалните енергии на 21 век, и изследват общото между несъгласието преди и сега. Тук са включени най-силните фотографии, станали за малко част от софийския есенен пейзаж. В амбицията за космополитизиране и естетизиране на града се включиха някои от от най-големите майстори на фотографията в света - Кристина Гарсия Родеро и Чема Мадос - и най-големите световни агенции - Ройтерс, Франс Прес и ДПА, - които за първи път участват в общ проект. Техните кадри са диагноза за нашето днес и памет за нашето утре. ... |
|
|
"Да се побеждава ненавистта с любов и великодушие, а не да се отвръща с взаимна ненавист. Това правило трябва винаги да имаме предвид, когато е необходимо... често мислим и размишляваме за обикновените обиди на хората и по какъв начин можем да ги преодолеем чрез великодушие. Така ние ще свързваме обидата с това правило чрез въображението и то ще застава винаги пред нас, когато ни е нанесена обида. Ако някой ненавижда някого, той ще се стреми да му направи зло, освен ако не се бои, че от това ще възникне за самия него още по-голямо зло. Най-полезно за хората е да се съединяват един с друг в своя живот, да встъпват в ... |
|
|
Едно забравено документално свидетелство за антисемизма в България през 1941-1944г. ... VII състав на Народния съд (февруари-април 1945 г.) e образуван специално за "съдене на подсъдимите, провинили се като антисемити-фашисти" и разглежда гоненията против българските евреи от края на 1940 до 9.IX.1944 г. Представена е основната част на съдебното дело – обвинителният акт, обвинителните речи на народните обвинители за исканите от тях присъди, присъдата на съда и мотивите за нея. Значението на материалите от VII състав на Народния съд като исторически извор е пряко свързано както с обществения и научния интерес към ... |
|
|
Книгите на Габриеле Нисим имат една особеност: те са едновременно задълбочени научни изследвания на събития, личности, социален и политически контекст и емоционално описание на човешки съдби, толкова невероятни, че изглеждат като измислени. Във книгата Възможното добро миналото и настоящето присъстват с мисъл, обърната към бъдещето. Сякаш авторът е следвал мисълта на Епиктет отпреди почти две хиляди години: "Помни, че не можеш да промениш миналото, че бъдещето е винаги несигурно, но можеш да действаш в сегашно време." Така действат и героите на дванадесетте истории, разказани в книгата - в своето сегашно време. ... |
|
|
В броя са събрани произведения на писатели като Линда Дейвис, Тим Уинтън и Уил Селф, българските автори Марин Бодаков, Стефан Иванов, Николай Фенерски, Йордан Костурков, Катерина Стойкова-Клемър и много други. Преводът на "Във фризера" е на Милена Попова. "Ясно беше какво да се прави - това беше прост медицински проблем, - трябваше само да му дадем тироиден хормон, тироксин, и той щеше да се оправи. Но това затопляне, това подклаждане наново на метаболизма трябваше да се извърши много предпазливо и бавно; неговите функции, неговите органи се бяха приспособили към състояние на хипометаболизъм. Ако ... |
|
|
Исак Самоковлия е сред малцината босненски евреи, преживели холокоста, а разказите му са най-хубавият, най-точният и най-трайният художествен документ за техния живот и ни разкриват един чист, почтен, добродетелен свят, в който човешкото достойнство, солидарността - качества, присъщи на сефардската общност, надделяват над нейните страсти и драми, колкото и бурни да са те, и придават един по-благороден, по-хармоничен нюанс на балканското ни битие и житие. Настоящото издание е сборник с най-добрите разкази на писателя, кратък представителен избор от неговото творчество. Исак Самоковлия е роден през 1889 година в Горажде, ... |
|
|
Един мъж, напуснал окончателно семейството си, започва да пише писмо до своя първи и единствен син, след като жената, с която живее в момента, губи преждевременно детето им. Провокативен в посланията си, чувствен в езика си, богат на теми и идеи, разказът на бащата ще прерасне в разголваща изповед: за историята на предците му, за няколкото му семейства и отношенията с брат му, както и за вездесъщата, но недопустима жена в живота му. Ще се превърне ли това писмо в последен шанс той да почувства онова, което винаги се е смятал неспособен да изпитва: загубата, липсата, болката? Болката, която винаги идва по-късно... Болката ... |
|
|
"Този роман разказва с финес, лекота и съпричастност моменти от историята на евреите в България - и на оцелелите, и на депортираните. Текстът допълва и усложнява образа на миналото, намесва темите за чуждостта и емиграцията, за сложността да бъдеш и да останеш добър и за трудното удържане дори на онези нишки, които ни свързват с най-близките." Амелия Личева "Невена Митрополитска е фин разказвач. Разказвач, който разказва вниквайки, съпреживявайки, без да съди. В тази история на три поколения жени - история на оцеляването, което е неспирен процес - тя следва нишката на съдбата с разбиране, проницателност ... |
