Съсипаха я тая държава! България в наши дни. След провала на всички марионетни партии, създадени от невидимите политически инженери, се е стигнало до тежка безизходица. Време е да бъде изваден последният коз. С помощта на модерните технологии един олигарх възкресява образа на Бай Тошо и го поставя начело на държавата. За да оправи всичко... Романът Бай Тошо е безмилостна сатира на абсурдните времена, в които живеем. Иво Сиромахов е български писател, сценарист, драматург и актьор. Завършва Националната гимназия за древни езици и култури, дипломира се в НАТФИЗ, специалност Театрална режисура. Работи като режисьор в ... |
|
|
Документална пиеса по писмата на Яворов, Лора и Мина. ... Бойко Илиев е театрален и филмов режисьор. Роден е на 29 юли 1955 г. в София. Завършил е НАТФИЗ - актьорско майсторство и театрална режисура, и НБУ - филмова и телевизионна режисура. Поставял е театрални спектакли в повечето регионални театри, както и в Театър "София", Младежки театър "Н. Бинев", Театър "Възраждане", Театър "199", Сатиричен театър "Ал. Константинов", Малък градски театър "Зад канала", Музикален театър "Ст. Македонски", Национална опера и балет, Народен театър "Ив. Вазов& ... |
|
|
Роман от парчета живот. В Моят луд век читателят ще открие богатство от необичайно и дори ексцентрично свързани весели, чудновати, възхитителни истории. Ще попадне в свят, където се сблъскват абсурд с абсурда, овехтялото с бъдещото, отчаянието с тържеството на живота - завиден кураж да открехнеш страници, в които до днес никой не е надниквал! Лиляна Стефанова не се бои да признае: "Дори да ви кажа, че се отказвам от поривите на кръвта си и виното на любовта - не вярвайте". Тази книга е метафора на вечното надбягване с младостта. Антон Дончев я нарича амазонка във войната за душите на хората. А Павел Матев ... |
|
|
Александър, наричан Сандро, е единствено дете на Виторио, потомък на богата италианска фамилия, и на французойка от скромен произход. След всяко сияйно лято, прекарано в разкошното италианско имение, идва печална зима в невзрачния парижки апартамент. Прекрасно детство, пълно с обещания за бъдещи щастливи дни, но Сандро е едва десетгодишен, когато животът му се преобръща. Мъжът, в който той предстои да се превърне, ще мине през безброй съмнения, колебания, мимолетни наслади, огорчения и бягства, обречен непрестанно да се разминава със самия себе си, а и с голямата любов, озарила цялото му битие."Надявам се да съм се ... |
|
|
Актьорът и режисьор Бойко Ненов Илиев е роден на 29.07.1955 г. в София. Приет е във ВИТИЗ Кръстьо Сарафов през 1978 г., специалност Актьорско майсторство в класа на проф. Надежда Сейкова. Завършва през 1982 г. и е изпратен по разпределение в Шуменския театър, където работи като актьор и режисьор. От 1984 до 1989 г. е актьор и режисьор в Пазарджишкия театър. През 1989 г. създава първия частен театър у нас - Театър Диалог, на който е директор и режисьор. В периода 1989 - 1991 г. специализира във ВИТИЗ Кр. Сарафов Театрална режисура при проф. Гриша Островски. През 1991 г. е режисьор в Монтана, през 1996 - режисьор в ... |
|
|
Петър Денчев е роден на 8 август 1986 г. във Варна. Пише поезия и проза. Освен литературни има и театрални амбиции. Учи театрална режисура в Натфиз "Кръстьо Сарафов". Публикувал е в периодичния печат и в интернет. Има няколко малки литературни награди."Тъй, както мъж целува жена, която обича" е първият му роман. Не можех да повярвам, че жена ми обича само мен. Смятах, че ме лъже. Бях обзет от мисълта, че ако не сега, един по-късен ден тя ще ми изневери. Чувствах се щастлив, когато тя ми казваше, че обича само мен. Но идеята, че други мъже могат да поискат секс от нея, ме влудяваше. Не само това. Дори ... |
|
|
"Тези разкази на Йордан Славейков са изпълнени с друга форма на любовен копнеж - копнежа на живия по мъртвия, копнеж, който не може да бъде осъществен и затова може да продължи до безкрай. Тяхната обща тема е сблъсъкът със смъртта в състояние на силна любов. Или не сблъсъкът, а онова състояние на живия, в което той започва да опознава новозародилия се копнеж по завинаги недостъпния друг." Зорница Христова "Сигурен бях, че след романа си Последна стъпка - един от най-пронизващо острите текстове, които съм чел от български автор - Йордан Славейков няма да предложи нищо по-щадящо на читателите. ... |
|
|
"Един мъж по следите на мистериозно среднощно изчезване, се връща по стъпките на своето и чуждото минало - в своя гардероб, сред руините на бащината къща, по софийските улици, на брега на Дунав, насред чаршията в Скопие. Преживявайки разпадането на своята любовна връзка, за да оцелее по следите на изгубеното, той разполага себе си на входовете и изходите на настоящето. Дали това интензивно издирване е в състояние да надмогне усещането за живота като съставен от страхове и липси? Възможно ли е един личен бог да стабилизира свлачището на живота, за да забави напредването на лудостта, която превръща хората в машини за ... |
|
|
В навечерието на 63 -тия си рожден ден Григор, пенсиониран компютърен специалист от армията, седи в широко кресло и се готви да приведе в изпълнение един смразяващ замисъл, чрез който да зачертае завинаги своето ненавиждано съществуване на мъж. Мизансценът е грижливо режисиран - горящи свещи, кичозна статуетка - копие на Венера Милоска, и ангелската музика на "Stabat Mater" от Перголези. До тях стоят комплект хирургични инструменти и обезболяващи средства. Героят собственоръчно анестезира ненавистната си "мъжественост" и прави решителен финален разрез, за да премахне тестисите си. За него те са ... |
|
|
Книгата Анатомия на куклата - материя и дух обхваща два дяла: древното изкуство на водния куклен театър от най-нова гледна точка - тази 2014 г., когато доц. Цветанов и екипът му успяват да интегрират едно сложно и непригодно за нашите географски ширини изкуство и трайно да го установят и развиват в България и Европа и съвременният професионален куклен театър пречупен през призмата на съвсем ново твърдение. Доказаната вече идея, че синтетично изкуство като кукления театър, чието основно средство - куклата развивала се повече от 5000 години, е много по-усъвършенствано от професионалния метод, използващ кукли, който е на ... |
|
|
"Било ли е, или не е било? През 1963 година влязох в театъра... Някак на шега, уж временно. За един сезон. А се оказа - завинаги. Всъщност завинаги ли? Нали вече толкова години съм лишен от сцената? Брутално беше разрушен моят втори театър "Възраждане", с който така спартански устоявахме на превратностите на времето. А първия - Бургаския - напуснах сам. И все по-ярки стават някогашните спомени. Нали колкото по-остаряваме, толкова по-често се връщаме към миналото. Ето... тази книга е един поетичен дневник на моята любов към сцената. Едно припомняне за опитите ми в драматургията, в режисурата, в театралните ... |
|
|
Юлия Огнянова е театровед и режисьор. Родена в град Варна на 22 февруари 1923 г. Учи медицина и завършва през 1953 г. ГИТИЗ-Москва, специалност "Театрознание" при проф. Павел А. Марков. В периода 1957 - 1960 г. е драматург в драматичния театър в Бургас, след това става режисьор в театър "Трудов фронт" (1960 - 1964), а от 1972 до 1975 г. работи в Театър 199. Между 1975 - 1978 г. е в драматичния театър в Пловдив. Поставя в Италия, Франция, Латвия, Кипър. Прави драматичен театър на базата на колажно подбрани от нея литературни материали. Слага акцент на кукления театър за възрастни, стъпва на народните ... |
