През тази година известният композитор и диригент Александър Владигеров щеше да навърши 75, но вече 15 г. той не е между живите. Съпругата му Вили се обърнала към колеги и приятели на Сашо да напишат нещо за него. Така се ражда книгата "Свободен дух", в която спомени разказват проф. Васил Казанджиев, Милчо Левиев, проф. Георги Бадев, проф. Венцислав Николов, Емил Табаков, проф. Йосиф Радионов, Теодор Мусев, проф. Милена Моллова, проф. Петър Петров, Александрина Милчева, проф. Гинка Гичкова, Мара Чапанова, Златина Коцева и др. Те по един или друг начин подчертават светлата диря, която Александър Владигеров остави ... |
|
|
В тази книга са събрани историите на 20 български момчета, превърнали се в прочути мъже, чиито постижения далеч надхвърлят границите на родината."България не е малка държава. Тя е толкова голяма, колкото големи са възможностите на нейните граждани. В тази книга са събрани историите на 20 български момчета, превърнали се в прочути мъже, чиито постижения далеч надхвърлят границите на родината. Тези деца са родени в най-различни условия - от малки селца до големи градове и столицата София. Някои са толкова бедни, че трябва още от съвсем ранна възраст да работят за прехраната си, други са имали късмета да израснат в ... |
|
|
Съставител на изданието - Иво Милев. ... "История на българското изобразително изкуство" e ненаписаната книга на големия изкуствовед Кирил Кръстев. Той работи върху нея цял живот, проучванията му се простират върху хиляди страници, но така и не са събрани в едно цялостно изследване. Години след смъртта му това прави Иво Милев, който прочита всички архиви на Кръстев и въз основа на натрупаните материали сглобява цялостната картина на българското изобразително изкуство от древността до края на XX век. Кирил Кръстев (1904 - 1991) e сред най-ярките фигури в българския художествен живот в продължение на близо ... |
|
|
"Социалната функция на изкуството е изчерпана в елитарните и консуматорски пози на креативния потребител, апотеозно честващ експертни статуси и високи морални позиции. Струва ни се, че съвременните автори, ако въобще има такива, изцяло са интернализирали дисциплиниращите дискурси на литературната, научната и политическата власт. Подобно на Фуко откриваме надежда в технологиите на себе си, фиксиращи обаче не дистанциите спрямо властовите центрове, но най-вече спрямо подмяната на екзистенциално-метафизичните търсения, на крайностите на човека, на граничните образи и езици с оправданията на техните тотални отсъствия в ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
If a novel is a long and torrid love affair, full of ups and downs and highs and lows, then a short story is merely a kiss from a stranger in the dark - a fleetingly experience that grips the heart, ignites the blood and lingers in the memory. The seven stories collected in this volume explore the world of darkness - the outer darkness which surrounds us and where all monsters live... and the inner darkness where all your secret demons dwell and fester undisturbed, feeding on your soul. Beware the truth contained within! Emil Minchev is born in 1984 in Sofia, Bulgaria, and has published six novels and a short story ... |
|
|
Има ли живот след смъртта? Има! Но той е много по-откачен, отколкото можете да си представите! Този понеделник се очертава един от най-странните в живота на таксиметровия шофьор (и дребен престъпник) Дани Лазаров - първо го прегазва джип, а после се събужда в Отвъдното и го правят помощник-инспектор, натоварен със задачата да залови мистериозен сериен убиец, който превръща душите на покойниците в каменни статуи. Междувременно старши полицай Иванова (човек) и заместник-инспектор Ава (призрак) разследват заплетен случай в света на живите, в който са замесени жестоки гангстери, фатални жени, продажни ченгета и убиец фантом, ... |
|
|
"В разказите - както и в романите си, Николай Табаков не изневерява на себе си: описва чешити, описва чудесии, описва самобитности. Описва живота така, че да го превърне в литература, а литературата я кара да описва така, че да се превърне самата тя в живот. А той, авторът, Николай Табаков, обича с неподправен хъс и с преданост и единия, и другата, и тази негова обич избива върху писателското му перо с цялата си свежест, с всичкия му талант. И се предава на нас, читателите, които четем чешитските му разкази, чешитски и самобитни, и се радваме на чудесиите в тях, с цялото си сърце се радваме и - радвайки се, сами ... |
|
|
Както вероятно се досещате, романът на Николай Табаков "Синята гора" няма нищо общо с дърводобива. Той разказва живота. Катери се по стръмнините на собствените ни вълнения, спуска се стремглаво в личните ни бездни, плува във водите на нашето въображение. Колоритният език е примамка, изкушение, вечен гид в тази (странна) страна на чудесата. Пред непредубедения читателски поглед се изправят горските дебри на уж невинното ни самочувствие, планинските върхове на нашата предрефлексивна увереност, че сме точно ние, че сме тук и сега. Разпознаваме себе си в героите, без колебание вземаме страна, неспокойно отричаме, ... |
|
|
"Николай Табаков разказва горчивия и недъгав наш животец, събрал го в някакво дунавско градче. Прави го благо-иронично, като и сам се намесва в действието, скрит под инициалите Н. Т. Алхимията на разказа сплавя ведно човешкото живеене (с неговите безсмислици и простотии), компресира времето и дестилира сместа до един отговор. Защото се пита за смисъла на живот. А той е, настоява Н. Т., в самия живот с неговата ненакърнима вечност. В онзи живот, който е безкрайна любовна среща и чийто собствен смисъл е човекът." Георги Каприев "Нула време" е роман за безсмислието, но и за винаги наличния смисъл. Една ... |
|
|
Преди десет години много неща бяха различни... А други си остават абсолютно същите. И тогава, и сега има теми, за които не се говори, и отговори, които трябва да открием сами. За щастие, го има и Емил Конрад. Десетилетие след писателския си дебют той е тук с нови дванайсет поучителни, нелепи, забавни и истински истории, които ще ви накарат да се смеете, да се замислите... и може би да откриете нещо ново. Тринайсетата глава е ваша. И не забравяйте: Нещата, на които не ни учат в училище, са именно онези, на които се научаваме сами. Не се бойте от тях и смело напред!"Нещата, на които не ни учат в училище, научаваме ... |
|
|
"Уважаеми читателю, Мисля си най-притеснително за тази книга. Какво иска? За какво говори? Заслужава ли си труда? Наблъскана е до хрилете с разказване за живота на най-видните европейци от двадесети век. Пращи по шевовете от амбиция да нареди до тях пъргавите българи. Тича по покруивите на нашия оскъден живот. Рисува, лудува, обича и плаче. Задава въпроси. Европа в България ли е или е сън? България сън ли е или стон? Човеците знаят ли защо са човеци? Или не са. Да бъде или да не бъде - значи се питам. Тази книга." Николай Табаков Книгата е част от поредицата Съвременна българска проза на издателство ... |
|
|
"Ние сме от този свят и живеем в него. И естествено - бихме искали да го променим според собствените си идеалистични представи и мечти. В този свят обаче живеят и рибите, и птиците, и зайчетата, и патенцата, и всякаква още фауна. Живеят също и жабите. А както знаем не от кого да е, а от самия Йордан Радичков, жабата е мрачно животно. Ето затова: Ако светът внезапно стане добър и справедлив, ако се стори на празнична новогодишна елха и потъне до ушите в домашен уют, то това ще означава, че сме го променили ние, хората. И обратно - ако се преобърне на безбрежен, тъмносин океан и над върха Арарат заплискат палави ... |
