"на това място в този миг и в тази възраст спокойно спри застани тихо и се потърси в делото на свойте дни" Из "На това място, в този миг" ... |
|
|
"Някога" - ето я най - красивата дума. Някога - означава минало (смътен спомен). Или бъдеще (смътна мечта). Някога - означава минало! Някога - означава бъдеще! И - никога настояще! Никога! (Настоящето - най - вулгарният миг в триединството!) Благодарна, дискретна, уютна -"Някога!". 1991 г. ... |
|
|
Сборникът Запокитеност включва първите пет стихосбирки на Петър Чухов, написани и издадени (с едно изключение) през периода 1995 - 2000 г. Събрани в общо книжно тяло, без нова редакторска намеса, но с нов, общ дизайн, дело на Капка Кънева, носител на наградата Златна четка за оформление на книга, те показват поетическите търсения на автора в края на миналия век, който съвпада с края на неговата младост. За тези, които познават Чухов само от стихосбирките му, издадени през новото хилядолетие, тази среща със сигурност ще бъде изненадваща. Петър Чухов е автор на 12 стихосбирки, три книги с проза и книга за деца. Творбите ... |
|
|
България е нашата родина и ние я носим в сърцата си. В свое стихотворение поетът Геогри Джагаров пише: "...Земя като една човешка длан..." И наистина - България не е голяма по площ, но има забележителна история и невероятно красива природа. Това ни кара да се гордеем, че сме българи, и всяко българско дете рецитира стихотворението Аз съм българче. Легендата разказва, че когато Бог решил да раздава земя на отделните народи, българинът е работил на нивата и по тази причина е отишъл последен за своя дял, но Господ вече бил раздал цялата земя. Замислил се какво да му даде, не му останало вече нищо. Тъй като ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Книгата е част от поредицата "Световни поети" на издателство "Изток - Запад". ... Какво е времето? А дните? какво е времето? а дните? една поредица от наранени рози... душата ми изпила земните знамения разсипя ги и себе си разсипа... душата ми е вестоносец на желания; но няма рана, която да се вижда, ала любовта ме все така изтича, безплътна лава, изгаря ми плътта. Хилми Явуз Хилми Явуз е роден през 1936 г. в Истанбул. Висше образование завършва във Философския факултет на Лондонския университет (1964 - 1969). Пише критика и изследвания за всекидневниците "Джумхуриет", "Миллиет& ... |
|
|
Поколения български деца са закърмени със стиховете на Петко Славейков. Любовта към родината, възхищението от красотата на българската природа, спомена за майчина ласка и бащини заръки, трудолюбието, преклонението пред знанието и родния език – всичко това любознателният читател ще намери в тази малка книжка. В нея са събрани едни от най-красивите и популярни стихотворения за деца на великия български писател: "Татковина", "Войници", "Кукувица кука на зелена бука. Горо ле, зелена, водо ле, студена,ти, Стара планино!", "Майка", "Мале, мила майчице, златна моя сенчице", & ... |
|
|
Ти, Който можеш всичко и грижиш се безспир за мъничките птички, за целий земен мир, о, Боже, бди над мене! От Своя слънчев свод прати ми благословение над моя млад живот! Да расна в Твойта благост под Твойта светла шир, да се събуждам с радост и да заспивам в мир! ... |
|
|
Книгата е част от колекцията "Библиотека за ученика" на издателство "Скорпио". ... "За по-малките деца книгата трябва да бъде едновременно и книга, и играчка. Любовта към книгата и интерес към литературата, ако не се развие у човека още когато той е дете, не може да се развие никога....Сред тая хубава родна картина, заградена в тая чудна рамка, съм прекарал моето безгрижно детство. Тук най-напред съм почувствал живота, тук най-напред съм се запознал със света. Много пролети, много лета, много есени и много зими съм се учудвал над странните промени у природата, над неочакваните случки в живота. В ... |
|
|
Зелено е Зелено е в душата ми сега, зелени клонки носи пролетта, премяна нежна старото дърво покрива, зелено стана като младостта. Листа в безброй нюанси на зелено, от тях се ражда любовта зелена, млада и красива. Зелено е в душата ми сега, зелено като след студена зима. Андон Роков Андон Роков е роден в гр. Пловдив през 1970 г. Завършил е право в СУ "Св. Климент Охридски". Работи като адвокат в гр. София. Това е първата му стихосбирка. Стиховете му са дълбоко човешки, писани с любов, изпълнени с много чувства и емоции. ... |
|
|
София в годините на зрелия социализъм. Група бивши съученици от столична гимназия в Лозенец споделят обща бохемска компания и заедно преживяват както драматичните си интимни истории, така и своите малки форми на съпротива срещу нормата - идеологическа и морална. А сърцето на този разнороден приятелски кръг е Коко Бохема - роден артист и неустоим красавец, неприспособим към режима, обладан от мечтата за Ориент Експрес, отвеждащ отвъд границата. Една експресивно разказана история, изпълнена с въздигащи и принизяващи човешките страсти, ненаситна любов и предателства, нанизани на нишката на документални събития. Роман за ... |
|
|
В книгата са включени 200 стихотворения за България, за национални светини и българския език, както и за онова, което трябва да направим, за да държим гордо изправени главите си. Моя Българийо! Златна моя Българийо - лете пшеничено руса. Есен с туптящо сърце - с грозде, замайващо вкусно. Зиме - принцеса добра - топло завива земята. Пролет - градина с цветя - пак се завръщат ятата. Дунав и Черно море като сестри те прегръщат, а планините навред свойта прохлада разгръщат. Бързат реки, покрай тях малки поточета тичат. И в долини, в равнини ражда земята обична. Моя родино, за теб колко юнаци умряха? Легнаха те във ... |
|
|
"На долапа има прахче, ей такова, като грахче. А, за лапане ли? Не, за спане. Но една мушица, истинска гладница, хич не се стърпя, лапна прахчето за сън. Излетя навън, но ѝ се доспа. Както я сънят обзема, с прахче-грахче във корема я намери дрозд. Дълго той не зяпа, ами я излапа и навири нос. После в жиците гладника кацна и зачурулика. Както пееше тогава, почна да се свечерява. Както си стояха, всички се прозяха. Сънчо полетя след птиците, по лъките и гориците, също и по жиците. Тъй например слона вдигна телефона, от пиукане приспан, се зави с ухо-юрган. Легнаха чорапки свити, сън замрежи им очите. ... |
