Баща ми беше градинар. Сега е градина. Историята на един баща, един син и едно последно разсъмване - милостива и безмилостна едновременно."Тази книга няма лесен жанр, трябва сама да си го изобрети. Както смъртта няма жанр. Както животът. Както градината. Роман елегия, роман градина, мемоар или мемороман - има ли значение за ботаниката на тъгата. История за отиващите си бащи в един отиващ си свят. За тези трагични пушачи, често отсъстващи, вкопчени в шнорхела на цигарата, плуващи в други води и облаци. За баща ми, който крепеше на раменете си тонове минало и не спираше да го разказва. Тази Шехерезада - баща ми. Сега ... |
|
|
"Поезията тук се изправя като гранитна статуя. Ронеща се, твърда. Фигурата на жена с воля за оцеляване. Мислиш ли и ти понякога, че може би сме едно от последните поколения хора на Земята? Книга, която изрича милост за тялото." Петя Хайнрих На Мартин Съботното пране обявява примирие на делника. Деца с раници бързат от тренировка за обяд. Съседки бавно се изнизват покрай входовете, окичени с некролози, за да се върнат с торби, пълни с топли клюки. Старият квартал, където царува тишината на долапа, а улиците правят по няколко завоя, за да отпъдят нахалниците отвън, и се протягат на припек. Тук трябва ... |
|
|
"За човек, който обича света от вчера, този роман не беше лесен. Той се разделя с една мечта по миналото или с това, в което то се превръща. Писах (и трих) за смесването на времена, когато паметта, лична и обща, си събира багажа и си тръгва. За новата обсесия на Гаустин и дискретното чудовище на миналото, което идва срещу нас. За времеубежищата, които строим, когато сегашното не ни е вече дом." Георги Господинов "Безкомпромисен роман! Георги Господинов влиза сам в гората..." Надежда Радулова И тогава миналото тръгна да завладява света... В началото залогът е една клиника, в края - един континент. ... |
|
|
"Виолета Радкова пише вълшебно. Създала е своя литературна форма. Изплела е пълнокръвен разказ с живи хора, но го е направила с онези невидими нишки, които владее само истинският поет. Беше ми невъзможно да спра да чета, докато не стигна до края на живота на Иван, като през цялото време е ясно, че живот като неговия няма край. Пътешествие, което те хвърля в дълбокото и като главния герой трябва да плуваш или да потънеш. И през цялото време те съпътства една особена милост, като повей от крило." Капка Касабова "Тази книга е заредена от начало до край с радостта от разказването, удоволствието от създаване ... |
|
|
"За да напише човек такава книга, трябва да обича страстно и безкористно изкуството, да обича, разбира се, и художника. Авторът притежава в пълна мяра тези качества. Но заедно с любовта, ентусиазма и възхищението, които пронизват цялата книга, всичко това не се е изляло в някакво славословие, венцехваление или канонизиране на образа на Златю Бояджиев. Точно обратното, авторът е успял да съхрани нужната дистанция, която му е дала възможност да съчетае близкото и далечно виждане за твореца. Не вае паметник, не прави икона, а представя един динамичен образ в цялата му сложност и противоречивост, от което великите ... |
|
|
"На прага на XX век, в малкото селце Зановец, в сърцето на проветривите македонски земи, се раждат две момчета. Независимо от противоположните им характери, ценности и цели, детското им приятелство винаги ще ги кара да се съревновават един с друг, докато съдбата ги среща и разделя, обединява и противопоставя. Този роман разказва един-единствен ден. Ден, побрал в себе си два човешки живота и над половин век история. За разлика от месечината, историята никога не е една-единствена. Историята, също като човека, е изтъкана от нюанси, които можем да видим, почувстваме и изпълним със смисъл. Героите на Боян Йорданов ни ... |
|
|
Родиния е книга пътуване и книга завръщане. Пространство едновременно илюзионно и действително. Родиния - огромният суперконтинент, съществувал преди седемстотин милиона години, обърнал се отвътре навън и разпаднал се на части, само за да се свържат отломъците му отново, милиони години по-късно. Точно така и историите в тази книга са части от едно голямо цяло - те се разделят и свързват, оглеждат се една в друга, за да ни отведат към същността, към смисъла, да преобърнат времето и запълнят липсата."С Родиния, Николай Терзийски докосва нови пространства в литературния изказ чрез свободата на художественото послание, ... |
|
|
Съобщавайки днес за случилото се на 6 септември 1885 г., на съвременния българин се обяснява как денят се подкрепя от единна държава, целия български народ, всички българи, как е довел до демонстрация на силата на единението и до загърбване на личните амбиции и спокойствие. И неизменно остават скрити редица отдавна забравени факти, свързани с драматичните събития по осъществяването и защитата на Съединението, както и с борбите около неговото утвърждаване. Не става твърде ясно на обществеността, че случилото се е една победа на част от българската политическа класа и княз Александър I над тогавашното, образно казано, ... |
|
|
"В Делхи улицата ти дава представа за целия град - град на йерархии, съюзи и кланове, където малцина, независимо към коя социална прослойка принадлежат, биха прегърнали идеята за премахване на социалните бариери. Затова градът не притежава истински демократични пространства. Причудливите названия на делхийските жилищни адреси говорят много за очакванията на хората: искат да живеят в жилищни общества и комплекси, групирани в блокове, които, от своя страна, се разделят на сектори, анклави и колонии. В богатите квартали портите и охранителите спират неразрешеното пресичане на разделителните линии. Социалният живот ... |
|
|
Стеснителното, самотно зайче Беатрис има много приятели... в книгите, които чете. В живота обаче нещата стоят по-иначе. Лисичето Самюел, което безкрайно обича музиката, се преселва в града на зайците, когато пожар унищожава любимата му гора. Заедно Беатрис и Самюел ще разберат, че новото и непознатото могат да са вълнуващи, а не страшни! Илюстрации: Кара Кармина. Книжката е част от поредицата Умните зайчета от Кара Кармина. ... |
|
|
"Мария Степанова без съмнение отваря нова глава в историята на руската проза. [...] Този роман трябва да бъде прочетен от всеки." Томи Хутунен, Helsingin Sanomat "Тези, които са чели дебютния роман на Степанова В памет на паметта, ще разпознаят пищния символизъм, звънките изречения и изобилния поток на мисълта и в новата ѝ творба. Фактът, че Степанова е поет, е очевиден не само от ритъма на текста, но и в неустойчивата, съноподобна атмосфера на нейната проза.... Мнозина са споделяли подобни наблюдения относно Русия, но Степанова притежава умението да превръща анализа на тоталитаризма в приказен ... |
|
|
"Книгата на Кръстьо Раленков е стягане на багаж преди дългия път към голямата светлина. Като рапорт пред себе си в опит да обясниш защо си бил жив. Като благодарност към белия свят, който те е приел, бил и обичал. Както си го бил и обичал и ти. Като слънчев лъч по планинските върхове на един живот. Думи, които стягат гърлото. Плач, който освобождава и благославя. Покъртителна книга." Александър Секулов Кръстьо Раленков (1965 - 2025) е автор на пет поетически книги и един сборник с разкази Предаване на семейния архив, който излиза посмъртно през декември 2025 г. Носител е на Славейковата награда за поезия ( ... |
