Списание Литературата

В книга 33 темата на броя е популярната литература.

"Списанието е единствено по рода си в България, което по конкретен проблем и тема събира литературоведски, културологични и езиковедски текстове в едно общо поле. За разлика от останалите български списания, които публикуват текстове, които техните автори по принцип работят, тук водеща е тематичността и текстовете се пишат специално за конкретния брой. Акцентираме на амалгамата от посоки - литературни, езиковедски, културологични, защото така списанието очертава широкия профил на филологическото днес и съхранява този позагубен негов статус. Затова и можем да кажем, че за мащабите на България, където по принцип има много малко хуманитарни списания, то е уникално.

Предимство на изданието е и неговата съсредоточеност върху българския (регионален) принос в големите европейки и световни теми. Затова акцент в него винаги са родните гласове, които дават своите гледни точки по големите дебати. В последните броеве списанието е отворено и към съизмерване с хуманитарните търсения в балкански и централноевропейски и източноевропейски контекст. Желанието на екипа е постепенно то да се наложи като авторитет в Централна и Източна Европа, както и на Балканите.

Списание Литературата се оформя и като център на българистиката, неслучайно в редакционният му съвет са привлечени едни от най-добрите българисти по света. Амбицията му е да бъде трибуна на всички тези българисти, както и на новите поколения техни студенти, за да прави видими не просто техните постиженията, но и да помага за оцеляването на българистиката по света.

Първият много важен дял на списанието е преводният. Той системно децентрира англоезичната традиция и заедно с нея представя френскоезичната, италианската, рускоезичната, немскоезичната, испаноезичната, португалоезичната, славянските и прочие. Може да се каже, че политиката на списанието е свързана с утвърждаването на българската хуманитаристика като съотносима със световната.

Вторият дял е посветен на публикации на български автори, писани специално за конкретния брой. Особено отговорно задължение на редакционната колегия и нейна радост е да засилва сътрудничество с цялата национална академична общност, да установява контакти с други културни институции като библиотеки и музеи и да създава етос, гравитиращ към списанието. Тук като автори са привлечени и българисти от всички славянски, а и не само, държави, както и учени от други университети по света, които предлагат статиите си на английски, но отново по темата на книжката."
От издателите

Университетско издателство Св. Климент Охридски
София, 1164
жк. Лозенец, ул. Златовръх 30
unipress@unipress.bg

Популярната литература. Текстове, контексти и полемики. Въведение - Рупаян Мукерджи (Превод от английски: Ива Анастасова)
Криминалната литература като световна литература. Увод - Луис Нилсон, Дейвид Дамрош, Тео Д'хан (Превод от английски: Милена Попова)
С оглед на глобалния пазар: агенти, писатели и разпространението по света на съвременна шведска криминална литература - Карл Берглунд (Превод от английски: Милена Попова)
Фотография и литература. Из литературните периферии - Пламен Шуликов
За една популярна книга от непопулярен автор - Хюсеин Мевсим
Вестникарство и роман - Петър Завоев, Кривата круша - Алберт Бенбасат
Епистемичният релативизъм от перспективата на един белетрист и на един физик - Юлияна Стоянова
Около един естраден шлагер на Мирей Башийо и за ирониите на Миряна Башева - Евдокия Борисова
Цитатите от масовата литература и култура и от модерната класика в експерименталното писане на Борис Априлов - Мая Горчева
Игри с популярното - Яница Радева
Високотиражни романи - практики на озаглавяване, картография на желанието, визии за социалността - Инна Пелева
Възхвала на мъжествеността: образи на мъжеството в популярната жанрова литература - Полина Пенкова