Рейчъл Къшнър е родена през 1968 г. в Юджийн, Орегон. Учила е в Университета в Бъркли и в Колумбийския университет. Живяла е в Ню Йорк, където е публикувала в няколко литературни издания: Grand Street, BOMB. В момента е съиздател и редактор на списание за изкуство и литература Soft Targets. Живее в Лос Анджелис със съпруга и сина си и работи върху следващата си книга. "Телекс от Куба" е първият ѝ роман, отличен е с National Book Award за 2008 г. "Неочаквано мъдър, амбициозен и приковаващ вниманието роман за американската общност в Куба през годините, довели до революцята на Кастро. Островът като рай, ... |
|
От автора на "Мръсна хаванска трилогия". Книгата е част от "Кубинската поредица" на издателство "Жанет-45". ... Живеехме в два противоположни, антагонистични свята. Онази прашна, тъмна и клаустрофобична обстановка, в която живееше Фабиан, беше странна, но ме привличаше. Не знам защо. Може би защото беше свят, в който можех да вляза и да го проучвам, свят абсолютно различен от моя. И евентуално да открия интересни неща. Да любопитствам. Това правех винаги. Душех. Надничах навсякъде. Фабиан беше пълната противоположност. Живееше като изтънчена и претенциозна кубинска госпожица от XIX век. ... |
|
"През 1965-а излиза "Три тъжни тигъра"... същата година Гилермо Кабрера Инфанте напуска Острова и бившите бунтовници не позволяват да тури нога там. По тая причина творчеството му остава извън преведените у нас страници: той е отстъпник, отцепник, изменник, "червей" според Фиделовата особено ласкава понятийност. Затуй Кабрера Инфанте не застава овреме там, където по художественост е неговото място: редом с Борхес, Маркес, Рулфо, Астуриас, Кортасар, Лесама, Онети, Льоса, Карпентиер, Сабато, Фуентес, Роа Бастос. И българският превод на "Три тъжни тигъра" въздава една твърде окъсняла ... |
|
"Тя идва от остров, който искаше да построи рая...“ Така започва и завършва романът “Всекидневното нищо” (La Nada Cotidiana), в който Сое Валдес рисува съвременна Куба по начин, който предизвика Фидел Кастро да обявяви писателката за един от най-големите “врагове на революцията”, наред с други двама класици на кубинската проза, Гийермо Кабрера Инфанте и Рейналдо Аренас. Повествованието в този увлекателен роман води главната героиня Йокандра, която търси спасение от заобикалящия я абсурд в писането и секса. Гласът на разказвачката, родена в същата година като авторката, поражда подозрение в автобиографичност, ... |
|
Издаден след смъртта на Гилермо Кабрера Инфанте, "Непостоянната нимфа" е считан за незавършен роман. Липсата на още няколко страници от повествованието се компенсира чрез изобилие в сложноцветната фигура на Хавана от 1957, очертана от втъкаването на носталгичната памет в неутешимото писателско въображение. Хесито (явен прототип на автора) е журналист от кубинското списание "Картелес", опечален с познанието на целия западен свят, и кинокритик, неизлечимо заразен с бацила на циничния скептицизъм. Цялата скрупульозно градена постройка на интелектуалната му недосегаемост рухва, когато среща Естелита - ... |
|
Второ издание. ... "Започнах да пиша този роман през октомври 1989 година, когато, без много хора още да подозират, Берлинската стена се накланяше опасно, започна да се срива и едва няколко седмици след това се срути. Между намерението да напиша този роман и самото му написване се проточиха дълги години, в които мислих, четох, рових се, обсъждах и най-вече - надниквах изумен и потресен в една макар и малка част от истината за една поучителна история от XX век и в биографиите на редица зловещи, но реално съществували действащи лица, които се появяват в книгата. Помъчих се да възстановя онова, което знаем с пълна ... |
|
Не знам кога ми хрумна да напусна детството. Платих скъпо заради това, че пораснах сама, докато всички си тръгваха от острова. Изоставяха ме малко по малко; днес не ми е възможно да се държа като всяка друга нормална жена: аз съм извън света. Уменията, на които бях научена, не ми вършат работа: живея уединена в Дневника, само сред неговите страници ми е уютно и удобно. Само там винаги съм се чувствала голяма. Преструвах се, че съм дете, но това не беше истина; бях прекалено възрастна за Дневника и прекалено малка за истинския живот. Продължавам да съм жива, продължавам да съм сняг върху сняг. ... |
|
Схващането, че по природа сме продажници и предатели, е напълно погрешно. Не, господине, ние сме не по-малко убедени патриоти от когото и да било. Между едно изчукване и родината - избираме родината. Заради интелигентността и плодовете на нашите усилия ни се полага пространство, което винаги е било отказвано. Чуй ме добре: марксистите и християните ще продължат да накуцват с единия крак, докато не признаят полагащото ни се място и не ни приемат като съюзници, тъй като нашата и тяхната чувствителност към социалните проблеми съвпадат много по-често отколкото се предполага... Давид е млад и убеден комунист, а Диего - ... |