В сборника "Изгубени вещи" по необичаен начин се разказва за наглед обичайни неща. Излезлите от употреба предмети (ютията на въглища, пишещата машина, пощенската картичка, старата книга), които мнозина са изхвърлили на боклука, крият много истории. Смесвайки автобиографичното, приказното и гротесковото, авторът ги е дарил с втори живот и те стават част от човешките биографии, участват в тях както в делнични, така и в гранични, понякога съдбоносни моменти. Уж дребни - смешни и тъжни, случайно завърнали се в паметта, историите на "изгубените вещи" и на хората от градската маргиналия се разгръщат на фона ... |
|
|
След сборника с разкази Изгубени вещи сега Алберт Бенбасат ни предлага един проникновен автобиографичен роман, наречен от самия него вехтошарски. Роман, който с лекота превръща виденията от миналото в значими обобщения. Когато големите станат малки е деликатно поднесен разказ за детството, поглед към случките и събитията, свързани с героя от появата му на този свят до завършването на прогимназията. Сюжетът се разгръща върху широк социално-битов и политически фон през 50 -те и 60 -те години на XX век, пречупен през фокуса на детското възприемане, но пряко участващ в битието и на останалите персонажи. Парадоксите и ... |
|
|
Необходимо е най-сетне да осъзнаем, че на децата трябва да се помогне да преодолеят страха си от книгата. Защото напоследък, този страх съществува у тях; израстващите с компютрите и джиесемите се боят от напечатаните думи, стряска ги многото ученост, заключена между кориците на книгите. На тях е нужен достатъчно убедителен пример, както и възможност за придобиване на личен опит, чрез който да осмислят книгата като приятел и неоценим помощник в цялото им по-сетнешно битие. Книгата всъщност е триединство: дух - тяло - стока. В работата си трябва да акцентираме и върху духовото, и върху телесното, и върху стоковото начало ... |
|
|
По въпроса за книгата през XXI век ... Книгоиздаването отдавна не е същото. Докато през XX в. книжният бизнес беше притиснат от електронните медии, то в последните години виртуалният свят промени статута на книгата. Което някои наричат революция, а други апокалипсис. Какво се случва? Традицията на книжното правене и разпространение, установила се в течение на векове, е на път да се разпадне, като в съзнанието на глобалния потребител на компютри и Интернет повечето от отделните му елементи вече отпадат. Умира ли авторството? Във виртуалното пространство се вихрят грандиозни спекулации с чужди, защитени от Закона, ... |
|
|
Чудомир е сред най-четените и обичани български писатели, той е и сред най-разпознаваемите художници. Литературната и художествената критика и мемоаристите му посвещават немалко писания, но сякаш не бързат да го поставят сред каноничните автори. Може би и за добро, така връзката на Чудомир с публиката остава по-интимна, по-близка. Тази книга се стреми да постави Чудомир и неговото творчество в реалната му среда, да се потърсят връзките му с неговите предходници и съвременници, да се проследи пътят му през годините, да се оповестят и осмислят по-неизвестни факти, да се изградят мостове между т.нар. популярна и висока ... |
|
|
"Бизнес среда на книгата" е сборник с доклади от научния семинар по книгоиздаване, проведен на 23 ноември 2004 г. във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Целта на семинара бе да се открие дискусия за практическите проблеми на книгоиздаването, в която да участват както университетски преподаватели и научни специалисти, така и утвърдени издатели, представители на неправителствени организации и браншови сдружения, държавни служители. Сборникът е подготвен въз основа на докладите, изнесени от участниците в семинара. Това е и първото научно- ... |
|
|
Съставител: Алберт Бенбасат. ... Сборникът обръща внимание както на историята на книгоиздаването, така и на съвременните издателски подходи в България и възможностите за справяне в различни ситуации на криза. Обърнато е внимание и към отношението на българския издател към електронната книга, корицата на книгата, към медийния ѝ образ и още други ценни теми, който правят сборника важно и споено изследване в областта на книгоиздането от най-ново време. Сборник с доклади от научния семинар по книгоиздаване, проведен на 20 и 21 май 2013 г. във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет, ... |
|
|
Книгата е част от колекцията "Съвременна българска проза" на издателство "Лексикон". ... "Закъснял близо четири десетилетия с появата си, "Роман за един пияница" е модерен в най-добрия смисъл на думата; той се чете "на един дъх" и звучи съвременно, все едно е писан сега. Хаим Оливер е проникнал в същността на алкохолизма - тема, която е почти табу по времето на социализма. Книгата дава потресаващи изображения на патологични психофизически състояния, пресъздава невъобразима галерия от образи на "пациенти" и доктори, ангажирани с лечението на болестта. Алкохолните ... |
|
|
"Музеят на моето време е урок по микроистория. През личния разказ за едно семейство, преминаващ през четири поколения и две смени на политическата система, през лични загуби и обществени сътресения, през безцветието и странните колоритни личности, които поддържаха живота жив. Книга свидетелство на цялото ми поколение." Яна Букова "Музей ли? Не, тук няма нищо застинало като в музейна експозиция. Слава Янакиева определя книгата си като фрагменти - жанрова хибридност, разположена между художествената прозата, есето, мемоарната публицистика и... киното, само че режисирано с думи. Разказваш себе си, ... |
|
|
В тези разкази Здравка Евтимова търси хубавите страни на лошото, а понякога и обратното. Не ни ги натрапва, оставя ни сами да преценим кое какво е. Нейните герои са външно обикновени, случва се дори да са груби и непохватни. Тяхната уникалност се крие отвъд физическия им облик, разкрива се чрез вътрешния им Аз, проявява се предимно в общуването им със себе си, в неизречения, мисловен диалог с (не)любимия човек. Авторката познава на живо тия хора и се разпознава в редица от тях. Вървейки по стъпките на объркания им живот, тя следва парадоксалното им мислене, но до самия край на историята държи в тайна непредвидимите им ... |
|
|
"Една от алтернативите на неучастието в злото е мълчанието. В така наречените тоталитарни години доста поети опоетизираха отказа от словото, което беше езоповски израз на съпротивата им срещу кухата фразеология, обслужваща тогавашното общество. Ролята на свободни роби уби много поети, ала и съхрани много поети. Един от оцелелите е Валери Видас. Макар и малко печатан - сигурно заради липсата на исторически оптимизъм в стиховете му - неговото присъствие-отсъствие се усещаше. Според мен тъкмо собственото си неудачничество той съумя да превърне в поезия; изолацията, затвореността, ако щете неумението да се уреждаш - те ... |
|
|
В книга 33 темата на броя е популярната литература."Списанието е единствено по рода си в България, което по конкретен проблем и тема събира литературоведски, културологични и езиковедски текстове в едно общо поле. За разлика от останалите български списания, които публикуват текстове, които техните автори по принцип работят, тук водеща е тематичността и текстовете се пишат специално за конкретния брой. Акцентираме на амалгамата от посоки - литературни, езиковедски, културологични, защото така списанието очертава широкия профил на филологическото днес и съхранява този позагубен негов статус. Затова и можем да кажем, ... |
