"Прегледът на нормативната регламентация и значение на самопризнанието в наказателния процес в исторически ракурс показва неговата противоречива природа и функции. Така например, в обвинителния наказателен процес обвиняемият е основен субект в производството, поради което са налице легални гаранции, които препятстват предприемането на действия с цел принудително снемане на неговите самопризнания. В противовес на това, една от основните характерни черти на следствения (инквизиционен) тип наказателна процедура е приложението на теорията на формалните доказателства, според която самопризнанието е главно и най-силно ... |
|
|
Нормативната регламентация на убийството отразява развитието на наказателноправната политика в държавата предвид естеството на това най-тежко престъпление и относимите към него последици. Настоящият научен труд представлява задълбочен анализ на съществуващите теоретични постановки, като в него е поместена и водеща съдебна практика, релевантна към разглеждания институт. Обърнато е голямо внимание на онези характерни елементи, чиято интерпретация има основно значение за правилната квалификация на деянието. Изследването предлага някои нови идеи за усъвършенстване на актуалната законодателна уредба с цел по-добро ... |
|
|
Владимир Страхилов е съдия в Районен съд Велико Търново, доктор по наказателно право и бивш хоноруван асистент по наказателно право в ЮФ при ВТУ Св. св. Кирил и Методий. В книгата са използвани като база и основа теоретични разработки, различни редакции на НК на Република България, други български, чуждестранни и международни нормативни актове, публикувана съдебна практика, трудове в областта на филологията, историята, философията. Обидата в българското наказателно право засяга културата на общуване, нарушава психическото равновесие на нейния адресат, предизвиква самозащита на усещането му за собствена значимост, ... |
|
|
"Обществената опасност на престъплението е централен институт в българското наказателно право още в Наказателния закон от 1896 г. Той е ключов при определяне на понятието за престъпление и при определяне на самия кръг престъпни прояви. Нямам самочувствието, че настоящото съчинение може значително да надгради написаното от проф. Костадин Лютов. Неговата монография по темата за обществената опасност си остава и сигурно винаги ще бъде една от най-убедителните и научно издържани работи по този въпрос. Това, което ми дава смелост да се върна към темата след проф. Лютов, е различният подход към някои въпроси и за да ... |
|
|
Второ преработено и допълнено издание. ... Монографичният труд представлява цялостно изследване на правната уредба на длъжностното присвояване според българското наказателно право. Разгледани са българските законодателни решения относно престъплението от 1896 г. до настоящия момент, както и нормативната уредба на сходни присвоявания съобразно наказателните кодекси на други държави. Изследвани са елементите на общия и специалните състави на длъжностно присвояване, както и условията за прилагане на чл. 205 НК. Особено внимание е отделено на ценностите като предмет на длъжностно присвояване, на вариантите на отношение ... |
|
|
Условното осъждане е класически институт на наказателното право, въведен в България през 1904 г. Понастоящем той се прилага по отношение на около 16 хиляди лица годишно, което е приблизително 50% от всички осъдени лица. Въпреки дългата му история и широкото му прилагане по наказателни дела, до момента в българската правна литература липсва задълбочено монографично изследване по въпроса. Книгата съдържа четири глави, в които пълно и всестранно са разгледани проблемите на условното осъждане по българското наказателно право. Първата глава съдържа историко-правно изследване на разглеждания институт и изяснява неговата правна ... |
|
|
Съкратеното съдебно следствие в първа инстанция е въведено с действащия НПК, приет през 2005 г., в сила от 29.04.2006 г. За недългия период на действието му, правната му уредба претърпя значителни изменения и допълнения. Книгата се фокусира върху целите и същността на института, проследено е историческото му развитие и е направено разграничение на съкратения процес от останалите производства, отклоняващия се от общия ред за разглеждане и решаване на наказателни дела в наказателно-процесуалния кодекс. Детайлно е разгледана процедурата по предварително изслушване и развитието на производството по всяка от формите му, като ... |
|
|
"Въпросите на малозначителността досега не са били обект на монографично изследване. Обобщаването на всички досегашни изследвания в критичен план и изясняването в детайли на същността и приложимостта на малозначителното деяние е принос в наказателноправната наука. До този момент не е правен толкова изчерпателен опит да се прецени приложимостта на малозначителното деяние към съставите от всички глави на НК. Този анализ е позволил на автора да направи извода, че въпреки принципната приложимост на чл. 9, ал. 2 НК по отношение на всички престъпления, това в редица случаи не е възможно и противоречи на правната природа на ... |
|
|
Изследването е посветено на фигура, която към момента не е уредена в българското законодателство - съгласието на пострадалия. Направен е опит да се намери балансът на основните ценности, защитавани от правото. А смисълът на наказателноправната защита е тя да бъде желана и полезна за тези, до които се отнася. Монографията включва и предложения de lege ferenda за актуализиране и усъвършенстване на наказателноправната уредба, както и за промяна в Конституцията на Република България. Книгата би била полезна за изследователите в областта на наказателното право, практикуващите юристи, студентите по право, както и за всички, ... |
|
|
Принципът на вътрешното убеждение в българския наказателен процес е разгледан като принцип, установяващ метод за оценка на доказателствата и доказателствените средства. Той е изяснен не през призмата на убеждението, какъвто е до сега подходът в теорията, а през призмата на оценката на доказателствените материали - нейните основни характеристики и съдържание. Акцентът е поставен върху това коя част от оценката се прави по вътрешно убеждение от компетентния орган, без той да прилага законови правила, и коя част се състои в прилагане на закона, т.е. в решаването на правни въпроси, което не става по вътрешно убеждение, а въз ... |
|
|
Книгата е първото цялостно монографично изследване, посветено на престъпленията против спорта като актуален проблем на съвременния обществен живот. Централно място в нея е отделено на критичния анализ на законодателната уредба на този относително нов институт в българското наказателно право. Последователно са разгледани социално-икономическите, историческите и юридическите характеристики на престъпленията против спорта, съотнесени със съдебната практика по прилагането на глава VІІІа от Наказателния кодекс. Направени са обстоен сравнителноправен анализ по отношение на други аналогични престъпления в българския НК и ... |
|
|
Съгласно чл. 325 от НК, който извърши непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, се наказва за хулиганство. Но какво отличава хулиганството от всички други престъпни състави? Нима има престъпление по българския Наказателен кодекс, което да не нарушава грубо обществения ред и което да изразява явно уважение към обществото? Настоящото изследване представлява опит за всестранен анализ на темата за хулиганството и хулиганските подбуди в българското наказателно право. Книгата разглежда някои актуални въпроси като: Превърнало ли се е хулиганството по чл. 325 от НК в ... |
