Дамян Дамянов (18.01.1935 - 06.06.1999 г.) е един от най-нежните български лирици. Роден е в Сливен и пише стихове още от ученическите си години, като най-ранните му публикации датират от 1949 г. Първата му стихосбирка Ако нямаше огън излиза през 1958 г., а три години по-късно той завършва българска филология в Софийския университет. Работи като литературен консултант към вестник Народна младеж и като редактор в отдел Поезия на списание Пламък. Носител е на редица отличия, сред които званието Народен деятел на културата, Димитровска награда, наградата Иван Вазов за цялостно литературно творчество и т.н. На името му е ... |
|
|
Трето преработено издание. ... Жена Не питайте коя е тя! Тя няма образ, нито име. Изваях я от самота и назовах "неназовима". Създадох я от къс небе. От всички земни твари сбрана, така възможно само бе безсмъртна тя да си остане. Дамян Дамянов ... |
|
|
"Силно и остро писане, което не се страхува да влиза рязко в личното, да работи с тъгата и меланхолията, като запазва своя нерв и тяга за излизане отвъд установеното. Писане, което познава добре големите образци и с таланта си успява да ги подчини на своя личен и разпознаваем почерк." Георги Господинов "Вярвам, че Виктор Пасков ще ни разбере, ще се съгласи с намеренията ни - да отворим вратата на поезията му към хората. Да направим личното всеобщо, каквато е задачата на добрата литература. А ако цар Виктор се захване да спори, както обича, си представям, че бих го контрирал с любим цитат: свещено, ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
"Проектът Под езика свързва нишките на два типа комуникация - писмено-абстрактен и изобразително-конкретен. Типографският маниер, при който кирилските и латински букви се превръщат в пиктограми огъва линията на времето и я затваря в непрекъсната окръжност. Той е пресечна точка на две различни гледни точки към предметния свят, на два начина на интерпретирането му. Експонатите от тази разширяваща се колекция заемат междинно място между две епохи в писмената традиция - между буквите, които ползваме да пишем, и изображенията, които можем да четем. За мен важността на този проект е в кротката провокация и поканата към ... |
|
|
Тенко Тенев е роден на 10 май 1951 г. в Ямбол. Завършва "Българска филология" във ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий" (1976). Автор е на поетичните книги "Лиричен календар", "Нежни изстрели", "Спасена светлина", "Мелодия за двама", "Имена и съдби", "Елмазите на вселената", "Думи за приятели", "Посвещения", "Слънчеви видения", "Вечерен пейзаж", "Бавни вълшебства", "Песни за любовта и смъртта", "Сребърни разпятия" и други. Носител е на наградата "Васил Карагьозов" (1993) ... |
|
|
Дамян Дамянов е удостоен със званието Народен деятел на културата, лауреат е на Димитровска награда, а през 1997 г. получава наградата "Иван Вазов" за цялостно литературно творчество. Негови са книгите със стихотворения "Очакване", "Лирика", "Поема за щастието", "Коленича пред теб", "Пред олтара на слънцето", "И си отива лятото", "Като тревата", "Ти приличаш на сълза", "Ще има връщане", "Молба към света", "Вчера по същото време", "Гимназия "Родина", "Да бях хляб", "Ако ... |
|
|
"Искате бели нощи? Как да ви кажа - единственият начин е да си издрапате до тях през черните дни. И не, не съм черногледа или цялата в бяло - животът е такъв, редуват се нещата, както денят и нощта се редуват, горе-долу поравно. Даром даденото също трябва да се плати. Всичко, което искаш в този живот, трябва да си го изработиш. Има ли, питате, такава любов? Има, разбира се. Всяка любов е такава. Когато две любови се срещнат и се познаят, тогава са белите нощи. Дори посред бял ден. Адски е просто, затова не можете да го разберете, все усложнявате. Отвътре навън, не обратното. Малко като в приказката за златната вода ... |
|
|
Поетът Любомир Левчев представя своя нова антология с любовни стихове, озаглавена "В невидимата кула". Любомир Левчев е роден в Троян през 1935. Първата му книга "Звездите са мои" е издадена през 1957, а днес негови книги са преведени в 36 страни. Автор на поезия, романи и сценарии, Левчев работи през годините в "Радио София" и вестник "Литературен фронт". Между 1979 и 1988 е председател на Съюза на българските писатели. През 1991 създава издателска къща "Орфей", публикуваща стихосбирки и списание със същото име. Има множество международни награди, сред които е " ... |
|
|
"Две хубави очи. Душата на дете в две хубави очи - музика, лъчи. Не искат и не обещават те..." Пейо Яворов В сборникът "Българска любовна лирика" ще намерите 40 стихотворения от едни от най-бележитите български автори: Пейо Яворов Димчо Дебелянов Емануил Попдимитров Теодор Траянов Димитър Подвързачов Димитър Бояджиев Христо Фотев ... |
|
|
"Уважаеми читателю, Стихосбирката Любовен спектър е плод на много емоции. Събирах смелост да я издам. Тези стихове ca създадени във времена на трудности, но и изпълнени с любовни трепети. Надявам се да ти предам безкрайната ми любов към поезията. Посвещавам книгата, на онези, които правят моят свят по-хубав." Йоана Валентинова Борисова-Влахова Жега Уморен и жаден е града в тази безпощадна жега. Спря за миг дъха погледа щом срещна. Пусти улици, площада търсим сянка нежна. С тебе все мълча жега е и се усеща. Тръпката гореща знам, че ако пусна цялата ще пламна, на пух и прах ще стана. Йоана Валентинова ... |
|
|
Костадин Филипов е отдавна известен от малкия екран и с успеха на книгите си На дъх от лятото и Ангела и Джема. Във втората си стихосбирка Нощ и нож той продължава пътя си към сърцата на своите читатели. Стихотворенията му са оценени от любителите на изящната словесност, сполучливо облечени в музика и изпълнени от популярни певци."За мен беше удоволствие да опознавам нощта и ножа, защото те не са само съществителни, звучащи еднакво, а и характерна за поезията на Филипов метафора. Разбира се, стиховете са любовни - любовните нощи и любовните ножове, които разсичат мрака, за да изведат и автора, и многобройните му ... |
|
|
"Звездинов е поет със свой глас, със своя насока на развитие. Той и до днес си остана верен на онази линия на непосредствена и жизнерадостна лирика, с която започна и която очевидно е органически присъща на човешката му природа..." Атанас Свиленов "Любов, не ти си жива рана, макар че чувствам как минава през тебе времето копнежно... Не заздравяваш, не заръбваш, отворена към Вечността, упойваща, неразгадана..." Атанас Звездинов ... |
