Руският фронт на Лука Щайнман - репортаж от сърцето на войната, написан с очи на свидетел, а не на пропагандист.
Сред множеството книги, появили се след 2022 г. за войната в Украйна, малко са тези, които могат да се нарекат истински свидетелства от първо лице. Повечето са написани от безопасно разстояние - в редакции, медийни студия или университетски кабинети. Руският фронт на италианския журналист Лука Щайнман не е една от тях. Това е книга, написана в калта на окопите, под звука на артилерията, лице в лице с войници, цивилни и смъртта. И именно затова тя е една перла в исторически ценните литературни творби на XXI век.
Военният журналист Щайнман е едва тридесетгодишен, когато през февруари 2022 г. решава да прекоси границата и да се озове там, където никой западен репортер не е дръзнал да остане дълго - от руската страна на фронта. Прекарал седем месеца сред войниците на
Путин, той описва не идеологически пропагандните клишета, а реалността такава, каквато е: студена, сурова, объркана. И го прави с дисциплината на професионалист, но и с чувствителността на човек, който е видял твърде много, за да може да остане безпристрастен в чисто човешки смисъл.
Руският фронт е книга, която мирише на барут, страх и съсирена кръв. Тя не е нито проруска, нито проукраинска - и именно това я прави особено силна. Щайнман не оправдава агресора, но и не се поддава на удобните клишета, с които западните медии често опростяват един от най-сложните конфликти на нашето време. Той пише от позицията на наблюдател, който знае, че обективността в една война е почти невъзможна, но честността - не.
Авторът започва разказа си от Милано, където две години след нахлуването на Русия в украинските територии си спомня първите дни в Донецк - град, който и тогава, и сега остава разделителна линия между два свята. Оттам нататък книгата се превръща в хроника на едно опасно пътуване през времето и пространството на руско-украинската война. Щайнман следва руските войски в настъпленията и отстъпленията им, влиза в изоставени села и разрушени градове, разговаря с цивилни, които живеят под непрекъснат обстрел. Неговият поглед е изострен, езикът е жив, а ритъмът кинематографичен.
Особено интересна е позицията на Щайнман като западен журналист зад вражеските линии. Той признава, че това го поставя между два огъня: руската страна очаква да пише по установения от Министерството на информацията начин и да бълва проруска пропаганда, а западната страна очаква от него да преувеличава и осъжда. Той обаче избира третия път - да разказва това, което вижда. Тази независимост е рядкост в съвременната журналистика, а неговата книга е напомняне защо истинската репортерска работа изисква не само кураж, но и самота, отшелничество и непреклонност. Щайнман не се страхува да навлезе и в историческите пластове на конфликта. Първите глави проследяват събитията след 2014 г. Майдана, анексията на Крим, войната в Донбас. Авторът не просто изрежда факти, а изгражда цялостен контекст, в който се вижда как разцеплението между Киев и Москва се е превърнало в пропаст, в която днес пропадат хиляди животи. Той среща читателя и с ветерани от проруските милиции, и с обикновени хора, изтормозени, но примирени, за които тази война е ежедневие, а не политическа доктрина, в чието име трябва да жертват животите си.
Стилът на Щайнман напомня на традицията на най-добрите военни кореспонденти, от Ернест Хемингуей до Робърт Фиск. Езикът му е ясен, но не е сух; драматичен, без да е патетичен. Описанията му на пейзажите из Донбас - равнините, изгорелите градове, безкрайните окопи – имат почти поетична сила. Чете се като роман, но остава документален до последната страница. В същото време Руският фронт е и книга за самия акт на свидетелстване по време на журналистическата мисия. Щайнман често се връща към въпроса какво означава да бъдеш репортер в епоха, когато истината е оръжие. "Не ме беше страх, докато бях там", признава той, "страхът дойде, когато се върнах у дома". Именно в тези признания проличава човешкото измерение на книгата, далеч отвъд геополитиката и идеологиите.
Във време, когато новините за Украйна се превръщат в поредния дневен бюлетин и хората притъпяват към ужасите на войната, Руският фронт“връща човешкия аспект и жестокост на войната в нейния мащаб. Тя показва лицата зад статистиката, гласовете, които иначе биха останали заглушени. Книгата е неудобна, защото не предлага прост отговор, всъщност никакъв отговор, и точно затова е необходима. Щайнман не се стреми да убеди никого в правата страна, а просто да ни накара да видим, да съзрем и да помним. Това е книга, която не се забравя лесно, защото е написана от човек, който е изживял и оцелял от онова, за което пише.
