В този луксозно издаден том са включени избрани поетически произведения от големия български писател Иван Радоев. Редактор е винаги прецизната в своята работа на литературен историк Мария Гарева. Сбирката предоставя възможност на читателя да проследи развитието на поетическия талант на автора през годините – от възторжената патетика на стихосбирката "Шумят знамената" (1951) през интимните и приглушени тоналности на "Пролетно разсъмване" (1953) и "Стихотворения" (1958), през елегичните състояния на "Един бял лист" (1975) до стаената енигматичност на "Песъчинки-животинки" ( ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Избрани пиеси ... „Ако се казва за писателите, че чрез своето слово създават нова действителност, нови светове и нови хора, то това най-много важи за драматурзите. Защото светът на драмописеца е зрим, движещ се, говорещ и дишащ – възкръсва всеки път, когато драмата оживява върху сцената. Със смъртта на Иван Радоев българската драматургия осиротя, но поетът ще оживява всеки път, когато някоя от драмите му задиша върху сцената, ще чуваме гласа му – тревожен и непокорен, присмехулен и плачещ...” Стефан Цанев ... |
|
|
Съставител: Александър Шурбанов. ... "Струва ми се, че между моите връстници Иван Радоев има най-живо присъствие в българската култура. Минал през всички възторзи, униния, съпротиви и ярости, които се паднаха на моя набор, той успя да направи от тях изкуство. При това най-често високо каратово - от 14 карата нагоре. И с лириката, и с драматургията, дори в разговорите на маса, изказвания на "високи форуми", той говореше само със свои думи, едновременно прости, многолики и разнозначещи... Взети сами по себе си, всяка от неговите мисли беше като гатанка. Събрани, съчетани заедно, тия гатанки се опитваха да ... |
|
|
Иван Радоев (1927 – 1994) се налага като виден поет и драматург през 60-те години на ХХ век. Създаденото от него принадлежи към модерната българска класика – пиесите му пълнят театралните салони, поезията му продължава да предизвиква интереса на сериозните ценители. Стиховете, събрани в този представителен том, ясно маркират достойнствата на твореца. Модерен израз на трагическите несъгласия с живота, те разкриват ерудицията, интелектуалната дълбочина и социално-нравствената ангажираност на поета. Тяхната напрегната асоциативност обхваща забравени или забранени зони на жизнените явления, остро проблематизира същностни ... |
|
|
Серия Детско-юношеска класика "Златно перо" ... В сборника са включени едни от най-популярните и родолюбиви стихове на класика на българската литература Иван Вазов. ... |
|
|
"Аз пях за България, защото я обичах." ... В изданието са включени всички произведения на Иван Вазов, които се изучават в училище. То съдържа най-популярните стихове на автора, превърнали се в химни, които звучат и сега, както и най-известните му разкази - "Апостолът в премеждие" и "Чистият път", "Една българска" - исторически епизоди от предосвобожденска България, в които най-силно се открояват родолюбието и преклонението на писателя пред величието на българските герои и пред патриотизма на една обикновена българка. Цитати "В моята крехка детска душа отрано се вкорени ... |
|
|
"Мнемозина е гръцката богиня на Паметта. Като дъщеря на Уран и Гея, тя е сред предолимпийското поколение божества. Следователно тя пази паметта за предисторията на света. От Зевс тя родила деветте Музи - покровителки на изкуствата. Чрез тях тя дава на поетите званието и те само повтарят божествените видения. Древните вярвали, че има два извора - на Лета, Забравата, и на Мнемозина, Паметта. А по пътя към безсмъртното отвъдно орфиците вземат мерки да не се объркат тези извори и жаждата за душа да пие само от извора на Мнемозина, тъй като не трябва да забравя паролата за допуск до царството на Персефона. Гърците ... |
|
|
Критически анализ. ... Поемата се чете като химн на гетското божество, подобен на омировите, калимаховите или орфическите химни. Започва, както му е редът, с обръщение към бога - сякаш го призовава да стане свидетел на човешкото знание за него. След като определя функциите му, които се очаква да бъдат реализирани, авторът изпраща Залмоксис в неговото пътешествие из ойкумената - познатия свят. ... |
|
|
"Много гръцки математици (особено Архимед) са били и поети, използващи числата и смятането не само естетически, но и заполитически цели. Мистиците търсят скрития смисъл на числата, да видят в тях тайни истини и знакови предсказания. Интересът на Иван Гранитски към числата не е случаен. Той постоянно се обръща към Питагор, когото смята за един от най-големите философи преди Платон. Защото той открил числото като структуриращ елемент на космоса - крайно абстрахиране от телесността на съставните корени у Парменид и Емпедокъл. Количественият принцип на космогонията заменя качествени, телесния." Иван Маразов " ... |
|
|
"Няма митология, в която да не присъства фигурата на певеца. Тя е особено необходима, тъй като неговата функция е да съхранява свещеното знание, т.е. миторитуалната традиция на народа и да го предава от поколение на поколение. Певецът е образ на колективната памет, той е неин пазител. В гръцката митология поетът получава певческия си дар от Музите, дъщери на Мнемозине, персонифицираната Памет. Поетът предоставя гласа си на божеството, богът го обсебва и го заставя да възпява или да интерпретира неговите речи. За тази цел помага свещената напитка. В нея се съдържа Знанието, което винаги е течно. Второто виждане на ... |
|
|
В книгата "Тракийският конник" са включени мистична поема от Иван Гранитски и критически коментар от Иван Маразов. Иван Гранитски предлага на читателите си нова поема - този път за военния герой на траките. Богатата ерудиция на автора подклажда поетическото въображение: той сякаш "вижда" своя герой и го разпознава в стотиците имена и под хилядите лица. И, както и в други свои поеми (а в случая напълно оправдано), той стига до върховния смисъл на Героя и неговите подвизи: чрез придобитата слава те му осигуряват вечността на безсмъртието. Тази поема не се различава много от основната функция на ... |
|
|
Книгата се състои от мистичната поема "Гибелта на Троя" от Иван Гранитски и критически коментар от Иван Маразов. Сцените върху ритона от Далакова могила показват, че Тракия е била земя, където и през 4 в. пр. Хр. звучали епическите сказания за героите и за техните военни и ловни подвизи. Те предоставяли на аристокрацията епически модели за доблест, воините ги пеели по време на походите, а юношите черпели от тях примери за подражание. Затова и изкуството на траките е запечатало славата на героите от миналото в безсмъртни образи."И ето случи се непоправимото Падна възхитителната Троя С раздрани ризи и ... |
