Брисълбрук е в пламъци, главорезите ми са мъртви. Оцелелите ловци са ранени и вбесени от претърпените загуби. Лагерът им е разцепен на две от вътрешни войни и прилича на буре барут, което всеки момент ще избухне. Всички са твърде заети, за да обръщат внимание на кротката си пленница. Те убиха моите мъже и затова трябва да умрат. Разбиха сърцето ми на парчета и ме научиха да мразя. Трябва да съм умна. Трябва да съм безмилостна. Те ще си платят, дори това да ми струва живота... В тази книга ще откриете следните теми, които могат да са чувствителни за някои читатели: подробно описание на BDSM сцени и фантазии; ... |
|
|
"Живот с първия мазохист" е автобиографична книга, написана от съпругата на Леополд фон Захер-Мазох - Ванда. Увлекателно поднесен и изтъкан от противоречия, романът представя житейския път на семейството. В духа на BDSM практиките (субкултура, основана на еротичния обмен на власт), съпрузите подписват договор, регулиращ отношенията им, а цитираните желания на графа, известен с влечението си към нестандартни сексуални практики и игри, биха могли да послужат като наръчник за всеки изкушен мазохист. Самата Ванда е впечатлена от плахостта и ниското самочуствие на мъжа си, а от друга страна е и шокирана от желанието ... |
|
|
Претърпяхме унизително поражение от Алистър и напуснахме Сайънайд със сведени глави. Загубихме. Но още сме живи. Засега. Храната и лекарствата ни свършват, а в играта се включва нова страна. Главорезите ми отново ще трябва да рискуват живота си. Знам, че трябва да променя правилата. При последната си намеса направих грешка, която едва не ни струва всичко. Но вече не съм онази колеблива пешка, която бях тогава, и повече няма да се крия зад страховете си. Този път дъската е моя. Грешниците и Жътварите са на позиция. Царицата и нейните царе са в играта. Но ни е нужна нова стратегия. Ако не се сплотим, може да загубим много ... |
|
|
Да, светът свърши, но петима мъже са твърде много... нали? Справям се чудесно след края на Последната война. Имам си удобна пещера, китна зеленчукова градинка, прекрасни гледки... и, да, може би понякога самотата стиска болезнено сърцето ми, но книгите ми правят компания. Поне докато група мъже не намират дома ми, не ме подгонват и не се озовавам право в ръцете на петима мускулести бивши рейнджъри. А тези главорези имат нахалството да ми предложат най-непристойното споразумение, което някога съм чувала. Ще ме защитават в замяна на тялото ми. Цялото нещо е абсурдно. Скандално. Дори перверзно. А дори само мисълта да го ... |
