Изкуството на Шри Ланка, Индокитай, Китай, Япония. ... "В ръцете ви е първата част на четвъртия том от неговото знаменито 12-томно произведение за историята на изкуството. В него авторът Николай Райнов представя най-важните паметници в областта на пластичните изкуства от началото на новата ера до XIX век в Шри Ланка, Индокитай, Китай и Япония. Читателят ще се запознае с: цейлонската архитектура, скулптура и приложни изкуства; кхмерското изкуство, включително уникалния комплекс Ангкхор Ват; индокитайската архитектура, скулптура и художествени занаяти в Мианмар, Виетнам, Лаос; китайската архитектура, скулптура, ... |
|
Средновековното селище върху византийската крепост в м. Калето до с. Одърци, Добричко, е от времето на Първото българско царство и е почти изцяло проучено. В продължение на 20 години са извършени системни изследвания, които предоставят богат археологически материал. В труда обстойно са разгледани жилищата и стопанските помещения, поминъкът на населението, занаятите, битът и култовите предмети. Той е придружен от прецизно изготвен каталог с точни и ясни описания на намерените предмети. ... |
|
Трето издание. ... "Една празнина в областта на нашите хуманитарни науки досега стоеше незапълнена: цялостно изложение на бита и наследената от векове култура, в които е проявен творческият гений на българския народ. Публикациите и събраните материали в това отношение, освен че са непълни и несистемни, но са и твърде разхвърляни по разни периодически и непериодически наши и чужди издания, както и в архивите на Етнографския институт и музей при Българската академия на науките. В настоящото издание са нанесени много допълнителни и редица редакционни промени. На първо място книгата е снабдена с подробен раздел за ... |
|
Съставител: доц. д-р Игнат Ст. Минков. ... Етнографски, фолклорни и езикови проучвания на България. Сборникът е посветен на традиционната култура на българското население от района на Централния Балкан със склоновете му и полетата на север до прехода към Дунавската равнина, днес включени административно в Габровска област. Автори на студиите са учени от ИЕФЕМ и Института за български език при БАН, ВСУ Любен Каравелов - София, Великотърновския университет, музейни специалисти от РЕМО Етър и регионални музеи в Габрово и Велико Търново. За написването им през 1998 - 2001 г. са проведени теренни проучвания, финансирани от ... |
|
Откриването на най-старата високоразвита култура в Европа. ... С книгата "Загадката на дунавската цивилизация" д-р Харалд Харман представя на по-широк кръг читатели - на достъпен език, най-старата европейска култура. Той разкрива колко напредничави в технологиите и търговията, в изкуството са били древноевропейските, живели в нашия регион. През последните години археолозите намират все повече доказателства за това, че между VI и IV хилядолетие пр.Хр. на Балканите е съществувала високоразвита култура, която е познавала писмеността още преди Месопотамия. С тази книга Харалд Харман за първи път изчерпателно ни ... |
|
"За написването на своята комедия, добила световна известност под името Божествена комедия, Данте се вдъхновил от един старобългарски апокриф Ходене на Богородица по мъките, намерен в нашите земи. Този факт е послужил като творчески тласък за написване на настоящия исторически роман, в който, освен живота на главния герой Данте Алигиери, намериха място и знакови български владетели, чиито имена са записани със златни букви в аналите на отминалото време." Павлина Павлова ... |
|
Как се гради и пази крепост от светлина в душата? Как се минава през времената и се побеждава мрака? Има ли пролуки през измеренията и кой може да се пресяга през тях, та да получи отговори или подкрепа? Къде са ни корените и нима можем без тях? Климент ли измисли кирилицата, или пък Наум - понеже в Преслав по-рано се е писало на кирилица, отколкото в Охрид? Задаваме ли точните въпроси, когато искаме да получим важен отговор и нима наистина бяхме наказани за гонението срещу богомилите? На какво е способна една крехка жена, въоръжена обаче с познание, вяра, древни сили и светла душа, имаща едно наум за мрака? Тези и още ... |