Книгата е за един от родовете в България със сто и повече годишно летописание - родът Гачеви от Брацигово, и най-вече за Иван Гачев, двете му дъщери, Руска и Велика, и двамата му синове - Димитър и Георги. Тя е опит да се дадат ключ и насоки за разбиране как са живели хората от друга формация и други времена, какво са обличали, към какво са се стремяли през първата четвърт на отминалия двадесети век. Авторите представят на читателя личността на Георги Иванов Гачев - виден общественик, политик, интелектуалец. Включени са писма от и до него, спомени от негови съвременници, а също така документалната книга на журналиста ... |
|
|
В помагалото по български език и литература за след 7. клас са подбрани предимно български автори, някои от тях са ученици с наградени в конкурси творби. Сборникът е чудесна възможност не само да се развият уменията за писане на трансформиращия преразказ, но и да се добие широка представа за света около нас. Задачите са примерни и могат да се променят съобразно целите. Не са включени тълкования на непознати думи, защото при предварителното отработване на текстовете се оказва, че са различни за всеки ученик. Произведенията са съобразени с интересите и възможностите на учащите се, отговарят на критериите при подбор на ... |
|
|
Сборникът "Българско-руски срещи в литературата на XIX - XX век" представя новоиздирени ръкописи и архивни материали, както и автентични факти, останали неосветлени досега, потулени в гънките на общата картина. Читателят ще досегне първия преводачески опит на Неофит Бозвели за "антология на руската проза", ще вникне в оставения от Пантелеймон Рилец интересен пътепис из Русия, ще разбере кой е българинът, присъствал на погребението на Гогол, ще се запознае с данните за първата руско-българска научна сесия през 1870 г., с оригиналните "описания" на Славейков по време на Руско-турската ... |
|
|
"Алманахът ФантАstika излиза от 2007 г. като издание за хора със страстен ум и мъдро сърце, за читатели, способни да се вдъхновят от идеи и проекти, правещи света по-добър, и да различават моментния чувствен гъдел от дълбокото вълнение, породено от значимите неща. Това е водещият принцип и на алманаха за 2010 - 2011 г., в който колоси на световната фантастика като братя Стругацки, Рей Бредбъри, Станислав Лем и Алфред ван Вогт съжителстват с авторите от някогашния софийски клуб "Иван Ефремов" и с днешните български фантасти-ентусиасти - от Григор Гачев, Красимир Георгиев, Александър Карапанчев и Атанас П. ... |
|
|
"Най-далечното, рисковано, опасно и славно човешко пътешествие ще бъде не към Златното руно, към Острова на блажените, към Златния век, към Новия свят, а към победата над Смъртта, зашеметяващата обиколка, която ще свърже раждането и умирането във вечен живот, към перихорезата, в която бог става човек, за да може човекът да стане бог." Тончо Жечев, „Митът за Одисей""Има личности, които стават изразители на обществени и културни потребности, тенденции и очаквания… Една от тези личности е Тончо Жечев. Той може да се каже, че е човекът граница на българската култура."Това са част от уводните думи на ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Критически анализ. ... Поемата се чете като химн на гетското божество, подобен на омировите, калимаховите или орфическите химни. Започва, както му е редът, с обръщение към бога - сякаш го призовава да стане свидетел на човешкото знание за него. След като определя функциите му, които се очаква да бъдат реализирани, авторът изпраща Залмоксис в неговото пътешествие из ойкумената - познатия свят. ... |
|
|
"Мнемозина е гръцката богиня на Паметта. Като дъщеря на Уран и Гея, тя е сред предолимпийското поколение божества. Следователно тя пази паметта за предисторията на света. От Зевс тя родила деветте Музи - покровителки на изкуствата. Чрез тях тя дава на поетите званието и те само повтарят божествените видения. Древните вярвали, че има два извора - на Лета, Забравата, и на Мнемозина, Паметта. А по пътя към безсмъртното отвъдно орфиците вземат мерки да не се объркат тези извори и жаждата за душа да пие само от извора на Мнемозина, тъй като не трябва да забравя паролата за допуск до царството на Персефона. Гърците ... |
|
|
"Няма митология, в която да не присъства фигурата на певеца. Тя е особено необходима, тъй като неговата функция е да съхранява свещеното знание, т.е. миторитуалната традиция на народа и да го предава от поколение на поколение. Певецът е образ на колективната памет, той е неин пазител. В гръцката митология поетът получава певческия си дар от Музите, дъщери на Мнемозине, персонифицираната Памет. Поетът предоставя гласа си на божеството, богът го обсебва и го заставя да възпява или да интерпретира неговите речи. За тази цел помага свещената напитка. В нея се съдържа Знанието, което винаги е течно. Второто виждане на ... |
|
|
"Много гръцки математици (особено Архимед) са били и поети, използващи числата и смятането не само естетически, но и заполитически цели. Мистиците търсят скрития смисъл на числата, да видят в тях тайни истини и знакови предсказания. Интересът на Иван Гранитски към числата не е случаен. Той постоянно се обръща към Питагор, когото смята за един от най-големите философи преди Платон. Защото той открил числото като структуриращ елемент на космоса - крайно абстрахиране от телесността на съставните корени у Парменид и Емпедокъл. Количественият принцип на космогонията заменя качествени, телесния." Иван Маразов " ... |
|
|
В книгата "Тракийският конник" са включени мистична поема от Иван Гранитски и критически коментар от Иван Маразов. Иван Гранитски предлага на читателите си нова поема - този път за военния герой на траките. Богатата ерудиция на автора подклажда поетическото въображение: той сякаш "вижда" своя герой и го разпознава в стотиците имена и под хилядите лица. И, както и в други свои поеми (а в случая напълно оправдано), той стига до върховния смисъл на Героя и неговите подвизи: чрез придобитата слава те му осигуряват вечността на безсмъртието. Тази поема не се различава много от основната функция на ... |
|
|
Книгата се състои от мистичната поема "Гибелта на Троя" от Иван Гранитски и критически коментар от Иван Маразов. Сцените върху ритона от Далакова могила показват, че Тракия е била земя, където и през 4 в. пр. Хр. звучали епическите сказания за героите и за техните военни и ловни подвизи. Те предоставяли на аристокрацията епически модели за доблест, воините ги пеели по време на походите, а юношите черпели от тях примери за подражание. Затова и изкуството на траките е запечатало славата на героите от миналото в безсмъртни образи."И ето случи се непоправимото Падна възхитителната Троя С раздрани ризи и ... |
|
|
"В древната хидромитология водата е първична материя: в нея се ражда не само животът, от нея възниква космосът. Океанът е реката, която опасва целия свят. В архаичните митове и ритуали реката е граница и път, тя разделя и съединява. Естествено е тя да се появява в основните преходни обреди: сватба и погребение. В античните представи всички реки не само извират от подземното царство, но в края на краищата се вливат в него. Затова Тартарът, в който са затворени богохулците, е мочурливо място. Реките от лед и огън, които протичат в долния свят на вечния мрак, представляват непреодолими препядствия за връщането на душите ... |
