Пиесата Имануел Кант е написана от Томас Бернхард през 1978 г. и с нея се отбелязва 300-годишнината от рождението на философа. Известно е, че философът Имануел Кант прекарва целия си живот в Кьонигсберг, където е роден. В своята провокативна пиеса Томас Бернхард обаче смело го премества във времето и го качва на презокеански параход на път за Америка, където в Калифорнийския университет ще бъде почетен и ще лекуват очите му. Наред с него е и папагалът му Фридрих, пернатата съвест на неговите познания. Томас Бернхард (1931 - 1989) е австрийски белетрист, поет и драматург, роден в Хеерлен, край холандския град ... |
|
|
Съставителство, предговор и превод от френски език: Лидия Денкова. ... Бенжамен Констан (1767 - 1830) е сред първите имена от времето на Френската революция, които свързваме с основополагащите идеи на либералната философия, с конституционната политика и право, с теорията за прогреса на човешкия род и религиозната толерантност, а също и с разбирането за индивидуалната свобода. През годините неговата политическа философия се е превърнала във вдъхновение и емблема за не едно и две движения по цял свят, но Констан е повече от това - един наистина многообразен мислител, който непрекъснато търси да разбере какво е да прегърнеш ... |
|
|
Книга шестнайсета от поредицата "Философия за всеки" на издателство "Милениум". ... Дейвид Хюм (1711-1776) е шотландски философ и икономист, смятан за една от най-ярките личности в епохата на Просвещението. Основните характеристики на философията му са натурализмът и скептицизмът и именно върху тях са изградени двете тълкувателни школи на трудовете му - едната обръща внимание на натурализма, а другата поставя акцент върху скептицизма. Най-знаменитото му произведение - "Трактат за човешката природа", е написано, когато Хюм е едва 23-годишен. Първоначално не среща одобрението на читателите, ... |
|
|
Със своя критически метод Кант изследва човешкия разум, от една страна, като теоретически разум, за да установи принципите на метафизическото познание на природата, а, от друга страна, като практически разум, за да определи основните положения на метафизическото познание на морала като ръководство на човешкото поведение. Критиката на практическия разум е предварително изследване, в което Кант дава строга научна разработка на принципите на етиката, от успешното завършване на което според него зависи и съдбата на етиката като наука. Важно! Изданието е на много години и наличните бройки не са в перфектния вид, в който ... |
|
|
"Скъпи ученици, Философията не е обикновен учебен предмет. Тя е търсене на истини за света като цяло. Тя е пътешествие с много посоки и линии. Няма една окончателна философия, защото във всяка посока търсим и намираме отговори според задаваните въпроси: Кои сме ние, откъде идваме, накъде вървим? Какъв е смисълът в такова занимание? Всеки, който поема по този път със своите въпроси, намира богатство от отговори, както откриваме богатствата на света при всяко пътуване. Ползата при нас е, че се научаваме да задаваме правилните въпроси, да търсим във вярната посока и да намираме неща, които сме търсели, и такива, които ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Трето допълнено издание. ... "Критика на чистия разум" според самия Кант е трактат върху метода. Революцията в начина на мислене, която Кант извършва във философията със своя трансцендентален метод и която сам сравнява с революцията на прочутия метод на Коперник в астрономията, се състои в това, че той накара предметите да се съобразяват с нашето познание, а не познанието с предметите. В първата част на "Критиката", в трансценденталното учение за елементите, Кант се занимава с пространството и времето като принципи на сетивното познание, с чистите разсъдъчни понятия, или категориите като формални ... |
|
|
Четвърто издание. ... Критиката на практическия разум е не само във формално отношение последната редакция на предварителното изследване на принципите на Метафизиката на нравите, която дойде по-късно, но и окончателната редакция на мисълта на това изследване. В предговора към изданието си на Критиката на практическия разум от 1929 г., излязло в Събраните съчинения на Кант под негова редакция, Форлендер отбелязва, че по съдържание тя наистина стои по-близо до Основи на метафизиката на нравите, но по значение е насочена повече към Метафизиката на нравите, че тя е едно от трите основни звена на моралната философия на Кант и ... |
|
|
"Книгата е първи превод на български език на студентски записки от Кантовите лекции по метафизика. Към днешна дата са налице дванайсет техни превода на седем (неславянски и несъседни) европейски и азиатски езика. Първият редактор на Кантовите лекции В. Дилтай посочва три основни причини за самостоятелното им издаване: улесняват разбирането на критическата философия в систематичния контекст на публикуваните Кантови съчинения; съществено обогатяват историята на интелектуалното развитие на Кант спрямо традицията; създават интуитивна представа за преподавателска дейност, педагогически подход и непосредственото ... |
|
|
От първата си лекция на 13 октомври 1755 г. до средата на летния семестър на 1795 - 96 г. Имануел Кант води 279 редовни курса, разпределени според дисциплините както следва: логика - 56 пъти; метафизика - 53; география - 49; морална философия - 28; антропология - 24; физика - 21; математика - 15; естествено право и право изобщо - 12; философска енциклопедия - 10; естествена теология - 4; педагогика - 4; механика - два пъти; минерология - веднъж. В повечето случаи това са публични лекции, които е задължен да предлага всеки понеделник, вторник, четвъртък и петък; някои от тях минават и като privatissima, частни занятия ... |
|
|
"Фихте е единственият от почти всички големи философи, който произлиза от най-дълбоките народни недра. Личните му качества и исторически условия го издигат до ректор на първия университет в пруската столица Берлин, за да го върнат в немската земя след смъртта му като санитар доброволец във войните срещу общоевропейската, макар и предимно френска империя на Наполеон Бонапарт. Наред със спекулативната дарба, у него изригва furor teutonicus, немската ярост, завещана от Верцингенторикс и Лутер, за да го нареди сред героите на духа, служещи за пример в поредица немски опити за световно господство. С характерното ... |
|
|
Монографията "Пътища на метафизиката: Кант и Хайдегер" е последната книга от трилогията на проф. Валентин Канавров за критическата метафизика. В първите две книги - "Критическата метафизика на Кант. Опит за виртуалистки трансцендентализъм" (2003) и "Критически онтологеми на духовността" (2006) - се теоретизира концептът "виртуалистки трансцендентализъм" и се разгръща неговата философско-историческа интерпретация. Зад тази наглед тежка терминология се крие философското фундаментализиране на чистото мислене и разкриването на неговата светоустройствена дейност. В монографията се ... |
|
|
Настоящата монография се фокусира върху разработването на методическа система за работа с колаж чрез интерпретиране на произведения на изобразителното изкуство в педагогическия процес на обучение при студенти и деца. В нея се проследява развитието на колажа в рамката на историята на изкуството, като се взимат предвид различни видове характерни техники, използвани от началото на миналия век до днес. От друга страна, с оглед методиката на преподаване по изобразително изкуство се търсят варианти, чрез които студентите (бъдещи учители) да натрупат не само теоретични знания, но и практически умения в работата си с деца от ... |
